9months/boyxboy, mpreg/

Part 49

Беше събота и по улиците на Сеул се беше изсипал голям „рояк" от туристи. Повечето работни компании даваха този ден като почивен, включително и неделята, затова Джонгхюн не се изненада, когато отвори вратата на централното кафене, носещо името „Сънсет" и видя, че то е пълно. Винаги беше полупразно и това наистина му харесваше, защото можеше да бъде насаме с мислите си или с Оню, докато обсъждаха нещо наистина важно. Като днес. Още от сутринта Джонгхюн се опита да се свържи с баща си, но безуспешно. Честно да си признаеше малко се притесняваше. Стареца никога не оставяше телефона далеч от ръцете си, имайки предвид, че постоянно получаваше поръчки или говореше по работа. Но сега, когато Джонгхюн не успя да се свържи с него....паниката го обзе значително бързо. Оглеждайки се в двете посоки, той видя Оню, който стоеше на една двуместна маса близо до тоалетните. Заобикаляйки претъпканото пространство около прозореца, той се отправи директно към приятеля си. На пръв поглед Оню не изглеждаше много добре и това беше първото, което забеляза Джонгхюн. За миг се почувства зле, защото вземаше от времето на приятеля си за свои лични облаги, а дори не помисли, че около бременността на Съни, той може би щеше да бъде зает. Джинки махна с ръка, щом различи Джонгхюн из навалицата и вдигна чашата си с кафе, отпивайки. Джонгхюн уморено седна.

- Защо е толкова пълно?

- Събота е. Освен това мисля, че има някаква промоция. Две кафета и фреш за 2000 вона.

- Ясно./Джонгхюн вдигна менюто, но веднага след това го остави. И без това винаги си поръчваше едно и също./- Може би не трябваше да си уговаряме тази среща

- Защо? Спокойно вече не съм ядосан.

- Не е това. Изглеждаш много уморен/Джинки въздъхна и отново отпи от кафето си/

- Не е чудно, че мязам на боклук. От три нощи не съм спал. Съни постоянно се буди вечер и казва, че има болки. Някакви контракции..какво ли разбирам. Често ми се случва да се будя с нея.. Да не кажа постоянно.

- Слушайки те така... се чувствам виновно. Може би и Темин е изпитвал същото. Трябваше да бъда до него./Джингки просто вдигна рамене. Миналото си бе минало и макар, че Джонг съжаляваше това нямаше как да поправи старите рани. Беше допуснал прекалено големи и прекалено дълбоки грешки. Раните бяха почти затворени..щеше да е жалко с думи да ги отвори отново/