9months/boyxboy, mpreg/

Part 32

Първата мисъл, която мина през умът на Темин, щом прекрачи прага на сладкарницата беше как за няколко дни Кий бе успял да смени изцяло интериора и то без да му спомене нищо. За Темин бе наистина приятна изненадата, да види че скучното жълтеникаво по стените сега е заменено от пламенно червено, облепено със стикери, които заедно изобразяваха прекрасен изглед на Лондон. Темин забеляза и белите лампиони, които висяха над всяка една маса. Черните, лакирани столове и маси, върху които стояха малки букетчета от бели рози и огромния черен мраморен плот, върху които все така стоеше дисплея на касовия апарат. Мино му се усмихваше с онази типична за него 24-каратова усмивка, която сякаш озаряваше цялата сладкарница. Темин не можа да скрие нетърпението си да го прегърне. Липсваше му толкова много това място, хората с които бе пълно то. Липсваше му и сладкарството, но някъде дълбоко в себе си, Темин изобщо не съжаляваше, защото сега любимото му нещо не бе правенето на маслени еклери, а това да наблюдава как Сю спинка. Ако причината, поради която не бе в кухнята бе друга, Темин щеше да оспорва това си решение..но щом причината бе Сю, той дори не мислеше за друго. Мино нетърпеливо заобиколи редицата хладилни витрини и разпери дългите си ръце, като притисна Темин в прегръдката си. Русокосия усети аромата на ванилия и мента и затвори очи, поставяйки ръка върху гърба на другия.
- Трябва ли да ревнувам?/дочу се някъде гласа на Кий и Темин се отдели, като му хвърли бърз поглед. Странно защо очите на Кий бяха отправени към Мино с такъв упрек, сякаш бе изял последното парче шоколад. В други случаи Темин наистина щеше да помисли, че Кий се държи като ревниво гадже, щеше да се задуши от натискането му, но сега усещаше, че тези думи някак не бяха отправени точно към него. Бе странно, но чувството не можеше да бъде сбъркано./
- Просто прегръдка, шефче/пошегува се Мино и извъртя очи, щом Кибум му показа среден пръст/
- Мино липсваше ми/Темин отвърна, щом Мино отново погледна към него и кимна в съгласие/
- И ти на мен. Тук е голяма скука без теб. Кий е адския сухар.
- Какво?./Темин избухна в смях и се секна щом малкото бебче започна да плаче в количката/ - Оле....какво направих. Сега сигурно е гладна./Темин обви тялото на дъщеричката си, вдигайки я на ръце, за да спре да плаче. Противно на всяка логика, че бебетата са като машина за сълзи, Сю плачеше адски рядко. Което бе добре за Темин и Кий, тъй като не им се налагаше да стават толкова често нощем. /
- Хей принцесо/Мино веднага се залепи на личицето й, правейки странна физиономия, сякаш бе настъпана жаба./
Темин се усмихна и разпери ръце.
- Искаш ли да я подържиш?/Мино прехапа устна, желанието ясно си личеше в очите му, но простичко отказа/
- Най-добре, не. Страхувам се да не я изпусна.
- Няма, спокойно.
- Не, наистина няма проблем. Ще й се радвам от тук/Темин нямаше какво друго да стори, освен да се съгласи и да придърпа един стол на най-близката маса. Улови дръжката на количката и я приближи, като се наведе и взе шишето с кърма. Едно от петте, които получиха днес от доброволката. Той положи биберона към малките устнички и щом Сю го докопа, нищо повече не можеше да я спре да се нахрани.
- Много е сладка, Темин/добави Мино, тихо сякаш стараейки се да не прекъсне храненето й/
- Благодаря.
Темин се усмихна мило и поклати с брадичка, показвайки на Мино, че има клиент. Кибум седна послушно до Темин и въздъхна. Не искаше да прекъсна Темин когато храни Сю защото знаеше, че той обича да й се наслаждава.
Имаше едни такива моменти, толкова красиви, естествени, живи, в които ставаш свидетел на нещо безценно, истинско и мило, че дори не желаеш да говориш, само за да си дадеш още няколко мига блаженство, наблюдавайки.
Този момент бе един от тях и Кибум мълчаливо и послушно, дори не докосна Темин за рамото.
Изминалата нощ, се стараеше да не се приближава много до Темин, тъй като другото момче бе още чувствително, а и изпитваше неприятни болки от операцията. Желанието да го стисне в прегръдката си и да не го пусне бе толкова силно, но дори така той не го стори.
Винаги поставяше другите преди себе си, и винаги съжаляваше след това, но сега усещаше, че прави правилния избор. Решен, че трябва да стори нещо, докато Темин храни Сю, той се изправи и се отправи към касата, където Мино подаваше малка торбичка с банички с шоколадова глазура. Кибум прати лека усмивка на Мино, който видимо се напрегна от присъствието на другия. Използва момента, когато Кибум заобикаля плота и се изгуби в кухнята, уж търсейки асортимент.
Не му трябваше много на Кибум, за да усети тягостната обстановка между него и Мино.
Не знаеше какво става, но нищо не бе както преди. Мино странеше от него, а той дори не си правеше труда да се доближи дори повече. Страхуваше се, че може би другото момче просто има нужда от пространство, затова и не го насилваше през изминалите месеци, в които бяха сами в сладкарницата. Но сега Кибум знаеше, че ако не го последва няма да има друг шанс да поговори с него и да разбере какво не бе наред.
Така озовал се в кухнята, при блуждаещия Мино, той затвори вратата след себе си и подпря гръб, сякаш страхувайки се, че другия ще иска да избяга.
- Мино всичко наред ли е?/неочаквания глас на чернокосия, накара високото момче да се стресне и да се почувства нервен/
- Да..всичко е наред, защо?
- Изглеждаш нервен.
- Не...наистина всичко е наред/бързите и убедителни отговори на Мино бяха....прекалено убедителни. Кибум не бе експерт в четенето на лъжи, но държанието на Мино бе наистина обезпокоително. Чернокосия се оттласна от вратата и се приближи, поставяйки ръка върху рамото на другия/
- Кажи ми какво ти е? Ще те разбера, ако не искаш да работиш повече тук или ако искаш увеличение на заплатата, но не се прави, че всичко е наред.
Мино погледна Кибум в очите, сякаш за миг предал се пред другия, но малко по-късно той хвана ръката на Кий в своята, по начин, по който не можеше да се счита за приятелски...Кибум отвори устни, малко озадачен, но другото момче пусна ръката му и го заобиколи/
- Добре съм. Ела..Темин ни чака.
И така Мино излезе, оставяйки Кибум по-объркан и незадоволен от към информация от всякога.