9months/boyxboy, mpreg/

Part 5

Днес беше неделя и беше края на месеца, което означаваше две неща. Първо, че Темин е в почивния си ден и второ-официално вече беше в края на първия си месец. От няколко дни през умът му минаваше като трамвай мисълта, че е крайно време да посети лекар за консултация и преглед. Беше събрал известна сума пари през изминалите две седмици. Кибум беше честен човек и предпочиташе да плаща на седмица, защото беше наясно че в Сеул всеки ден е важен, а парите са на първо място. Като човек, който знае колко трудно се изкарват, той бе благосклонен да дава и лек бонус..естествено за заслужилите. А Темин и Мино винаги получаваха. Темин беше доволен. За първи път усещаше, че бе намерил правилното място, и че може да се задържи вечно тук. Кибум беше забавен, Мино беше мил..обстановката и хората бяха страхотни. Всеки ден той прекарваше 8 часа в Рая, след това се връщаше в Ада, посрещан от студения и упреквателен поглед на Джонг. Често Темин го заварваше зле. Не можеше да си обясни причината за това му състояние, но имайки предвид избиващите нерви и странно изглеждащия поглед, най-вероятно той взимаше нещо. Темин бе почти сигурен, а и онзи бял прах не спираше да се появява и да изчезва сякаш с магическа пръчка. И макар да искаше да го попита, Темин никога не можеше да се престраши. Не бе убеден, че да говориш с Джонг в това му състояние би било безопасно. Само, че...днес бе дошъл момента, когато той трябваше да събере цялата си смелост и да я излее срещу Джонг. Днес  той искаше или не трябваше да го придружи до болницата. Темин бе притеснен. Не толкова от реакцията на Джонгхюн, колкото от неизвестното. Беше се постарал да не липсва нищо на плода в тялото му, но малките познания му бяха не толкова в полза. Нямаше с кой да се консултира, нямаше и как да го стори. Не познаваше някой, който би бил достатъчно на „ти" с такава информация. Думичките, с които можете да опише положението си бяха : „безнадежност", „самота", „отчаяние".
Колкото и да се опитваше не можеше да се примири с безразличието на Джонгхюн. В крайна сметка ако той не беше по-внимателен сега нямаше да са в това положение.
Темин се изправи от леглото си, напълно готов физически и не до толкова психически. Прибра портфейла си и взе мобилния си, също прибирайки го в джоба на дънките си. Напусна стаята си, тръгвайки бавно към хола. Джонг все още стоеше легнал и гледаше телевизия. Имаше някаква лепенка на ръката, това успя да забележи първоначално Темин. Той се прокашля, получавайки лек пренебрежителен и незаинтересован поглед от Джонгхюн. След това чернокосия отново върна погледа си върху плазмата.
- Джонг. Трябва да посетя болницата/Джонгхюн изсумтя и сгъна ръце пред гърдите си/
- И? Какво?
- Ела с мен/чернокосия го погледна, устните му разпъвайки се бавно в подигравателна усмивка/ 
- Хах....почти се хванах/след това отново измести погледа си/
- Аз съм сериозен. Днес влизам във втория месец и мисля, че е добре да се консултираме с лекар. А и не съм ходил до сега...трябва да дойдеш с мен.
- Темин. Ти наистина обичаш да прескачаш правилата ми,а? Още в началото ти казах, че не се интересувам от теб и ТОВА в теб. Така, че стига си ме занимавал и изчезни от полезрението ми.
- Но,  Джонг..
- Казах тии./викът на Джонг, накара Темин да потръпне. Русокосия сведе глава и преглътна, бавно обръщайки му гръб/
Какво си мислеше?. Че Джонг изведнъж ще се заинтересува и ще скочи веднага тръгвайки с него.? Случи се това, което очакваше. Джонг за пореден път показа колко е безразличен към бъдещето си дете. Темин беше повече от разстроен от този факт.
Джонг измести за секунди очите си, в мозъка му влизайки като с мълния спомена за думите на Оню. За делото, за съдията, за разстроения Темин, който му скъсва задника с дебела издръжка. Чернокосия затвори очи и въздъхна шумно, ставайки на крака. Мина покрай Темин, взимайки якето си.
- Не ме гледай така. Извикай такси/Темин премига няколко пъти, кимайки веднага след това и вадейки телефона си, за да позвъни на такси/
Беше меко казано шокиран от промененото решение на Дожнг. Сега се чувстваше малко по-спокоен...и в същото време изгаряше от притеснение.
Темин заключи след себе си, следвайки неотлъчно гърба на чернокосия. Дори с дрехите имаше все така широк гръб. Беше наистина мъжествен-реши Темин. Когато слязоха пред блока, таксито почти веднага дойде. Никой от двамата не си сподели и дума. Беше неловко и адски странно. Темин спретна пръстите си в малка схватка в скута си докато погледа му блуждаеше напред-назад из сградите. Скоро квартала остана зад гърбовете им, а оживения трафик стана по-интензивен. Приближаваха центъра. Джонгхюн въздъхна отново адски досадно и подпря брадичката си с длан. Затвори за миг очи, а миризмата на познатите рози го подразни за пореден път днес. Той сви ноздри и направи раздразнена физиономия, провлачвайки някакво мързеливо изречение.
- Трябва да спреш да използваш този омекотител. Мирише ужасно.
- Розите не миришат ужасно/възпротиви се Темин и извърна отново главата си, устните му разпъвайки се в невинна усмивка, когато дочу следващото изречение на Джонг/
- Да, а аз съм Батман.
Малко след това вече бяха пред болницата. Темин прибра ръце в джобовете си, повдигайки глава и оглеждайки високите етажи. Преглътна адски притеснено и въздъхна, давайки си воля и сила. Беше наистина притеснен. 
- Какво правиш? Хайде и да свършва вече. Не мога да повярвам, че дойдох с теб/Джонг продължи да мрънка дълго след като вече се качиха на втория етаж. На рецепцията им бяха казали, че там ще открият прекрасен гинеколог. Темин се почувства неудобно да сподели причината поради, която го търси на непознатата, но така или иначе трябваше да съобщи пристигането му и причината за посещението му. Той се изчерви след като сестрата без проблем повтори причината с видимо незаинтересована физиономия.
Темин се почувства тъпо, но после си помисли колко ли хора на ден минаваха през нея. Сигурно на нея й е вече адски безизразно всичко това. 
Заедно с Джонг спряха пред кабинета на доктора, Темин поглеждайки го за миг...след това повдигайки ръка и почуквайки.
- Влез/чу се силен мъжки глас и Темин потръпна, той посегна да отвори вратата, когато Джонг се отдалечи/ 
- Няма ли да влезеш с мен.?
- Не естествено/чернокосия седна на един от столовете в коридора и кръстоса крака/ - Да не съм луд.
- Но, трябва да присъстваш..това е важно.
- Не виждам нищо важно в това да ти бъркат там долу.
- Няма да ми бъркат никъде/Темин се възмути и бузите му се обагриха/- Всъщност...не знам какво ще ми правят, но ти трябва да си с мен.
- За Бога влизай и побързай. Лазиш ми по нервите.
Темин отвори уста да отвърне нещо хапливо, но в този момент вратата на кабинета се отвори и Темин залитна, видимо притеснение пробягвайки по чертите на Джонг за миг.
- Извинете, има ли проблем.?/д-ра беше висок и беше едър. Имаше груба челюст и крив нос. По всичко личеше че не беше топ модел, но очите му бяха красиви./
- Не...тоест... тук сме за преглед.
- Заповядайте, моля/д-ра се отдръпна настрана правейки място на Темин да мине. Русокосия прати плах поглед към Джонг и се обърна, бавно влизайки в кабинета./- Е?/възрастния мъж повдигна вежда срещу Джонг, и той вече знаеше че е загубил битката. Изсъска раздразнено и се изправи, влизайки след Темин./
Кабинета беше светъл и топъл. Бе боядисан в кремав цвят, които странно, магично блестеше на външната светлина, идваща от прозореца. В единия край имаше бюро, а в другия легло с няколко апарата около него. На стената бяха окачени плакати с човешко тяло и явно всичките му части. Над бюрото се извисяваха две дипломи.. и за миг Темин се почувства в сигурни ръце.
- Заповядайте първо да си поговорим, след това ще ви видим на ултразвука.
- На какво?/Темин попита тихо, адски притеснен...не помнеше кога за последно изпитваше такъв страх/ 
- Не се тревожете няма да боли. Ще видите.
Темин седна на един от столовете пред бюрото, последван от Джонг. Чернокосия мълчеше през по-голямата част от разговора, но ясно слушайки всеки въпрос и отговор. Няколко пъти прати странни погледи към чернокосия. Сега като се замислеше отстрани той изглеждаше още по-слаб. 
- Разбирам../издиша д-ра и се повдигна прав/ - Ще ви дам една бланка. Искам вие и вашата половинка да я попълнете.
- Ние не сме../извикаха и двамата в синхром, след това поглеждайки се за кратко/
- О..аз мислех, че вие сте бащата.?
- Така е, но... сложно е/издиша Темин и сведе глава, играейки си с ъгъла на бланката/
- Разбирам/допълни не много убеден в думите на Темин, д-ра. След това взе втора бланка, давайки я на Джонг/
- Това необходимо ли е?/чернокосия се облегна тотално показвайки колко му е скучно в момента/ 
- Да, напълно задължително.
Двете момчета започнаха тихо да попълват бланките си, докато д-ра се зае с приготвяне на апаратурата. Темин прехапа устна..
Име: И Темин.
Години: 24.
Здравословно състояние: Здрав...може би.
Пол: мъж.
Семейно положение: Необвързан.
Месец от бременността: 1
Име на бащата на детето: Ким Джонгхюн
Възраст:...
Темин повдигна погледа си към Джонг, отваряйки устата си за миг, след това затваряйки я... 
- На колко си?/попита видимо досадно Джонг...Темин въздъхна /
- На 24, а ти?
- 26/д-ра ги погледна за миг, правейки странна физиономия.... остана напълно наясно, че те дори не се познават...това не вещаеше нищо  добро за бъдещето дете, особено когато родителите не се разбираха/
Възраст: 26.
Темин допълни бланката си.
Джонг я постави до неговата няколко секунди след това.
- Идеално...сега г-н И елате при мен.
Темин се изправи, тръгвайки бавно към леглото в другия край на стаята. Той огледа всеки уред и прехапа устна, сваляйки горнището си и поставяйки го в страни на леглото. 
- Легнете тук.
Темин послуша д-ра и легна бавно, усещайки как непознатия мъж повдига тениската му. Тялото му изтръпна на новия въздух и той затвори очи, когато слузеста, студена течност покри стомаха му. Усети натиск, след това приплъзване и натиска продължи няколко минути. Чуваха се странни звуци, но той отказа да отвори очи.
- Образованието е малко и тъй като сте в едва началото на бременността си се води  плоден сак. Рано е да наблюдаваме развитието... /Темин повдигна леко тялото си, най-накрая престрашил се да погледне/ - Не се движете, моля/русокосия бе върнат на леглото, леко грубо. Той преглътна и впери погледа си в тавана. Няколко минути след това натиска изчезна и той погледна към д-ра, който му подаде някаква хартия. Вероятно кухненска./ - Избършете се добре преди да си свалите тениската и елате с мен.
Темин кимна и се изправи в седнало положение, поглеждайки за миг Джонг, който веднага извъртя главата си. Темин сви устни в права черта и свали тениската си, ставайки от леглото и следвайки д-ра до бюрото му. Седна си обратно на мястото, обличайки пак горнището си. Сърцето му тупкаше безспирно и чувството, че ще изхвърчи от гръдния му кош беше болезнено. Той знаеше, че нещо не е наред..виждаше го в погледа на д-ра...а възрастния мъж не спираше да мълчи и да прави нещо на компютъра си. Минутите се редяха, тишината стана непоносима, а потропването на крака на Джонг беше досадно. Темин въздъхна едва, след което повдигна погледа си когато чу гласа на д-ра.
- Бременността се развива добре./устните на Темин се разпънаха в лека усмивка, притеснението почти веднага напускайки го/ - Но../и сякаш нищо не се беше случило. Очите му се загнездиха върху тези на д-ра, притеснението възвръщайки се в пълна сила/- Храните ли се редовно?
- Какво точно имате предвид под „редовно"?
- Имам предвид три пъти дневно..понякога апетита ви може да е по-силен и да станат 5 пъти дневно, но това е нормално за бременен организъм.
- Аз работя и нямам толкова свободно време. Храня се само на обяд и вечер...
- Това е зле/д-ра измъкна малко листче от шкафа си и го подаде на Темин. Беше нещо като график/ - Това е примирен график. Мисля, че ако го спазвате за седмица ще наваксате неприетите въглехидрати, от които се нуждае плода.
- Разбирам.
- Това е всичко. Пазете се и след месец ще ви очаквам отново.
Темин кимна и се усмихна, изправяйки се. ТОй се здрависа с д-ра, след което Джонг го направи  като за „сбогом". Двамата напуснаха кабинета в пълно мълчание, слизайки на първия етаж. Темин постави ръка върху рамото на Джонг, спирайки го. 
Електричеството не закъсня и той измъкна ръката си, щом острите очи на чернокосия го стрелнаха.
- Изчакай ме..трябва да платя на рецепцията./Темин се завъртя с гръб, спомена от думите на Оню отново удряйки Джонг в съзнанието и той притича след русокосия/
- Аз ще платя, ти извикай такси.
- Какво?
- Казах извикай такси/Джонг хвърли раздразнен поглед към русокосия и продължи напред до рецепцията./
Темин остана закован на място за миг. Защо Джонг правеше това? Защо му даваше някакви блясъци, че все пак му пука за това дете.? Не можеше да бъде толкова груб и да се преструва нали?
Темин преглътна, прекарвайки ръка по корема си, където до преди минути усещаше натиска. Почувства се виновен и една идея по-ужасно от колкото по принцип. Бе застрашил живота на детето и сега съвестта го режеше сякаш с трион. Трябваше да поправи това. Той изкара листчето от джоба на дънките си и погледна графика, правейки си на ум списък за нещата, които трябваше да купи още щом се прибере. Днес щеше да се угои както подобава...ако ще да му идат всичките пари.
Когато Джонг се върна направи знак с глава на Темин да го последва и те напуснаха болницата, чакайки отпред таксито.
- Джонг, благодаря/Чернокосия сви ръце пред гърдите си/
- Ще ми върнеш парите, нали знаеш?
- Предполагам/защо изобщо си направи труда да мисли, че се е променил/