9months/boyxboy, mpreg/

Part 55

Джонгхюн плати на таксиметровия шофьор и затвори вратата от дясната страна. Темин вече беше заобиколил превозното средство и вървеше бавно към къщата, свел глава. Джонгхюн се загледа в гърба му за известно време преди да направи една, след това втора крачка и да го догони, протягайки топлата си длан към другата такава. Щом веднъж пръстите му се вплетоха в тези на Темин, чернокосото момче усети уют, който не можеше да намери никъде другаде. Темин се закова на място, поглеждайки надолу към ръцете им. В дланта на Джонг всичко изглеждаше толкова добре, толкова правилно, толкова на място. Той премига няколко пъти, поемайки си дъх преди да вдигне поглед и да го срещне с другия. Джонгхюн сякаш говореше без думи, очите му сякаш го питаха нещо, което той не можа да разчете, но и нямаше нужда. Темин се обърна и тръгна, което принуди Джонг да го последва. Продължиха така докато не отвориха вратата и Темин не откопчи пръстите си от тези на Джонгхюн. В мига, в който ръката на Темин се отдалечи от неговата, Джонхгюн разбра, че нищо не е наред...вече не. Той се вгледа в отдалечаващата се по стъпалата, фигура. Затвори за миг очи, бутайки с крак външната врата. Тя хлопна тихо зад него и той отново отвори очи.

Беше ли грешна постъпката му?

Беше ли грешна нуждата да бъде сигурен в състоянието на Темин?

Защо другият реагира толкова зле..? Беше ли постъпил наистина лошо?

Джонгхюн ли беше различния или Темин.?

Той тръгна бавно по стълбите...искаше толкова много да поговори с момчето. В коридора към стаята си, Джонгхюн се сблъска с баща си. Възрастният мъж изпусна вестника си, когато захвата под мишницата му се разхлаби. Той клекна и вдигна вестника, отмествайки се, когато Джонгхюн го подмина почти съпквайки го. Напрежението в тялото му бе достатъчно, за да информира баща му, че нещо не бе наред.

Той стоя и гледа към Джонг, когато другото момче не отвори вратата на стаята си и не влезе вътре. След това поклати леко глава и се обърна напред, слизайки по стръмните, дървени стълби.

Г-н Сунгджин беше сигурен, че се е случило нещо..само, че не бе негова работа.. сина му вече имаше свое собствено семейство и той нямаше правото да се меси във всичко свързано с него.

Джонгхюн затвори вратата след себе си, подпирайки гърба си на дървото. Темин стоеше прав до кошарата на Сю и стискаше в юмруците си дървените й ръбове. Тялото му изглеждаше напрегнато, но в същия момент очите му изглеждаха толкова спокойни. Вперени в спящото лице на дъщеричката им, те почти крещяха „любов"...