9months/boyxboy, mpreg/

Part 21

Джой се опита отново да се свърже с Джонгхюн, но другия не вдигаше усърдно. След може би 20-тия път, в който телефона му даде заето, той го изключи и сега на Джой не й оставаше нищо друго освен да се върне в апартамента, макар последния разговор, който проведоха с Джонг да не бе особено приятен.
Скандала, който спретнаха преди два дни не беше желан. Поне не от Джой, но Джонгхюн усърдно се държеше като задник. Като никога до сега. Сякаш всичкото това държание през изминалите дни-прегръдките и усмивките бяха като огромна маска, залепнала за лицето му. Маска, която се спука в нея вечер ... Сега момичето не знаеше как да се държи с Джонгхюн. Не мислеше, че той е толкова объркваща личност. Когато влезе в топлия апартамент, тя забеляза обувките на Темин, но не и тези, които постоянно обуваше Джонг. Джой, остави дамската си чанта на малкия стелаж, само за да изхлузи леките си обувчици. Напоследък краката й ставаха все по-надути и по-надути. Всичко беше зареди бременността-увери я гинеколога, затова тя не обърна особено внимание на тази разлика в глезените си. Джой взе отново дамската си чанта и тръгна по малкото коридорче, отваряйки стаята на Джонг, само за да се увери, че го няма.
Не че беше нещо ново. Той постоянно бе някъде другаде, не и до нея. Дните й в този апартамент минаваха като истинско мъчение. Сама, умираща от скука и вечно гладна. Не бе си представила така живота с бащата на детето си. Джой постави чантата си върху голямата спалня и съблече палтото си, закачайки го на малката закачалка зад вратата. Тя въздъхна и откопча няколко от копчетата на тънката си риза, когато по кожата й избиха капки пот. Покрай бременността и всичко останало, горещите вълни, които я обливаха бяха постоянно явление. Джой напусна стаята, отправяйки се към кухнята с желанието да си направи кафе. След това вероятно щеше да приготви нещо бързо за вечеря и щеше да се излегне на дивана, отпускайки се пред телевизора и зяпайки някое готварско предаване по 24 Kitchen.
Когато влезе в кухнята, тя остана поразена от неочакваното присъствие там. Темин бе отпуснал тялото си върху масата, като ръцете му играеха роля на възглавничка. Джой се приближи и внимателно постави ръка върху рамото на Темин, опитвайки се да не го стресне в съня му.
- Темин-а. Темин-а/Джой прошепна и побутна рамото на момчето. То свъси вежди и издиша, отваряйки внимателно очите си. Когато успя да фокусира Джой, той преглътна и се изправи, докосвайки гърба си/
- Джой? Какво има?
- Аз щях да попитам това. Защо спиш в кухнята.? Знаеш ли колко е вредно това за бебето. Стани и си легни в стаята... сигурно те боли кръста.
- Всъщност да.. ужасно много/Темин потърка кръста си, усещайки острите бодлички ниско долу, почти до опашката. /
- Защо си легнал тук, за Бога?/Джой се отправи към мивката, пълнейки електрическата кана, за да си направи кафе./
Темин се опита да се сети защо бе стоял тук и защо бе заспал на масата, но съня още играеше роля над съзнанието му. След кратък размисъл и възвръщане на спомените, Темин достигна до правилния отговор.
- Чаках Джонг, но той...дори не се прибра.
- И реши да заспиш тук? За Бога, Темин-а трябва да внимаваш/Не бе нещо, което не знаеше и точно в момента русокосия усети как раздразнението в него расте. Не му бе нужна Джой, за да му каже какво не трябва и какво трябва да прави. Та тя самата още пиеше кафе, а то е вредно за нея/
- Знам това, Джой/издиша Темин и бавно се изправи, когато му се зави свят. Той стисна ръба на масата и си пое дъх, опитвайки се да овладее поредния световъртеж. В това му състояние, световъртежа изобщо не го изненадваше./
До толкова бе свикнал с внезапните емоционални изблици и главоболия., че всяко следващо бе сякаш очаквано. Темин се отправи към вратата, когато Джой изпусна една от чашите на земята.
- Добре ли си Джой?
- Да..просто..малко съм разсеяна/отвърна момичето тихо. Дори да не искаше, Темин усети нещо нередно. Затова той се върна при нея и улови рамото й/
- Седни, аз ще почистя/.Джой дори не се опита да спори относно това. Тя кимна и седна на един от столовете, докато Темин бавно клекна на колене за да събере острите парченца. /
- С Джонг се скарахме/отвърна изведнъж Джой, след кратка тишина. Без дори да бъде питана. Темин повдигна глава. Не искаше да изглежда така, сякаш изпитва малко задоволство от това. Дори не бе редно. Той бе беше такъв. Затова изблъска всички тези нередни мисли настрана и събрал парченцата, се изправи с помощта на масата, поглеждайки към Джой притеснено./
- Мисля, че не го възбуждам достатъчно вече. Тялото ми напълня, промени се, а той..той...дори не ме прегръща когато заспиваме заедно.
Джой сведе глава и погледна към ръцете си, които милваха любящо коремчето й.
- Може би аз сгреших с нещо? Вероятно е за този период нали така?/тя погледна към очите на Темин, очаквайки все някакъв знак, че е така../ - Сигурно след като родя, той отново ще иска да правим секс. Предполагам, че ще е така.. Все пак е мъж, нормално е да има нужда от това.
Темин обърна глава към кошчето за боклук, опитвайки се да не обръща внимание на стягащото чувство в гърдите. Тя бе права. Джонг бе мъж, той имаше нужда от това. А Темин не бе способен да му предостави нищо подобно, на това, което Джой би му дала. Тя беше красива, имаше прекрасно тяло. Дори бременна, изглеждаше привлекателно. Вероятно Джонг щеше да си вземе всичко, което бе загубил за тези месец, дори с лихвите.
Джой можеше само да се гордее с възможността да усеща ласките на Джонг. Нещо, което Темин не можеше да има, но за което съвсем открито жадуваше.
Той изхъмка някакъв отговор, за да може да отговори на Джой, без да издава много за емоционалната дупка в душата си.
- Темин-а, знаеш ли, днес бях на гинеколог/Джой се усмихна лъчезарно на Темин и той й отвърна/ - Каза ми какъв е полът. Познай.
- Изненадай ме /Темин се усмихна по-широко, виждайки искрите в очите на Джой./
- Добре тогава. Момиченце. Представяш ли си. Малко момиченце. Джонг дали ще бъде щастлив.? Какво мислиш?
- Мисля, че ще бъде щастлив дори ако е момче./Темин кимна и изми ръцете си/ - Аз..ще се поразходя../Джой кимна и се усмихна още веднъж, в очите й гореше само и единствено нетърпението да докосне детето си/
Темин я разбираше. Разбираше я перфектно.
Той побърза да напусне малката кухня. Имаше чувството, че се задушава. Единствената причина поради, която мразеше да прекарва време с Джой бе именно подобните теми на разговор. Да слуша какво прави тя с човека, който той обича, бе толкова болезнено. Не бе толкова физическа, колкото душевна болка. Темин набързо обу кецовете си и грабна голямото яке, като го загърна около раменете си. Отключи и напусна. Студения въздух в коридора пред апартамента го обгърна и той издиша така сякаш до секунди се бе борил за глътка въздух. Подпря се на вратата и затвори очи.
Клепачите му трепнаха и под миглите избиха ред сълзи, които той така и не успя да спре. Побърза да напусне това място, преди някои да го бе забелязал.