9months/boyxboy, mpreg/

Part 13

  Над огромната бяла сграда бяха надвиснали буреносни облаци и Темин бе убеден, че след обяд щеше да завали. Обичаше дъжда, но мразеше когато бе придружен от гръмотевици и светкавици. Малко се плашеше.
Огромните стъклени врати се отвориха и малко преди да влезе вътре до ушите му се чу тих гръм, след това сирена на линейка, след това всичко отшумя и новото взе превес. В големия бял и стерилен коридор бе пълно с хора, изчакващи за настаняване или просто за преглед. Темин спря пред рецепцията, като момичето му се усмихна мило.Темин отвърна любезно на усмивката и спомена часът, който трябваше да проведе с гинеколога си.
Момичето вдигна телефона и бързо набра номер, провеждайки кратък разговор, колкото да уведоми за присъствието на Темин.
Русокосия се качи на асансьора и напълно сам в пълно мълчание, той изпита задоволство. От кога не бе оставал сам с мислите си?.
Някак успя грациозно да се отмъкне от ръцете на Кибум и да не го събуди. Не искаше да си мисли оправдание за това, защо става толкова рано, защо ще закъснее за работа. Колкото и да му се искаше да не го лъже, Темин просто знаеше, че това беше невъзможно. Не искаше Кибум да разбирам все още за бременността, но не искаше и да го лъже. Така русокосия се намираше между чука и наковалнята, не знаейки как точно да се измъкне.
Почука на вратата, а от вътре се чу тихо „Влез". Темин си пое дъх и отвори вратата, а странното чувство на страх изчезна някъде другаде. Не идваше за първи път и това го успокояваше, знаейки колко точно коректен е д-ра.
Темин поздрави и се настани на един от столовете, поставяйки ръце в скута си. Огледа се, забелязвайки нова картина на стената...всичко друго си бе все така същото.
- Дори не усетих кога месеца измина/засмя се Д-ра и Темин кимна/
- Аз също.
- Е, нека говорим по същество. Как се чувствате? Нещо което искате да споделите или попитате?
- Ами. Контракциите. Получавам ги, но не толкова редовно както преди месец. Страх ме, е че може да се наложи да вляза в болница, а точно в момента не мога да си го позволя.
- Щом са намалели това е добър знак. Не мисля, че трябва да прибързваме. Единственото, от което имате нужда е почивка. Работите ли все още?
- Да. На 8 часов работен ден. Но работата не е натоварваща.
- Разбирам. Мисля, че ще е добре до 5-тия месец да спрете да работите. Плода ще започне да ви натежава малко по малко и ще се уморявате. Така./д-ра направи палза, намествайки очилата си върху носа си и отвори една от папките, взимайки химикалка/
- Днес сме 15 февруари. Това се пада 4-тия ви месец, и днес ще можем да чуем биенето на сърцето.
Темин повдигна вежди изненадан. Не можеше да скрие, че това го жегна дълбоко. Нещо в него се скъса и сърцето му загърбя бурно от нетърпение. Можеше да си представи какво ще е, но друго щеше да е и да го чуе. Той кимна нетърпелив и когато д-ра му направи жест да го придружи до ултразвука, Темин бързо се изправи. Съблече якето си и го остави на стола, отправяйки се към високото легло и лягайки бавно.
Процедурата от повдигане на блузата и лекото снимане на панталона се повтори. Както и слузестия гел, но притискането не бе толкова силно. Усещаше гъделичкане по корема си, хладно усещане и в същото време вътрешностите му горяха от напрежение. Д-ра натисна няколко копчета върху машината и се обърна към Темин усмихвайки се.
- Заслушайте се./Темин си пое дъх и затвори очи, вслушвайки се добре. Чу се бучене..след това удар..и втори..и трети...и една поредица от удари, сякаш някой блъскаше по микрофон./
- Това е пулса на вашето дете./Темин отвори устни изпускайки дъха си трудно. Не можа да стърпи усмивката, която го налегна и той разпъна устните си, все още с затворени очи/
До ушите му продължиха да се разнасят вълните на сърцебиенето, изравнявайки се сякаш с неговото и той усети удоволствието и чувството на любов, което го заля като кофа с гореща вода. Отвори бавно очи и срещна погледа на г-ра, който се усмихваше знаещо.,
- Бременността се развива добре. Сърцебиенето е наред. Така, че няма от какво да се притеснявате
Темин не можеше да повярва колко добре се почувства щом чу тези думи.
Напоследък имаше усещането, че прави всичко грешно, че Джонгхюн му наврежда повече от колкото да му помага. Всъщност..Джонгхюн изобщо не му помагаше. Оставаше си кучия син, който бе и в самото начало. И колкото и да се опитваше, чернокосия бе просто незаинтерисован. Но сега бе неговия момент, неговия и този на малкото създание в тялото му.
Сега беше момента, в който Темин осъзна, почувства какво значение има този плод за него и живота му за напред. В началото не можеше да приеме новото, не можеше да разбере и да си представи как би свикнал с всичко това, а сега не можеше да си представи да живее без усещането за нещото в себе си, без усещането за сякаш новото малко сърчице, биещо редом с неговото. Чувството бе неописуемо..затова и Темин не се опита дори да го обясни, той просто чувстваше.
- Желаете ли запис?/Русокосия кимна все още усмихвайки се. Беше си обещал. Беше си казал, че макар Джонг да не се интересува от своята плът и кръв, Темин ще го информира за всичко около бременността. Може би това щеше да разбие малко студеното парче лед, което бе затиснало сърцето на чернокосия./ - Можем да определим и пола на детето.
- Така ли?
- Да, сега плода е развит и няма да е проблем. Повечето майки искат да знаят пола на своето бебче, за да могат да подготвят всичко след това.
Темин се замисли добре и прегриза устна. Може би щеше да е добре да знае какво човече расте в него, но от друга страна предпочиташе да бъде изненада. Бе разкъсан на две и не знаеше какво да прави. Освен това си нямаше на представа какъв би бил избора на Джонг.
Но той едва ли би изглеждал впечатлен от това. Затова русокосия реши, че той ще взима тези решения сам. И без това по-голямото момче не се интересуваше от бременността му.
- Това е наистина хубаво, но ми се иска да си остане изненада
- Решението е ваше. Може да станете.
Темин пое отново кухненското парче хартия, което д-ра му подаде и старателно забърса корема си. Отвори уста, отмествайки бавно хартията и прокарвайки длан по вече леко изпъкналото коремче. Започваше се...тялото му се променяше, скоро щеше да е невъзможно да скрие това. Той погали с палец кожата си и бавно сне тениската си, изправяйки се и дооправяйки дрехите си. Хвърли мръсната хартийка в малко копче до бюрото на доктора и седна пак, послушно. Д-ра измъкна диск и го разписа, подавайки го на Темин. Русокосия прилежно го прибра в чантата си и се изправим, протягайки ръка. Д-ра я пое с усмивка.
- Радвам се, че спазвате посещенията ни. Ще се видим след месец. И моля ви не се натоварвайте. Започват по-тежките месеци от бременността.
Темин кимна и благодари, излизайки от кабинета. Когато остана сам, усети напиращата нужда да сподели с някого. Но нямаше с кого. Нито можеше да каже на Джонг, защото той нямаше да го изслуша, нито можеше да каже на Кибум, защото той не трябваше да знае..поне не още.
Страха от това да го изгуби бе по-силен от нуждата за споделяне. Темин плати на рецепцията и напусна болничното заведение, излизайки навън. А буреносните облаци, си стояха все така плашещи.


*

Когато влезе в малката и топла сладкарница, той издаде звук на облекчение. Червените му бузи изпръхнаха и тялото му се отпусна под тежестта на топлината. Съблече бавно якето си, слагайки го на лявата си ръка и махайки на Мино. Червенокосото момче кимна и отново погледна към клиентът на касата, усмихвайки се. Темин заобиколи масите и касата, влизайки в тясното коридорче, което водеше към съблекалнята. Остави нещата си и измъкна униформата си, обличайки я и закопчавайки копчетата прецизно. Седна за малко, вадейки диска и замисляйки се.
Сега то беше само звук..но след 5 месеца щеше да е от плът и кръв. А Темин все още нямаше стабилен покрив над главата си, все още нямаше стабилна банкова сметка за нуждите на бъдещето си дете. Тъгата и неистовото разочарование го залегнаха и той стисна диска, възпирайки болката в сърцето си. Никога не се бе чувствал по-самотен.
Искаше му...искаше му се толкова много да получи прегръдката му. Толкова много да чуе онези думи, които другите си споделяха.
Две прости думички, но обещавайки много.
„Тук съм"
Толкова много ли искаше.?
Когато усети очите си насълзени, Темин си пое дъх и се изправи, прибирайки диска в чантата си и излизайки от съблекалнята. Щом влезе в кухнята, остана изненадан. В нея бе Кибум, точеше някакво тесто и изглеждаше замислен. Несъсредоточен. Темин се прокашля и Кибум повдигна рязко главата си, оставяйки всичко и притичвайки, за да прегърна силно русокосия.
- Къде за бога беше? Изкара ми ангелите./Темин премига и повдигна ръцете си, поставяйки ги върху гърба на Кибум/
- Оставих ти бележка. Не я ли видя?
- Каква билежка?/Кибум се отмъкна от врата на русокосия, в очите му плувайки чистото облекчение/
- На шкафчето ти. 'Ще закъснея за работа, не се тревожи"/Темин се засмя леко когато Кибум удари челото си в пълен жест и неизказани думи „Що за слепец"/
- Съжалявам Кий...не исках да те плаша. Но и не исках да те будя.
- Следващия път ме събуди..ще се побъркам от притеснени/Темин сне погледа си, усещайки срама, който зае лицето му. Ще има следващ път... Трябваше да знае това... с Кибум бяха влезли във връзка, колкото и нестандартна да бе тя./
Ръката на чернокоското улови лицето на Темин и той го повдигна, усмихвайки се мило. Приближи се бавно, разтваряйки устни и Темин знаеше какво ще последва. Той стегна тялото си и притвори очи, устните му трепвайки когато усети дъха на чернокосия. След това нищо не последва.. той усети бавна и мила целувка по челото си и отвори лежерно очи, през миглите си виждайки как Кибум се отделя, усмихвайки се.


*


- И Джинки ако не ми донесеш дозата довечера, ще те убия. Честно ти казвам./Джонгхюн изкрещя в телефонната слушалка, на челото му пулсирайки синя линия./ - Отказваш ми? Сериозно? Загубеняк.. мразя те/Джонгхюн затвори и изпрати телефона си към стената, той ставайки на парчета. Устните му се изкривиха в яростна гримаса, малко по-късно надавайки ядосан вик/ Изправи се, разрошвайки косата си силно и ритайки една от табуретките.
- Не мога да повярвам...целия свят е срещу мен.
Джонгхюн вдигна ръце безпомощно, започвайки да рови из шкафчетата на секцията. Бе убеден, че все някъде трябва да има малко дрога, за да си направи поне една нищожна линийка. Имаше огромна нужда от това в момента. Имаше чувството, че главата му ще експлодира. Че ще се пръсне на милион парченца, и най-лошото беше, че не можеше да спре болката.
Той затръшка поредното празно чекмедже и се изправи, падайки уморено на дивана.
Живота му бе ужасен. Той затвори очи, усещайки желание в тялото му за вълшебния прах. Какво ли не би направил в момента, за да получи малко от него.
Десет минути по-късно на вратата се позвъня. Джонг отвори рязко очи, на усните му излизайки огромна усмивка. Значи все пак Оню дойде. Той се изправи бързо, почти на бегом отивайки до вратата и отваряйки я рязко
- Знаех си че...Какво правиш тук?/на прага стоеше момиче. Не кое да е момиче, а онова момиче, което бе с него вечерта, в която Темин му съобщи за неканения посетител в корема му./
Джонгхюн сви веждите си неразбиращо, а момичето стисна дръжката на чантата си и сведе поглед, на лицето й видимо си личеше притеснението.
- Може ли да вляза?/попита тихо, а в отговор поличи само лежерно повдигане на рамене. Щом Джонг се отмести, тя прие това за 'Да" и бавно влезе, събувайки обувките си до стелажа в ляво. Продължи напред, запомнила добре пространството в този апартамент./
Дивана, фотьойла, масата...малкия скрин до терасата. Всяко място, на което Джонг я бе изчукал нея вечер. Джонгхюн затвори след нея и я проследи зад гърба, оставяйки я да разгледа. Нещо в него заалармира опасно и той изпита лека паника. Никога...абсолютно никога не се връщаха при него. Не защото те не искаха..а просто защото той поставяше това условия, още преди да са стигнали до частта със секс. Момичето се обърна към Джонг, все още стискайки презрамката на чантата си. Носеше синя рокля и черно късо кожено яке, прикривайки голите си рамене. Косата й бе вързана на кок, отстрани падащи няколко тънки кичура.
- Как си?/попита и Джонгхюн отново повдигна рамене/
- Дошла си да ме питаш как съм?/засмя се и я заобиколи, вдигайки шишето си с бира/ - Щом питаш, ще ти отговоря. Зле съм..носиш ли нещо../под нещо момичето прекрасно разбра какво точно има предвид/
- Не..аз... не дойдох за това..
- Не пушеше ли? Нямаш ли цигари..и на това съм доволен.
- Спрях ги
- Стига бе/Джонгхюн повдигна веждата си, развеселен. Бог се ебаваше с него..и една шибана цигара не можеше да си намери, за да изпуши/
- Може ли да седна?/попита любезно тя и Джонг и показа малката табуретка до нея, като знак за позволение. Момичето седна бавно, оправяйки роклята си, което не остана незабелязано от Джонгхюн/
От кога не бе правил секс? От както онова русо чудовище се беше вмъкнало в апартамента му?
Да..май беше от тогава.
Е може би Бог не го мразеше толкова много. Поднасяше му я на тепсия. Джонгхюн се протегна и подпря ръка на коляното си, усмихвайки се хищнически/
- Какво чакаш? Разкрачи се
- Моля/издиша момичето, разширявайки очи/
- О, я стига/Джонгхюн се изправи, придърпвайки тялото й към своето и грубо пъхайки ръката си под роклята й, разкъсвайки гащичките й/
- Джонг..спри..недей../тя го избута и той изръмжа, тръгвайки отново към нея/ - Бременна съм/извика силно момичето, карайки Джонг да спре на мястото си/ - Бебето е твое...
Допълнението, накара Джонг да разшири очите си. Няколко секунди той не отрази нищо около себе си. Това трябваше да е някаква шега. Сега сериозно вече щеше да откачи.
- Дойдох, за да ти го кажа... Исках да го знаеш.
- Бременна от мен?/попита отново Джонг, получавайки леко кимване/ - Шегуваш ли се?/извика Джнгхюн извън контрол/
Това сериозно го караше да се чувства психично болен. Не му стигаше това, че Темин бе бременен а сега и тя. Какво за бога искаше живота от него?
Джонгхюн се изсмя и ядно удари стената до себе си, карайки момичето да подскочи.
- Това е някакъв майтап. Не можеш просто така да дойдеш и да ми сервираш, че си бременна от мен. Рабзираш ли? Какво за бога..да не би да сте се наговорили с онзи мухльо.. Искате пари или какво?
- За какво говориш Джонг.. Виж аз не исках да става така.
- Не искала, не знаела. Това ли ще ми кажеш само./Джонгхюн я сграбчи за лакътя и я стисна, карайки я да изстене/ - Кучка като теб не може да бъде майка на детето ми. Не искам да ме свързваш с него..ясно ли е.
- Боли ме/изплака момичето../
В стаята се чу звук и двамата извъртяха глава към вратата, където стоеше Темин стъписан. Очите му бяха насълзени, на пода до краката му стоеше диск, със счупена пластмасова кутийка, а ръката му стоеше все още протегната. Той погледна към Джонг..след това към момичето..и отново към Джонгхюн.
В сърцето му се загнезди онова ужасно чувство, че нещо негово е отнето и няма да се върне. Онова чувство на ревност, което не би трябвало да присъства. Изведнъж се почувства притиснат от стените на този апартамент и се обърна бързо, излизайки от апартамента.
Слезе по стълбите и вдигна ръка, викайки такси.
В момента, в който се качи и каза адреса на Кибум, от врата на блока излезе тичащия Джонгхюн и до ушите на русокосия достигна само викът на името му.