9months/boyxboy, mpreg/

Part 18

  Светлината заслепи за миг очите му и в следващия той усети удар ниско в ченето, което разтресе мозъка му въз основи. Пода го посрещна в големите си обятия и кръвта излезе от устата му под формата на ситни пръски. Стори му се, че очите му се замъглиха за миг, след това усети парещото чувство в долната си устна. Опаковото на дланта му бавно избърса кръвната следа по брадичката и ръцете му се насилиха да го изправят. Когато го стори нова доза от черни петна заиграха пред очите му в бавен и дразнещ танц. Джонгхюн преглътна и сви юмруци, като ги приближи до брадичката си. В ушите му отекнаха виковете около ринга, а съперника му изпука демонстративно врата си, озъбвайки се само, за да извика и да покаже пластмасовата обвивка около зъбите си. Джонг въздъхна и направи крачка, две приближавайки се. Кокалчетата му побеляха и той усети прилива на енергия.
„Обмислям да спра с глупостите и да се захвана за нещо сериозно"-очите му потъмняха и с ярост той отправи юмрук към лицето на съперника си. Не улучи. Усети удар в ребрата си, после още един и още един.
„Писна ми този живот Джонг."-тялото му падна на пода, усещайки как ритниците на мъжа над него го пращаха бавно, но сигурно в несвяст.
„Искам и ти да се промениш. Ще ти помогна..Обещавам"- обещание, което Джонг знаеше, че Оню ще изпълни. И точно заради това усещаше яростта, която го заливаше от ден насам.
Опитваше се да забрави за разговора си с Оню, сякаш изобщо не се е състоял, но това беше невъзможно.
Образа му, думите му, яростта, която Джонг не можа да стърпи, болката от това, че най-добрият му приятел го оставяше, бе по-силна.
Искаше всичко да се окаже лъжа, но не бе. Джонгхюн издиша и очите му се затвориха, когато удара на звънеца достигна до ушите му. След това той просто загуби съзнание.

Когато час по-късно се събуди се намираше на легло в стая до съблекалнята. До него стоеше „ментора му" или по-познат като чичкото, който поддържаше ринговете чисти. Той въздъхна щом видя будното момче и се изправи, отивайки до мивката в края на стаята. Намокри червеникав парцал и напълни една чаша с вода. Върна се бавно и в пълна тишина. Когато се приближи подаде чашата на Джонг и изчака докато той я вземе. Чернокосия изпъшка, сядайки в леглото и пое чашата без да казва нищо. Студената течност се разля в горещото му като лава гърло и го разхлади за миг, след което жарта отново се върна. Той усети щипещата болка от мокрия парцал, който допря челото му.
- Не мърдай много, защото леда ще падне/заповяда възрастния мъж и Джонг едва сега забеляза пакетчето лед върху лявата част на тялото си, където бяха ребрата му./ - Той те смаза, момче/Джонгхюн въздъхна и бавно отмести леда, след което избута ръката на възрастния мъж/
- Ще се оправя. Той още ли е тук?
- Да/отвърна безизразно мъжа/
- Добре.. подай ми ръкавиците
- Не можеш да излезеш да се биеш. Ако още веднъж позволиш да те удари в ребрата, може да ги счупи.
Джонгхюн изръмжа и се изправи, когато болката рязко го сряза в тялото. Дъха му излезе тежко, след което отново се върна бавно и болезнено. Дори дишането бе трудно... Джонг не бе наясно как щеше да защити честа си или да си върне загубените пари. Знаеше само, че трябва да се бие. Само на ринга той можеше да усети спокойствието, от което имаше нужда сега. Щом се добра до ръкавиците си, той ги закопча върху ръцете си и смъкна потника, с който бе облечен, като напусна стаята.
В съблекалнята имаше още 3 човека, познати-реши Джонг, който бързо ги подмина, макар опита им да го спрат и да го попитат как е.
Щом излезе в голямото помещение с рингове, Джонг можеше да гледа само и единствено към този, на който бе съперника му. Чернокосия смътно не можеше да си спомни как точно го наричаха, но едва ли щеше да има значение, когато му размаже лицето.
Той се качи по малките стълбички и всички погледи се впериха в него. Момчето на ринга го погледна изненадано, но ясно с усмивка на победител.Той направи знак на хората си и те му подадоха нови чифт ръкавици.
- Изглежда не се отказва лесно/спомена едно от момчетата до ринга и получи само пренебрежително повдигане на рамене от боксьора/
- Не е от значение. Полу мъртвец е
Самоувереността, с която се задвижи съперника на Джонг не остана незабелязана. Чернокосия раздвижи раменете си и без думи зае поза. Скоро се чу шума от звънеца. Битката започна.
Джонг се опита да не мисли за нищо друго освен за победата.
Избегна удар.
После още един и когато усети, че има шанс за удар, той посегна.
Съперника му залитна и Джонг се възползва. Агресията, яростта и болката в тялото и съзнанието му излязоха под формата на удари. Момчето падна почти в безсъзнание, но Джонг не реши да спре.
- Джонг спри/извика същия онзи мъж, който почисти раните му/
Чернокосия отказа да го слуша. Той обкрачи противника си и започна да налага лицето и главата му с юмруци. Юмрук след юмрук, болка след болка, дума след дума в съзнанието му като огромна, безкрайна броеница.
Извика.
Удари.
Извика и пак и пак и пак.. Скоро усети ръцете си без сила.
Джонг падна до събеседница си, който бе изпаднал отдавна в несвяст.
От очите му се стекоха сълзи. Не можа да прецени за какво точно.. Не искаше и да знае. Той не плачеше..никога не плачеше.

*
Кибум слезе веднага от колата, щом от блока излезе Темин. Той обхвана бузите му в ръце и го огледа притеснено. Русокосия успя да разгадае тревогата и яростта в очите му. Бяха толкова ярки, толкова забележими.
- Кажи ми, че си добре./избълва на един дъх Кий и Темин кимна/
- Всичко е наред
- Къде е той? Къде е този кучи син?Искам още сега да го видя и да поговоря с него.
- Кий, забрави, става ли?/Кибум изръмжа и придърпа момчето в прегръдката си/
- Толкова се изплаших. Чух всичко...само ако знаех в кой от всичките апартаменти си...той щеше да съжалява.
Темин постави ръцете си върху гърба на Кибум и го потупа.
- Добре съм, той не ми стори нищо, спокойно../Темин се усмихна, надявайки се, че Кибум ще разбере колко му е неприятно той да се държи така в момент като този. /
Изминалата вечер Темин отново не можа да спи. Малката частица страх в сърцето му, от това да не би опита за изнасилване на Джонг да се повтори го остави буден. Не можеше да спре да мисли и за това защо Джонг се държа така снощи, но колкото и да се опитваше да го разбере-Темин не можеше. Джонг никога нямаше да се окаже разгадана карта. Той бе толкова мистериозен, сериозен и студен.
Ако можеше все някак Темин да се добере до малка част от съзнанието му за да го разбере и да се опита да му помогне, той щеше да го стори.
След като Темин се качи в колата на Кибум и те потеглиха, единственото място, на което искаше да е сега Темин бе кухнята на сладкарницата, но Кибум отказа.
Темин бе почти в 8 месец и за Кибум това бе крайния предел на това да позволява на русокосия да се натоварва. Беше решил и му беше споделил преди два дни, че от тук нататък Темин трябва да се грижи само и единствено за себе си и бъдещето си дете, за нищо друго.
Първоначално Темин не остана доволен от настъпилите промени, но след кратък разговор и консултация с д-р Ву по телефона, той се примири. Сега се водеше безработен и деня му бе наистина свободен. Понякога дори се чудеше как щеше да прекарва времето си.
Д-р Ву му спомена, че няма да е лошо ако се подготви за раждането. Затова днес Кибум бе решил да сторят точно това.
Той паркира пред един от най-големите магазини, озаглавен „Детски свят" и Темин нямаше как да не разбере намеренията на Кибум. Той му благодари многократно и двамата влязоха в топлото помещение.
Бяха посрещнати от една от работничките и те поздравиха.
Кибум се огледа и бавно обхвана ръката на Темин в своята, спечелвайки само един срамежлив поглед и лека усмивка.
Малко бе странно, но Кибум наистина бе щастлив в момента.
Самата мисъл, че той може да споделя важен период като този с Темин, бе достатъчна.
Темин се огледа из голямото помещение и остана изумен. Имаше толкова много неща. Той не знаеше какво точно трябваше да има за раждането, не знаеше дори с какво ще ги вземе. Той нямаше много пари в себе си, а всичко тук бе скъпо.
Кибум отдели ръката си от Темин само за да вдигне едно малко детско столче и да го покаже на Темин
- Виж, харесва ли ти?/усмивката, която имаше на лицето си, говореше много на Темин/
- Много е красиво/съгласи се, кимайки/
Той нервно обхвана дръжката на чантата, която бе преметнал през рамо и повдигна поглед, забелязвайки голямо пухкаво мече. Усмихна се и се посегна само за да види цената. Беше толкова скъпо.
Изведнъж реалността го удари като с мълния и Темин осъзна, че не бе подготвен за едно бебе. Че не бе готов нито психически, нито финансово.
Обичта, която нарасна с растенето на плода в него бе голяма, но тревогата и страха бяха още по-големи. Не можеше да предостави всичко това на бъдещето си дете. Не можеше да му осигури хубав живот, а щом родеше всичко около Джонг и сегашния му дом се губеше.
Той щеше да се премести в Кибум и да живее с мисълта и тежестта на плещите си, че всъщност той просто се възползва от Кибум. Самата мисъл го накара да настръхне.
Не бе такъв човек и нямаше да се превърне. Не можеше просто така да стори с Кибум.
- Темин/ръката върху рамото му го стресна и той се обърна панически/ - Какво има?
- Кий, аз.../той сведе поглед и скоро усети нежните пръсти на другия под брадичката си/
- Не се плаши. С теб съм.
- Там е проблема, Кий. С мен си, защото имаш чувства, а аз защото няма къде да остана. Аз не съм такъв Кий.
Кибум въздъхна и придърпа Темин в прегръдката си, започвайки да шепне тихо.
- Никога няма да реша, че го правиш, за да имаш подслон над главата си. Нито, за да си сигурен, че детето ти ще бъде в безопасност. Знам че не ме обичаш така както аз те обичам. Просто ми позволи да сторя това, което ще ме направи поне малко щастлив.
- Кий.
- Дай ми присъствието си, вместо любовта си, Темин. Само това.
Темин стисна сакото на Кибум в пръстите си и изхлипа във врата му. Не искаше да бъде толкова емоционален, но всичко го правеше такъв. Кибум не го пусна дори когато Темин спря да плаче.
- Сега си избери всичко, което искаш и ме остави аз да се погрижа за другото.
- Не знам как ще ти се отблагодаря Кий. Нито с какво те заслужих, но благодаря.
- Като за начало спри да плачеш и се усмихни./Темин не можа да стърпи усмивката си и се усмихна/ - Сега си избери всичко, от което имаш нужда.
Изведнъж всичко се върна в главата на Темин и той осъзна, че всъщност не знаеше какво му трябва. Не можеше да бъде по-неподготвен. Когато сподели своите притеснения, Кибум го успокои с това, че ще поговори със сестра си и ще разбере.
Така след дълъг разговор и лист списък, Кибум и Темин се качиха обратно в колата с всички покупки.
Пътят до апартамента на Кий, му даде възможност да го наблюдава тайно и да не спира да се пита, защо това момче бе толкова мило. Тайно мразеше съдбата задето го срещна с него, защото не можеше да го обича като нещо повече от приятел, но и й благодареше, защото Кий бе всичко, от което Темин някога бе имал нужда.
Приятел и семейство.
*
Вечерта дойде прекалено бързо и когато залеза се скри и настъпи времето за луната, Темин върна пердето на мястото му и се обърна към Кибум, който четеше книга на дивана. Приближи се и седна като бавно след това легна и постави главата си на бедрата му. Кибум веднага заряза четивото и свали очилата си с диоптър, като се усмихна и погали косите на Темин.
- Гладен ли си?/Темн поклати глава и се сви наляво, като потърка носа си в крака на Кий/
- Спи ли ти се?/попита отново Кибум/
- Не, просто искам да полежа малко./допълни тихо Темин и Кибум кимна. Той се вгледа в меките черти на лицето му, не смеейки да ги докосне, когато другото момче затвори очите си и се отпусна./
На телевизора вървеше предаване за дивите животни и изглеждаше интересно, научно и доста любопитно. Кибум се загледа за малко в него, когато Темин стисна краката му в дланите си.
- Кий/въздъхна изненадано той и отвори уста, за да си поеме въздух. Ръката му моментално се настани върху корема му/ - Мисля, че то ме ритна.
- Наистина ли?/Кибум се усмихна, срещайки погледа си с този на Темин/
- Така мисля. Ох...ето пак, постави си ръката/Кибум нетърпеливо постави ръката си върху коремчето на Темин, като русокосия постави своята отгоре/
- Прав си..
- Толкова е...странно/Темин се засмя леко и се съсредоточи върху ударите на плода в себе си./
Лицето му показваше само и единствено истинската любов и радост от този нов акт на малкото човече в него. Кибум се засмя и се наведе поставяйки лека целувка по бузата на Темин. Русокосия го погледна и се усмихна, след което отново въздъхна.
- И пак.
Темин не можеше да скрие истинското удоволствие от това да усеща движенията на детето си. След последния разговор с д-р Ву, той наистина се притесни, но сега когато признаците на живота в него се проявиха, Темин не можа да скрие щастието си.
В такива моменти той наистина не съжаляваше, че всичко това се случи.
Защото ако не беше срещнал Джонг, ако не бяха прекарали нощта заедно и не беше забременял, Темин нямаше да разбере какъв точно бе смисъла на живота му. Нито щеше да срещне Кибум.
Понякога наистина се изумяваше от способността на съдбата да му отнема нещо, за да му даде друго.
Когато загуби родителите си, той усети че вече наистина е сам. Сега когато усети живота в себе си, разбра, че повече никога няма да е.