9months/boyxboy, mpreg/

Part 29

Джонгхюн стоеше в ъгъла, кръстосал ръце пред гърдите си. Не беше мръднал от мястото си може би от час, гледащ към леглото, на което Джой лежеше, а около нея стояха самите й родители. Момичето беше будно, отворило клепачи, но с нищо не показваше, че всъщност бе там. Гледаше от няколко часа към прозореца, от време на време премигвайки, за да може капка след капка сълза да се стече по слепоочието й и да падна на възглавницата. Родителите й многократно викаха името й, задаваха ненужни въпроси просто, за да я принудят някак да продума поне думичка, но сякаш устните й бяха залепени с най-здравото тиксо на света. 
Джонгхюн се отблъсна от стената, правейки бавни крачки към прозореца, заставайки право срещу лицето на Джой. В мига, в който го стори тя рязко измести главата си на дясно към вратата на банята. Баща й стисна ръката й, а майка й оправи падналите кичури коса, които лежаха върху бледото й лице. Устните й бяха сухи от нуждата за някаква течност, но тя с нищо не показваше, че има нужда от такава. Темата за бебето беше тежка и не беше нужно да се споменава, но онова чувство в Джонг, че трябва да й каже за резултатите възможно най-скоро, не го оставяше намира.
Искаше му се нещата да не се бяха случили така, но той не можеше да стори нищо.
Нито можеше да върне времето назад, нито можеше да й обещае, че всичко ще е наред.
Случилото се преди два дни щеше да остави гравиран знак върху живота им и това нямаше как да бъде поправяно.
-Миличка..моля те..кажи нещо. Каквото и да е./майката на Джой продължаваше да се опитва да я накара да проговори, макар насила/ 
Тя прати плах поглед на съпруга си, който погледна към Джонгхюн.
- Може би с него ще поговори?./Предложи той, което накара майката на Джой да се обърне и да срещне студения си поглед с този на Джонгхюн/
- Той не й е никакъв. Не искам дори да се доближава до дъщеря ми. Той й причини това.
- Какво?/Джонгхюн свъси вежди и пусна ръцете си до тялото, като застана до майката на Джой/ - Виновен съм за това, че аз не съм бащата на това дете? Аз ли трябва да съм виновен или вие, че не се грижите дори за предполагаемото си внуче. Какво сторихте вие, когато разбрахте за смъртта на бебето? Какво сторихте? Първото, което направихте беше да попитате как е Джой, след това да оставите разходите за погребението на мен. 
- Почакай малко Джонгхюн. Какво говориш?. Рано или късно трябваше да се проведе този разговори и ние...
- Бебето почина само преди ден, а вие вече мислите какъв паметник да сложите на гроба/Очите на Джонгхюн се насълзиха и той изсъска, отблъсквайки се от мястото си. Имаше чувството, че би посегнал на възрастната дама, ако стоеше толкова близо до нея/ - Не аз, а вие не заслужавате да бъдете тук.
- Джонгхюн/прошепна се име и всички изместиха поглед към Джой, която гледаше право към Джонгхюн/ - Какво каза?
Джонгхюн преглътна и се приближи бавно, но не достатъчно. Имаше усещането, че тази дистанция бе правилната.
- Какво каза? Повтори го/Джой възвърна малко по малко гласът си/
- Джой аз... аз не съм бащата на това дете./Джой продължи да го гледа, но така и не проля сълза. Дали защото още не можеше да разбере какво точно й се казва, или защото вече бе изхабила всичките/ - Вчера, когато те упоиха, д-р Ки Су ми даде резултатите от кръвните изследвания. Оказа се, че аз не съм бащата на бебето.
- Това е..няма как.. Бях убедена, че си ти./очите й се затвориха и Джонгхюн усети свободата около себе си/
Той се приближи и седна на леглото до Джой, като най-безцеремонно отблъсна майка й по-назад.
- Но това не променя нищо. Няма да те оставя сега/прошепна в ухото й, когато обви раменете й/
Джой изхлипа и стисна горнището, с което бе облечен чернокосия. Очите й се стиснаха, правейки малки бръчици по клепачите й. Не се чуваше плача й, но Джонг усещаше трусовете на тялото й. Не знаеше как да действа сега. Не можеше да каже нищо повече, чувствайки се на правилното място. 
- Да излезем/чу се мъжки, строг глас и скоро в стаята останаха само Джонг и Джой/
Джонгхюн отмести рошавата коса на момичето, прекарайки ръката си около врата й и притискайки я в себе си.