9months/boyxboy, mpreg/

Part 54

  Петнадесет минути....цели петнадесет минути Мино стоеше и гледаше в малкото човече, което заемаше не голяма част от дивана, но пък беше доста притеснително близо до мястото, на което обожаваше да сяда Мино. Не че беше ревнив...или стеснителен..или нещо такова, но да си признаеше обичаше си местенцето.
А и не се разбираше много с деца. Да....харесваше ги, но само когато бяха чужди и бяха далеч от него.
Сега стоеше на почти метър разстояние от тялото на малката Роза и беше скръстил ръце пред гърдите си, стиснал очи, сякаш очакваше всеки момент да хване момичето в прегрешение.
Кибум беше излязъл, за да купи плодове за пюрето, с което щеше да нахрани Роза и на Мино не му остана нищо друго освен да наблюдава човечето, за да не падне.
Дори многократното пълзене на колене и молене не успя да го спаси от съдбата му.
Кибум не изглеждаше никак заинтересован от това, че той има проблем с бебетата.
Роза изскимтя и започна да тръшка с крака върху меката мебел. Мино въздъхна.
- Ей...спри.. Спри, бъди послушна/скара й се сякаш бе кученце и отново кръстоса ръце пред гърдите си. Беше се настанил по турски и вече усещаше игличките по стъпалата си.../
Дори не смееше да мръдне..имаше чувството, че Роза ще засече движението му и ще заплаче. А точно от това се страхуваше най-много.
Малкото момиченце отново затръшка с крачета и изскимтя, сякаш се радваше на нещо, но единственото, което гледаше бе скучния, бял таван.
- Добре, какво сега?/Мино изкриви врата си нагоре..може би имаше паяжина..или нещо друго../
Тавана бе празен и Мино отново сне погледа си, съсредоточавайки се върху лицето на Роза.
Минутите сякаш не минаваха, а часовника сякаш бе спрял. И Кибум все още не се връщаше. Започваше да се изнервя... ходеше му се и до тоалетна, но не трябваше да мърда.
Изведнъж Роза се разплака, просто така.. Мино скочи на колене и застана над нея. Протегна ръце, но те останаха да висят във въздуха. Не можеше..не можеше да я вземе.. Боже сега какво трябваше да направи?
Той се изправи на крака и усети гадните гъделчета по стъпалата си.
- Виж..хей..погледни..спри да плачеш/говореше напълно официално, сякаш разговаряше с клиент и заподскача от крак на крак/ - Две жабурки скачали, скачали-подскачали... Добре..ясно, ясно не ти харесва/извика Мино, сякаш за да надвика рева на Роза/
- Защо плачешшш? Господи само ако можеше да говориш/Мино се надвеси над лицето на Роза и започна да прави странни физиономии с цел да я разсмее и усмири, но единственото, което постигна бе да я разплаче повече/
Така се минаха точно пет мъчителни минути..той висящ над нея и правещ се на клоун, а тя плачеща и гризеща малкото си юмруче.
Когато входната врата се отвори и затвори, Мино въздъхна и посрещна Кибум, взимайки торбите от ръцете му.
- Тя не спира да плаче ..аз се опитах да я успокоя, но дори песничките не помогнаха/Мино заговори бързо, притеснително, а единственото, което направи Кибум бе да се засмее с глас/
Мино повдигна едната си вежда.
- Глупчооо/изкиска се Кибум и постави малка целувка върху нацупените устни на другото момче/ - Плаче, защото е гладна. Виж..опитва се да си натъпче цялото юмруче в устата.
- Какво?/Мино сви вежди и въздъхна/ - Знаеш, че не съм добър с децата.. От къде можех да знам.?
- Прав си..трагичен си/Мино измърмори нещо под нос и остави торбите с покупки върху кухненския плот/- Слушай..трябва ти да й направиш за ядене
- Какво? Защо аз?
- Или предпочиташ да я успокояваш?/Мино бързо започна да вади плодовете и Кибум се усмихна. Той постави малка целувка върху личицето на Роза и я притисна в гърдите си, покровителствено/ - Вземи половин банан и и една ябълка.Обели ги и ги пасирай на пюре.
Мино кимна и се зае с приготвянето на пюрето. Кибум се завъртя на пети и влезе в спалнята си където бе оставил всичко, което сестра му бе донесла с бебето.
Остави Роза върху голямото легло, така че да не падне и отвори една от чантите, изкарвайки розов памперс и ново панталонче. Смъкна бялото клинче от дебеличките й, малки крачета и след това леко влажния памперс. Времето, което бе прекарал със сестра си го бе научило как да се справи сам с всичко това и от части Кибум се чувстваше наистина добре.
Чувстваше се така, сякаш е готов за семейство.. Сякаш ако можеше да има малка рожба би могъл да се справи във всяка една ситуация.
От къпането, до храненето..
Кибум хвърли мръсния памперс в специална торбичка и избърса добре нежната кожа на бебчето с мокра кърпичка. Сложи й новото памперсче и облече новите панталонки, които имаха жълт цвят.Когато тя бе готова, той я повдигна и отново я прие в прегръдките си.
Чувството да държи нещо толкова малко, бе толкова хубаво.
Напомняше му на Сю и това наистина го върна в миналото, когато още я държеше в ръцете си.
Щом се върна в кухнята, видя вече готовата чашка с пюре. Той го опита и измърка.
- Ммм много е вкусно.
- Да си бебе в днешно време'/поклати глава Мино и взе купа пуканки, които бе приготвил/
- Хей/извика Кибум и се обърна, тъкмо когато Мино сядаше на дивана/ - Ще ми помогнеш ли да я нахраня?
- Но..
- Моля тееее/Кибум използва сладката си физиономийка и Мино въздъхна, победен/ - Благодаря/изкиска се Кибум и седна на дивана, оставяйки чашката с пюрето на масата/ - Ето хвани я добре и я остави да седне на бедрото ти.
Мино последва всяка дума и настани малката Роза върху крака си. Дългата му фигура стоеше изправена като дърво, а ръцете му бяха протегнати напред, сякаш се опитваше да държи болен далеч от себе си. Кибум се засмя и сгъна леко ръцете му, позволявайки на гръбчето на Роза да се допре до корема му.
- Не бъди такова дърво.
- Не съм/възпротиви се Мино/
- Напротив.. просто се отпусни..Не е като да е твое./Мино измести погледа си за миг, съсредоточавайки се върху малкото поникнала коса върху тила на Роза. Имаше много рус цвят и рядката косица почти не се забелязваше. /
Кибум взе малка лъжичка с част от пюрето и я подложи пред устните на Роза. Първоначално малкото момиченце отказа да се храни. Кибум знаеше от Темин, че всеки нов вкус бе нещо неестествено за все още развиващите се сетива на децата, затова той бе настоятелен и след четвъртия опит да поднесе лъжичката към устните на Роза, тя отвори малките си устнички и пое пюрето. Започна да се жабури и част от сместа покапа по ръката на Мино, която стоеше точно върху гърдичките й.
- Хейй/възропта Мино, но в гласът му не се намираше нищо друго освен шега/
- Изглежда че те харесва...споделя си храната с теб/пошегува се Кибум и Мино го погледна/
- Мислиш ли, че.... бих бил добър баща?/Кибум спря да хвани Роза и повдигна погледа си към този на Мино. В очите на другото момче се виждаше надеждата за един наистина добър отговор...но кого залъгваше. Кибум нямаше правото да изкаже мнението си по простата причина, че чувстваше, че има още много неща, които трябва да знае за Мино/
- Не знам...не мога да кажа със сигурност, защото не знам всичко за теб.
- А от това, което знаеш за мен?/Кибум остави лъжичката в чашката и с кърпичка избърза мръсното личице на Роза/
Той отново погледна Мино и се изправи на колене, поставяйки малка целувка върху устните му. Отдръпна се когато Мино сграбчи кръста му и го дръпна отново, целувайки го страстно.Когато се отдръпнаха един от друг, Мино се усмихна и отвърна.
- Няма значение.. Знам, че ти ще си такъв.
Бузите на Кибум почервеняха и той се отдръпна, удряйки леко Мино по рамото.
- Не говори така.. Не можеш да си сигурен.
- Напротив/опонира го Мино и погледна надолу към Роза/ - Грижиш се за нея, така сякаш е твоя. Даваш й всичко, от което има нужда. Знаеш кога я боли, кога е гладна или кога се е подмокрила. Знаеш в колко заспива, в колко се събужда, как обича да я държат. Не ми казвай, че не мога да съм сигурен.
Мино впери сигурния си поглед в този на Кибум и се усмихна.
- Ще бъдеш най-идеалния баща на света,/Кибум усети как сърцето му се свива от неописуемото вълнение, което го заля. Мино говореше неща, които го правеха...наистина..наистина щастлив/
Той взе отново пюрето от масата и подаде лъжичка на Роза, която я пое със задоволство.
Знаеше, че очите на Мино са забити все още в лицето му, но това не му пречеше. Обичаше, когато другият има очи само за него.

*
Когато Джонгхюн се събуди, той усети топлото тяло до себе си, притиснато като втора кожа. Имаше чувството, че има температура, но това нямаше значение, защото сутринта беше идеална. За първи път се будеше до Темин и това го накара да се усмихне.
Протегна ръцете си, за да ги увие около тялото на другото момче, когато Темин се завъртя с лице към това на Джонг и отвори очите си.
Той въздъхна и се вкопчи в гърдите на Джонг, отново затваряйки сънено очи.
- Още малко/простена, когато ръката на Джонг се плъзна по кръста му/
- Щом искаш/отвърна Джонг и стисна дупето на русото момче в дланта си/
- Не това, Джонг/изсмя се Темин и отмести ръката му/ - Много забавно/ направи сънена физиономия, когато от гърлото на Джонг се откъснаха тихи стонове на смях/
Темин се изправи на лакти и отпусна главата си назад само за миг, опитвайки се да се разсъни. Когато повдигна отново глава погледна към стенния часовник. Беше едва осем сутринта, а Сю все още спеше.. Това ставаше наистина рядко, затова Темин не се поколеба, а отново легна в топлото легло, завивайки се почти до уши. Джонгхюн се засмя и се сгуши в него.
- Нямаш ли работа?
- Гониш ли ме?
- Ни най-малко/отвърна бързо Темин и скри лицето си в мекото одеяло/
Донгхюн успя да го издърпа и да слепи устните си с тези на Темин за кратко.
- Не...не съм си мил зъбите/изстена засрамено Темин и Джонг го придърпа върху гърдите си/
- Има ли значение ? Харесваш ми всякак.
Темин се усмихна и бавно обкрачи бедрата на Джонг, настанявайки се в скута му. Той отпусна тялото си по това на чернокосия и затисна устните си в срещуположните страстно. Целувката продължи дълго, а ръцете на Джонг се увиха около тялото на Темин, карайки го да прави страстни вълнички по неготово собствено.
Темин изстена в устата му и се отдръпна като облиза устните си.
- Не е ли раничко за това?/попита видимо засрамен, а Джонгхюн само изхъмка/
- Мисля, че е точно обратното/отвърна Джонг и докосна нежно еректиралия пенис на Темин през пижамата му. Русото момче изстена и затвори очи, отпускайки мускулите си/
- Ах... /изстена отново, когато Джонгхюн пъхна ръката си и обхвана ствола му, разтърквайки го/ - Джонг/изшептя той и се свлече откривайки устните на другия/
Когато плътните на отсрещния поеха неговите в изискваща и властна целувка, Темин спусна ръцете си надолу по гърдите на Джонг, докато не достигна анцуга, с който той спеше. Докосна ерекцията и я стисна, което принуди Джонг да се отдръпне от устните му.
- По дяволите.. Ще ме довършиш./Темин се усмихна леко засрамено и се повдигна, сваляйки черния плат от ханша на Джонгхюн/
Възбудения член се повдигна под плата и Темин ахна.
- Толкова е..
- Голям?/отвърна Джонгхюн, докато в очите му искряха онези луди пламъчета/
- Щях да кажа твърд/отвърна през смях Темин и обви дланта си около обиколката/ - Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре... да, голям е.
Джонгхюн извъртя очите си и придърпа врата на Темин съединявайки устните им. В следващия момент той отмести ръката на Темин от члена си и докосна двата един до друг, плъзгайки ръката си помежду им. Темин изхъмка в устните му и се отдръпна поглеждайки надолу. Мокротата от единия член, навлажни другия, карайки го да заблести под слънчевите лъчи. Темин отвори устни стенейки тихо, докато Джонгхюн продължаваше да движи ръката си по цялата им дължина.
- Харесва ли ти ?.
- Да.. горещ си/отвърна Темин и погледна в очите на Джонгхюн, поставяйки длан върху бузата му и целувайки устните му./
Езика му се прокрадна между устните на Джонг и той го съедини с този на другия, правейки бавни и еротични кръгове. Джонгхюн имаше чувството, че ще се разтопи. Горещината от тялото на Темин и тази от неговото собствено го подклаждаха и изпепеляваха.
В следващия миг Темин се отдръпна от целувката и изскимтя, поставяйки ръка върху корема си.
- Ах..ах../той се сви и Джонгхюн отпусна члена му, притискайки тялото му до своето/
- Добре ли си?
- Д-да/отвърна тихо Темин и се опита да помръдне, когато болката отново го удари/ - Ах.
- Чакай..не мърдай/отвърна бързо Джонг и внимателно повдигна тялото на Темин от себе си, дърпайки анцуга отново нагоре. /- Сега как се чувстваш?
- Странно...боли ме, но не толкова много.
Джонгхюн погледна притеснено към болезненото място и внимателно отмести ръката на Темин, повдигайки тениската му. Той видя червеното място около операцията и въздъхна.
- Често ли имаш болки, Темин?
- От скоро/отвърна другото момче и Джонг се изправи/
- Защо не ми каза по-рано?
- Не исках да се тревожиш напразно.
- Не е напразно/отвърна ядосано Джонгхюн и Темин се сви, като се опита да обуе нощницата си, за да не стои гол/ - Извинявай/отвърна тихо Джонг и седна на леглото/ - Не исках да викам, но....не искам да пазиш всичко за себе си, разбра ли?
Темин кимна леко и Джонгхюн му помогна с вдигането на нощницата.
- Ще отидем на лекар. Искам да те прегледат.
Темин дори нямаше намерение да спори. Знаеше, че трябваше да иде отдавна на лекар, но самата мисъл да остави Сю сама, когато нямаше кой да се грижи за нея, не му харесваше.
Джонгхюн помогна на Темин да се изправи и бързо погледна към Сю, която още спеше спокойно. Темин не можа да отдели погледа си от нея, докато не излязоха от спалнята.
- Спокойно..татко ще я наглежда за половин час. Няма да се бавим.
- Добре/прошепна Темин и уви ръцете си около рамената на Джонгхюн/
Когато таксито дойде и те се качиха, Темин подпря главата си върху рамото на Джонг. Все още носеше домашната си нощница, но нямаше време да се преоблече.. За Джонг случаят бе спешен. Темин се вгледа напред през стъклото, докато трафика не стана голям и таксито не спря в малко задръстване. Джонгхюн постави малка целувка върху главата на Темин и това накара другия да повдигне поглед нагоре.
- Джонг..?
- Ммм/отвърна само чернокосият/
- Ами ако..знаеш.. ако отново съм бременен?/Джонгхюн го погледна бързо и отвори устни..в следващия миг ги затвори/ - Две деца са много, нали?
- Не говори за това, сега/отвърна единствено Джонгхюн и отново постави целувка върху главата на Темин/
Така разговорът между тях приключи, докато не стигнаха болницата.
Не чакаха много в коридора и веднага щом дойде техния ред, Джонгхюн примирено придружи Темин вътре в кабинета.
Стаята не беше нищо особено, но всичко бе ново и след ремонт. Темин седна на едно от леглата за преглед, докато Джонг остана прав до вратата.
- Имате болки в областта на корема./Доктора зачете доклада, предоставен му от помощно лице/ - Наскоро сте претърпял операция.
- Да/отвърна единствено Темин, спестявайки повече информация около тази операция/
- Нека видим/Доктора се изправи от малкото си бюро и помоли Темин да легне. След което повдигна тениската му и огледа добре/- Ясно.. Мисля, че няма нужда дори да правим ехограф. Болките, които получавате са по-скоро стягания около оперираното място. На кратко мястото е все още натъртено и му е нужно поне пет месеца, за да се възстанови. Но това естествено не гарантира, че за в бъдеще няма отново да получите тези неприятни болки.
- Това значи ли, че ще ме боли ...цял живот?/попита тихо Темин и доктора поклати глава/
- Това е относително казано, г-н И. Болката сега е голяма, защото операцията е била съвсем скоро, но с течение на времето болката ще намалее..накрая ще усещате просто лек дискомфорт.
- Разбирам.
- Може ли все пак да направим ехограф?/попита най-ненадейно Джонгхюн и Темин го погледна. В очите на другия той можеше да види страха от евентуална бременност и за миг Темин се почувства ужасно/
Това означаваше ли, че ако в бъдеще всичко това се повтори..Джонг ще бъде нещастен?
- Щом настоявате. Това е право на пациента. Съгласен ли сте г-н И?/Темин погледна за кратко д-ра, след което отново погледна Джонгхюн. Лицето на другия бе неразгадаемо/
- Да/отвърна тихо той и доктора се настани на малкото столче до леглото на Темин. Повдигна добре тениската му и постави лубрикант върху апарата, след което го плъзна по корема./
- Може да ви заболи заради натиска на уреда върху операцията, но потрайте само няколко секунди.
Темин стисна зъби, когато болката се върна малко по-силна и изхъмка, след като доктора натисна малко повече. След точно тридесет секунди той отдръпна уреда и изчисти внимателно корема на Темин.
- Може да се изправите/Темин се повдигна и погледна към апарата, макар да не разбираше абсолютно нищо/
- Всичко е наред.. /отвърна доктора, не карайки нищо повече...и това бе достатъчно.. Темин кимна/
Щом излязоха от болницата и си хванаха отново такси, Темин не подпря главата си върху рамото на Джонгхюн. Той притисна дланите си една в друга и ги пъхна между бедрата си, сякаш се опитваше да ги стопи. Погледна към прозореца и прошепна.
- Не съм бременен/Джонгхюн го погледна и плъзна ръката си в скута на другия, хващайки неговата . Темин се завъртя към него и Джонгхюн притисна главата му върху рамото си/
- Сега трябва да се грижиш за себе си.
- Мхм/отвърна единствено Темин и Джонгхюн целуна главата му/
- Съжалявам,че те накарах да се почувстваш зле. /Темин не отвърна нищо, вместо това притисна тялото си в това на другия, сякаш му бе студено/
- Всичко е наред... Сю ни е достатъчна