9months/boyxboy, mpreg/

Part 52

  За първи път, когато Джомгхюн стъпи в тази голяма сграда, приличаща по-скоро на хамбар, беше едва на 10 годинки. Баща му беше започнал бизнеса си буквално от нулата, вярващ сляпо в това, че труда и вярата са единствените качества на човек, за да постигне това, което иска. Тогава Джонгхюн беше прекалено малък, за да го разбере, но въпреки това се възхищаваше безпристрастно на баща си. Беше му за пример. Като малък често преди да заспива, когато майка му го целуваше по челото за лека нощ, той споделяше с нея.
Казваше.

„Един ден и аз ще бъда като татко" .
И напълно заслепен от неговото божество, той заспиваше с усмивка на устни.
Сега когато беше зрял, голям мъж, той виждаше реалността и от това го болеше. Малкия бизнес на баща му, се бе превърнал в голяма империя, която крадеше нагло от присъствието на баща му.
В началото беше лесно. Но после г-н Ким започна да не присъства на мачовете на Джонгхюн и Донг Ъп.
„Той има работа, милички"-извиняваше се винаги майка му.
Джонгхюн беше свикнал и приемаше това за нормално, докато не навърши петнадесет. Тогава всичко малко по малко започна да добива смисъл и думите на майка му, вече не бяха извинение... . Често се налагаше да се прибират сами в дъжда или снега, само защото г-н Ким се е наложило да присъства на извънредна среща...или защото бе извън града...или пък защото бе изникнало нещо. Джонгхюн още помнеше как с Донг Ъп си бяха дали дума, че когато пораснат достатъчно и когато фирмата попадне в ръцете им, те ще я разработят така, че да не краде от личното им време. Но сега, когато Джонгхюн виждаше този "рояк" от хора, тичащи наляво-надясно, дървения материал, струпан на купчинка от двете страни, нищо не изглеждаше толкова просто. Беше толкова трудно да намериш началото и края на работния процес. Сякаш всеки един от работниците вършеше по много, а получаваше по малко. Джонгхюн продължи да върви след баща си. В далечината той съзря стълби, които водеха към нещо като офис, издигащ се над работните места. Джонгхюн последва кротко и мълчаливо баща си до стъпалата. Когато се качиха горе, той се огледа. От толкова високо всичко изгледаше дори по-голямо.
Г-н Ким отключи желязната врата, в средата на която имаше табелка с името му и я отвори. Обърна се само за секунда, за да се увери, че синът му върви след него, след което отново продължи напред. Кабинета не беше голям. Като цяло приличаше на една средно голяма стая, с два прозореца с щори, голямо черно бюро, върху което имаше чисто нов лаптоп, купчинка документи в ляво, кошче за боклук до бюрото, а пред него два меки стола. Нямаше растения. Това забеляза първо Джонгхюн.
Може би майка му не обичаше да идва тук. Като жена, която обичаше да се грижи за цветята в задната градинка на къщата, тя винаги зареждаше празните местенца в дома им с малка саксийка. За цвят-обичаше да го нарича, тя.
Джонгхюн затвори след себе си и откопча якето си като го свали и го закачи на старомодната закачалка до вратата. Баща му изглеждаше толкова нервен и разсеян. Джонгхюн стоеше прав до вратата, сякаш за да може да си отиде бързо ако се наложеше. Старецът ровеше из купчината с документи, почесваше слепоочието си и се въртеше, опитвайки се да намери нещо. Джонгхюн въздъхна. Усещаше как главоболието го обладава в дебелата си мрежа. Искаше му се да се завърти и да напусне това място, защото имаше чувството че се задушава, но моралните му принципи(проклети да са) го спираха. Чувството, че ако го направи, ще нарани стареца го изяждаше. А най-объркващото бе, че дори не му се искаше да му пука. Защо трябваше? Още не можеше да преглътне яростта, която таеше към него от години насам. Сега когато успя някак си да вкара живота си в релсите, той отново усещаше как губи равновесие и как потъва в дълбините. Искаше да изплува завинаги..искаше повече да не се връща в онази тъмнина, която представляваше живота му през изминалите години. Искаше да изтрие от съзнанието си спомена за държанието си към Темин, за държанието си към все още неродената тогава, Сю, към Оню, който макар, че понасяше буквално ударите на приятеля си, пак бягаше и стъпваше твърдо, успявайки да удържи.
И когато знаеше, че е на прав път да го стори, той отново губеше контрол...само заради него. Заради баща си.
- О..ето ги.. били са тук..през цялото това..време./думите му бяха така загубени в мислите му. Джонгхюн бавно, но сигурно встъпи напред и протегна ръка/
- Искам да ги видя добре./Баща му го погледна дълго, преди да протегне ръката си и да връчи документите в ръцете на единствения си син./
Джонгхюн седна на единия от столовете и подпря документите на бедрата си. Умислен, той се зачете. Не искаше да пропуска и една запетайка.
От толкова високо, баща му ясно можеше да види белезите на времето, които бяха украсили сина му. Той вече не виждаше онова малко момченце. Сега виждаше само и единствено един голям и зрял мъж. Раменете му широки, силни, сигурни се повдигаха при всяко вдишване и спадаха при всяко издишване. Косата черна като катран, покриваше цялото му чело и падаше малко под миглите. Като преграда от света. Тялото силно, набито и не много високо, изгледаше така сякаш можеше да победи всеки изпречел се на пътя му.
За един кратък миг г-н Ким усети гордост. Жива плът и кръв на неговите гени, стоеше гордо срещу него и макар да бе седнал, той пак вдъхваше увереност и сигурност.
Щеше да бъде най-правилният управител на фирмата.
Г-н Ким беше напълно сигурен в това.
- Отново ще те попитам/отвърна изведнъж Джонгхюн и прекъсна мислите на г-н Ким/ - Няма ли някакъв шанс да се съгласиш да я продадем?
- Бях категоричен, Джонгхюн./мъжът заобиколи сина си и застана пред прозореца, чиито щори бяха леко притворени. Пъхна ръце в джобовете на панталона си и въздъхна/ - Постигнах всичко това...сам...без ничия помощ. Как бих могъл да я продам, просто така.?
- Татко, не аз съм правилния човек за тази работа. Знаеш, че не мога да се справя.
- Тук грешиш/отвърна рязко г-н Ким и се обърна с лице към сина си/ - След смъртта на майка ти, взех това важно решение, без дори да се замислям. Уморих се..а и съм стар за това. Ти си все още млад, с нови идеи, с много сили и съм абсолютно убеден в успеха на цеха, с твоята помощ.
- Не можеш просто така да ми пратиш писмо и да очакваш, че ще подскоча от радост. Караш ме да зарежа изцяло живота си в Сеул.
Г-н Ким стисна устни в права черта само за миг, след което отново се обърна с лице към прозореца.
- Ела.. ще ти покажа нещо.
Джонгхюн дълго време не отговори на повика. Все още вперил поглед в гърба на баща си, той мислеше, че не може да се съгласи с каквото и да е. Искаше да живее един нормален живот. Заедно с Темин и Сю. И с никого повече или по-малко.
След дълго очакване бащата на Джонгхюн завъртя главата си на страни и впери поглед в лицето на сина си. Мразеше се за това, че с такава лека ръка преобърна всичко в живота му, но това бе единствения начин.
Надеждата и сигурността в бъдещето, което той виждаше за Джонг бяха по-силни от всичко друго.
Джонгхюн се изправи и се приближи. Няколко секунди наблюдава от високо процеса на работа, в пълна тишина, когато баща му я прекъсна.
- Погледни всички тези хора.Ще те попитам нещо Джонгхюн. Мислиш ли, че след като продам фирмата, новите собственици ще задържат толкова възрастни, макар професионалисти в работата си, хора? С времето съм оценил троуда на всеки един от тях и дори една загуба на кадър би ме накарало да склоня глава надолу. Новите шефове, няма да бъдат като мен. Ще се отърват от старото бреме и ще заложат на нови лица...по-силни..по-млади...по-продуктивни.
Джонгхюн се огледа добре. Всеки един в тази компания беше като част от едно голямо семейство. По дяволите.... Баща му беше абсолютно прав.
- Не бих могъл да им отнема последния залък от устата. Ако за теб е толкова просто.... Нека бъде така..но не ме карай да захвърля нещо, сътворено с доста труд..нещо, което държи много семейства нахранени.
Джонгхюн сведе глава и издиша.
Беше лесно, когато ставаше въпрос за него и баща му... но сега...сега осъзнал, че много животи зависят от неговото решение, трудността стана дори по-голяма.
Как се предполагаше че трябва да постъпи?
Да захвърли всичко с лека ръка?
Да остави безброи хора без работа, за да получи той, това което иска?
Не бе такъв човек..никога не е бил... Не можеше сега да бъде.
Джонгхюн затвори за миг очи и в следващия се обърна и се приближи до бюрото, където стояха документите. Стара писалка стоеше до чисто новия лаптоп и той я взе, завъртайки инициалите си върху документите. Хвърляйки писалката, Джонгхюн усети как тежестта на стотици животи се отпусна на плещите му.
- И сега какво?/попита тихо, все още с гръб към баща си/ - Какво да правя сега?
Напълно загубен в неведението, Джонгхюн беше отпуснал гарда си и беше способен дори да приеме съвет от баща си. Г-н Ким се приближи и застана лице в лице със сина си, поставяйки внимателно, дори малко страхливо ръката си върху рамото му.
Противно на всяка логика, Джонгхюн не я отблъсна. Беше прекалено уморен да се съпротивлява.
- Знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Нали?
Дали? Джонгхюн не се чувстваше толкова убеден. Той отмести погледа си от този на баща си и погледна право към общата семейна снимка, която висеше на стената, като голям портрет. Устните му се изкривиха за миг. Донг Ъп изглеждаше така сякаш му говореше с очи, а майка му, му се усмихваше сякаш можеше да присъства лично на това подписване. Сякаш одобряваше напълно решението взето от Джонгхюн.
- Ще трябва да се преместя в Пусан, нали?/въпроса беше напълно очакван и бащата на Джонг отговори бързо/
- Да....ще трябва.
От това се страхуваше. Че може би взетото решение, ще принуди Темин да стори нещо, което не иска. А самата мисъл Джонг да стои далеч от него и Сю му се струваше, още по-ужасна.

*

Привечер Джонгхюн се прибра сам. Г-н Ким трябваше да събере нещата си от кабинета. Джонгхюн не беше толкова претенциозен, но според стареца всяко начало трябваше да бъде пълно. Затова Джонгхюн не искаше да спори. А и главоболието го убиваше.
Веднага щом паркира пред дома си и видя осветената сграда, така сякаш вътре беше пълно с хора, сърцето му се гря. Не беше виждал къщата толкова жива от толкова дълго време. Сега беше малко странно.
Той излезе от колата и я заключи, като се прибра на топло в дома си. Миришеше толкова неописуемо вкусно, че корема му веднага се обади. От голямата трапезария се чуваше гласа на Темин. Джонг не стоя и миг повече на прага, а влезе напред, подпирайки тялото си на касата на вратата. Гледката беше толкова очарователна.
Темин стоеше седнал на един от столовете, а пред гърдите си някак беше завързал Сю, сякаш бе кенгуру и носеше рожбата си в коремната си торбичка. Усмихваше се и галеше с нос темето на малкото момиченце, докато с ръцете си сгъваше салфетки. Говореше й нещо тихо, но се смееше високо, особено когато момиченцето започваше да подскача в „кенгуруто".
Джонгхюн се засмя и Темин стреснато вдигна поглед, срещайки очите си с тези на мъжа.
Устните му се разтвориха в искряща усмивка и това беше напълно достатъчно на Джонг, за да се почувства по-добре.
- Здравей/поздрави Джонг и се приближи, целувайки Сю по челото/
- Здравей/отвърна Темин и Джонгхюн сключи устните си с неговите в толкова изискваща целувка, че това остави Темин толкова изненадан./
Когато Джонгхюн се отдели го целуна още веднъж, кратко.
- Липсваше ми/Лицето на Темин придоби кърваво червен цвят и той се прокашля, заравяйки го в косицата на Сю/
Колко очарователно-Джонгхюн целуна главата на Темин и се изправи, като остави телефона си на масата.
- Какво мирише толкова хубаво?
- О...реших да изпеча пиле и зеленчуци.Какво мислиш?
- Мисля, че съм страшно гладен.
Темин се усмихна и кимна.
- И аз.
Това беше първата им обща и напълно нормална вечеря. Това остави толкова красиво чувство в душата на Темин, заради което той не спря да се усмихва през цялата вечеря.
Когато свършиха се прибра и бащата на Джонгхюн. Темин сложи прибори и за него, но той отказа да вечеря под предлога, че е много уморен. Темин се почувства така, сякаш бе сторил грешка.
Може би мъжа не беше свикнал още с неговото присъствие или нещо такова. Темин не знаеше, но чувството не беше никак хубаво.
След вечеря Темин реши, че ще си вземе душ. Цял ден беше зает със Сю и сега когато Джонг бе тук, той можеше да отдели малко време за себе си.

Джонгхюн я пое от прегръдката на Темин и седна на спалнята, напълно погълнат в това да си играе с нея, че дори не забеляза кога Темин вече бе напуснал стаята. Когато остана сам Джонгхюн се огледа изненадано.
Стаята му изглеждаше по същия начин, но сякаш имаше нещо различно.
Пердетата бяха бели.-отбеляза Джонг и се изправи, обикаляйки бавно, сякаш правеше експертиза на помещението.
- Интересно...не знаех, че имам толкова много снимки/той огледа всяка рамка със снимки, поставени по малката секция. Темин наистина се беше разровил/
Сю измялка в ръцете му и той я погледна.
- Какво? Това..? О това е.. това е.. Донг Ъп. Той ми беше брат, знаеш ли? Беше малко по-разумен от мен, но пък беше страшно непослушен. Колкото и да не ти се вярва, баща ти беше послушно момче.
Сю се засмя в лицето му и Джонг я последва.
- Дори като бебе не мога да те излъжа с нищо. Защо си тоооолкооова съвършена?!.
Джонгхюн целуна двете й бузки и я притисна в гърдите си. Скоро Сю се унесе и той я постави бавно върху кошарата.
Тишината се възцари отново в стаята и той съблече дрехите си, като ги остави на един от столовете. Успя да открие стар, свой потник в гардероба и долнище на анцуг, което можеше да използва за нощница. Облече се и дръпна завивките, пъхайки се в леглото.
Миризмата на възглавница го привлече като светлина-светулка и той затвори очите си само за миг.
Само за един миг, който продължи по-дълго от очакваното.
Когато Темин влезе в стаята се усмихна. Сю спеше, Джонг също. Те си приличаха толкова много по това. Темин остави хавлията, с която бършеше косата си на стола, където Джонг беше поставил дрехите си и въздъхна. Беше облякъл дебела фланелка с 7/8 панталонки, но жегата в стаята бе станала толкова непоносима. Затова Темин реши, да смени дебелата фланелка с тениска. Когато се съблече кожата му, все още полу-мокра срещната с въздуха, го накара да настръхне. Темин се разрови из куфара си и успя да намери една жълтеникава тениска. Издърпа я и я разгъна, като пъхна главата си. После ръцете и я спусна надолу, докато не покри и последната част от кожата му. Изведнъж той постави ръка на корема си и измрънка тихо. Цял ден изпитваше болки и това не беше никак приятно. Не помнеше да бе ял нещо странно..нещо, което да не му понася. Може би бе вирус.. Темин въздъхна и потърка стомаха си като се обърна и бавно дръпна завивката до Джонгхюн. Когато легна се протегна и загаси нощната лапна. Тъмнината го погълна, но той все още не можеше да заспи. Болката се върна и той отново изхъмка болезнено. Продължи да масажира корема си, стараейки се да отпусне тялото си и да се закрепи на едно място, за да не го боли. От малък помнеше, че майка му винаги правеше това с него, когато го болеше коремчето.
- Какво има?/чу глас до ушната си мида и усети как лицето на Джонгхюн се скрива в дългите, руси, къдрици коса около ухото му/
- Нищо...заспивай/отвърна тихо той, стараейки се да не издава нищо от състоянието си/
- Кажи ми истината/настоя Джонгхюн и Темин въздъхна./
- Имам леки болки в корема/отвърна Темин и Джонгхюн въздъхна в ухото му/
Дланта му си проправи път между завивките и той я постави нежно върху корема на Темин. Беше толкова гладък и прав, че Джогхюн не можеше да проумее как е възможно да има толкова перфектно тяло. Ръката му изблъска тази на Темин и той задвижи внимателно дланта си около пъпчето му, успокоително. Темин затвори очи.
Странното бе, че щом чуждата ръка го докосна, болката отшумя. Сякаш Джонгхюн притежаваше магически сили.
- По-добре ли си?
- Мисля, че да.../Темин извъртя главата си към тази на Джонгхюн и откри устните му след не много дълго търсене/
Целуна го нежно, но дълго. Джонгхюн продължи да масажира коремчето на Темин, но когато целувката стана по-натрапчива и страстна, той плъзна нежно дланта си нагоре, докато не откри едното му зърно и не го притисна с върха на пръста си. Темин изстена в устата му, при което Джонг рязко се отдръпна от целувката и плъзна ръката си отново надолу, за да я измъкне.
- Извинявай. /в думите на Джонгхюн, Темин откри истинска тревога, което го шокира/ - Не исках да действам така.
- Напротив/прекъсна го Темин/ - Искаше го..затова и го стори.
- Темин, аз...
- Джонг....стига.... не мога да чакам повече.
Някъде из тъмната пелерина на нощта, Джонгхюн успя да види блясъка в ирисите на Темин и той се впусна напред, вкопчвайки устните си в другите. Тялото му се повдигна и той застана над неговото, притискайки бедрата на Темин собственически към тялото си. От носа му излезе тежък въздух, който беше задържал, но той не спря да го целува така, сякаш на следващия ден Темин нямаше да бъде до него. Русото момче прокара едната си ръка в черните коси на Джонг, докато с другата се опитваше да смъкне анцуга му.
Нетърпението в тях се спука като балон и Джонгхюн захапа долната му устна.
Тялото му направи малка вълна, която принуди членовете им да се отъркан. И двамата издадоха зов за помощ, все още вкопчени един в друг.
Някъде навън се чу гръм и Темин вкопчи ръцете си в гърба на Джонгхюн. Устата му се отвори, когато устните на Джонгхюн засмукаха врата му от ляво, след което той се отдръпна и се повдигна на ръцете си. Лицето му стоеше на няколко сантиметра разстояние от това на Темин, когато Дожнгхюн заговори със задъхан глас.
- Помниш ли какво ти обещах Темин?/Темин кимна бавно/ - Добре...
Устните на Джонгхюн се разпънаха в усмивка.
- Защото мисля сега да го изпълня.
Темин въздъхна.
Устните на Джонгхюн поставиха малка целувка върху челото на Темин. С бавно и леки движения, той плъзна устните си към клепачите на Темин. През малкото чипо носле.
Отдели се само за миг поставяйки по няколко малки целувки по двете изпръхнали, бели бузи, след което устните му се отвориха и поеха тези на Темин в задушаваща целувка. Вкуса на нещо забранено, но и правилно опияни Темин и той затвори силно очи, наслаждавайки се с всяко едно сетиво. Усещаше тялото на Джонг до своето по-горещо от всякога и това го влудяваше. Джонгхюн се отдели от устните на Темин със звук, след което ги плъзна лежерно по брадичката му. Надолу по адамовата ябълка. Не бързаше...бавно, но сигурно се спускаше надолу. Захапа рязко ключицата му, облизвайки след това „раничката". Темин стисна косите на Джонгхюн между пръстите си. В умът му се въртеше само една мисъл и тя беше колко хубаво се чувства в момента. Колко правилно. Колко сигурно. Ръцете на Джонгхюн обвиха гърдите на Темин. Дланите му, меки, но и твърди се спуснаха бавно надолу, докато не достигнаха до началото на тениската. Нетърпеливо я повдигна и Темин му помогна, за да я свали. Ръката на Темин се спусна по врата на чернокосия, докато Джонгхюн приближаваше устните си към гърдите на Темин. Нетърпелив той разтвори устните си и езика му погали едното зърно. Русокосото момче изскимтя лекичко. Захапа устната си, когато плътните устни на Джонг се затвориха около зърното. Третирайки го внимателно, но и властно Джонгхюн беше заключил някъде дълбоко в съзнанието си всичко останало и беше оставил отворена само вратичката към Темин. Искаше тази вечер да остане в съзнанието му вечно. Темин повдигна леко таза си, когато Джонгхюн засмука силно зърното му. Русото момче изстена и вкопчи пръстите си в косата на Джонгхюн, прекалено съсредоточен върху чувството, от колкото върху действията. Джоингхюн повдигна погледа си към лицето на Темин. На меката светлина от луната и уличното осветление, кожата на Темин приличаше на диамантени камънчета. Блестеше и трепереше под пръстите му.
Джонгхюн се отдели от зърното на Темин като се прехвърли на другото.
Въпреки това, той не спря да си играе с третираното. Беше го поставил между пръстите си и игриво ги вършете, дразнейки кожата там. Пъпката приличаше на вишнев цвят..
В съзнанието на Джонг, заръките му през онзи ден в банята се въртяха като кино лента и той беше решен, че ще направи абсолютно всичко, за което беше обещал.
Темин си пое рязко дъх. Чувстваше тялото си като лава. Гореща и неконтролируема лава. Той пусна косите на Джонг, защото имаше чувството, че го скубе прекалено силно.
Когато Джонгхюн се отдели от зърното на Темин той се повдигна и го целуна бързо, преди да се върне отново надолу по „работното си платно". Устните му се отвориха и той целуна коремчето на Темин. Постави няколко последователни целувки, на различни места. С всяка една слизаше все по-надолу, докато не достигна до панталонките му. Пръстите му се пъхнаха под плата и той го смъкна бавно надолу. Повдигна тялото си, само за да издърпа дрехата от бедрата и глезените на Темин, след което отново наведе тялото си напред. Устните му се вкопчиха в частта над пениса на русото момче и Темин затаи дъх. Влажен и плътен, езика на Джонгхюн се прокрадна по дължината на члена и Темин изскимтя, вкопчвайки пръстите си в завивките.
- Ах/изстена не контролирайки гласът си/
- Харесва ли ти така?/Темин кимна ентусиазирано/ - Толкова си сладък/допълни безсрамно Джонгхюн и продължи надолу, докато не откри двете малки, но стегнати топки и не ги засмука в устната си кухина./
Темин въздъхна рязко, повдигайки таза си. Джонгхюн стисна бедрата му, опитвайки се да не му позволява да мърда. Леко си засмука и ги пусна, при което тялото на Темин се успокои и той задиша учестено.
Джогхюн продължи пътеката си от целувки по бедрата на Темин. Едно по едно го обходи, наслаждавайки се на меката кожа.
Когато рязко се изправи, Темин реши че има нещо нередно. Той отвори устните си да попита, но Джонгхюн грабна възглавницата си и с лекота повдигна тялото на Темин, като постави меката възглавница под кръста му. Русото момче се загледа в сигурния поглед на Джонгхюн и въздъхна, напълно убеден в това, което следваше. В следващият момент Джонгхюн притисна бедрата му едно в друго и ги повдигна, улавяйки ръката на Темин.
- Хвани ги добре и не ги пускай. Ок?/Темин кимна едва, напълно запленен от удоволствие. Ръката му се уви около коленете на краката му и Джонгхюн притисна сглобката малко по-напред./
- Какво ще правиш?/Темин разшири очите си, когато Джонгхюн се приближи повече./
- Ще ти хареса..обещавам/Джонгхюн постави малка целувка по коляното на Темин и притисна повече коленете му към гърдите/
Темин наблюдаваше внимателно всичко, което прави Джонгхюн.
Когато обаче, Джонгхюн сне лицето си и в следващия миг Темин усети езика му по входа си, той изскимтя и стисна косата му със свободната си ръка.
- Джонггг...какво правиш, за Бога. Господи/извика и захапа устната си/
Беше толкова неловко, но дявол го взел Джонгхюн правеше такива чудеса с езика си(аха...интересно хд), че всеки морален принцип оставаше на заден план и Темин отпусна главата си на възглавницата.
Бавно и нежно Джонгхюн разтегна свития пръстен около входа на Темин. Скоро включи и пръстите си в играта, която играеше. Позволи си няколко захапки по бузките на дупето на русото момче, за което получи изскимтяване. Устните му се разпънаха в усмивка, след което отново вкара езика си в ануса му. Темин изви главата си.
- О../изстена продължително той и когато Джонгхюн завъртя езика си, не успя да удържи импулса на тялото си и той изпусна краката си, които се стовариха върху раменете на Джонгхюн/ - Боже... Джонгхюнн/Тялото му се разтрепери и Джонгхюн се изправи, плъзгайки голия си таз по този на Темин, при което членовете им се погалиха небрежно. Джонгхюн издърпа лицето на Темин по-близо до своето и завзе устните му в страстна целувка. Темин стисна веждите си.
Чувството, че пропада в бездънна пропаст си остана дълго след това. Джонгхюн нежно отдръпна тялото си и събра бедрата му. Стана от леглото, само за да смъкне бельото си, след което отново се върна в леглото. Легна на страни и придърпа тялото на Темин до своето. Дланта му погали бузата на русото момче пред себе си и той се усмихна, поставяйки целувка върху челото му. Темин приближи още повече тялото си.
Не искаше никога повече да губи тази топлина, която Джонг му даваше. Когато целувката прекъсна, Джонгхюн въздъхна и отвърна.
- Обърни се с гръб към мен.
- Сега?
- Да..сега/засмя се Джонг и Темин се почувства адски тъпо. С почервенели бузки се завъртя, когато ръцете на Джонг се обвиха около тялото му и го притиснаха до своето собствено. Темин отпусна главата си върху възглавницата, когато усети как Джонгхюн повдига горното му бедро и го притиска към корема му.
- Ще го направя нежно.
- Д-добре/отвърна тихо Темин и затвори очи, когато усети как члена на Джонг го разширява. Въздишките изпуснати от устата на Джонг се удряха като остриета в тила му и Темин изстена, щом другият започна да се движи бавно/
- Хубаво ли е?
- Да.../изшептя Темин и подпря тила си върху устните на Джонгхюн. Ръцете на чернокосото момче не спираха да го притискат към себе си. Тялото му залепено за неговото като втора кожа, го караше да гори, сякаш беше заобиколен от пламъци. Джонгхюн започна да поставя малки целувки по цялото теме на Темин, когато тласъците му станаха по-буйни. Темин не можа да сдържи стона си и отвори устни. Стон след стон, въздишка след въздишка./
Съзнанието му напълно замъглено, го остави напълно съсредоточен изцяло и само в Джонг... в докосванията му...в члена му. Темин отпусна хватката на бедрото си, когато ръката на Джонг потърси тази на другия. Джонгхюн я издърпа нежно назад и целуна дланта му, след което я притисна към гърдите му здраво.
- Джонг/изстена Темин и другото момче изхъмка/ - Не...не сложи презерватив.
Джонгхюн само целуна тила на Темин и направи силен тласък.
- Ах./извика Темин, след което сложи ръка на устните си/
- Спокойно миличък. Не мисли за това.
Темин го послуша безпристрастно.
А и някъде в себе си бе почти убеден, че ако отново носи дете на Джонг в себе си, би било прекрасно.
Темин въздъхна и отдръпна ръката си като обърна глава настрани, за да открие устните на Джонг.
- Целуни ме/нареди и Джонгхюн се подсмихна преди на съедини устните си с тези на русокосия/
Когато се отделиха от целувката Темин изстена в лицето на Джонгхюн и захапа устната си, за да не бъде прекалено шумен.
- Кажи че ме обичаше, Темин. Моля те, кажи ми го / Темин погледна съсредоточено в молещите се очи на Джонг. В тях се криеше една голяма нужда/
- Обичам те толкова много, че дори боли.
Джонгхюн въздъхна, сякаш всеки един момент щеше да се разплаче.
- По дяволите и аз те обичам/след което се тласна рязко/

*
Когато след два часа Темин се събуди от съня си, Джонгхюн бе все още буден. Беше около три сутринта, но чернокосото момче не можеше да спи. Мислеше за толкова много неща. Беше заплетен от мрежата на съмненията..беше толкова трудно да се откопчи от нея.
- Хей..защо не спиш/сънливия глас на Темин, накара устните на Джонг да се разтегнат в усмивка /
- Не мога да заспя.
- Какво има?
- Нищо сериозно/Темин свъси вежди и се повдигна върху гърдите на Джонг, като подпря брадичка върху ръцете си/
- Ако не беше нищо сериозно, нямаше да будуваш. Сега ми кажи. Моля те/Джонгхюн вдигна ръката си и я постави върху бузата на Темин. Русото момче се притисна в нея, сякаш беше кученце и затвори за миг очи/
- Подписах документите за фирмата. Вече официално аз съм собственика./Темин отвори очи и се вгледа в тези на Джонг. /
- Бях убеден, че ще постъпиш правилно/той целуна внимателно дланта на чернокосия /
- Но... с подписването, подписах и бъдещето си. Ще трябва да се преместим тук. Аз...знам, че е нещо голямо и сериозно и ти си напълно свободен да избереш къде искаш да останеш, но не мога да понеса това да бъда далеч от вас.. а...аз...
- Джонг/Темин прекъсна момчето, като постави ръката си върху устните му/ - Разбира се, че ще те последвам където и да идеш. За мен домът е там където сте вие със Сю.
Джонгхюн не можеше да повярва как няколко думи успяха да накарат тялото му да се отпусне, сякаш огромният товар върху плещите му бе отнет просто ей така.
- Сигурен ли си в това?
- Разбира се.. Ние сме семейство.
Тези три думички бяха всичко, което Джонг искаше да чуе