9months/boyxboy, mpreg/

Part 6

  Малко след 5 сутринта в стаята на Темин се прокрадна първия лъч светлина, който го накара да се размърда неудобно в леглото. Усети умората веднага, след като отвори с мъка очи. От няколко дни не можеше да поспи добре и това видно се отразяваше на лицето и тялото му. Чувстваше се отпаднал, някак слаб. Не знаеше на какво да вярва. На това, че виновника за това му състояние е бременността или на това, че всъщност главния виновник е Джонгхюн. Бяха минали две седмици от спречкването им в таксито и Темин все още успяваше някак странно успешно да избягва срещите си с по-голямото момче. Вечер той се прибираше късно, лягаше рано и Темин вечно бе принуден да слуша пиянското му псуване, когато не може да нацели ключалката на бравата и да заключи вратата. Дълго след това оставаше заслушан в шумовете, които съпровождаха Джонг. Вече си мислеше, че някой ден това момче ще пострада сам от себе си. Може би това го държеше буден. Макар да беше гадняр, той беше и баща на детето му и искаше ли му се или не, трябваше да бъде здрав и силен за да може да помага след това. Темин успешно успя да сведе притесненията си до този извод. Просто не трябваше да съществува друг. Не трябваше.
Когато стъпи на пода, усети студените нишки да се врязват в стъпалата му, влачейки се по кожата му като змии. Косъмчетата на краката му настръхнаха и той се сви все още усещайки някак слабата топлина от топлото йорганче. Изправи се и усети световъртеж. Седна отново, подпирайки челото си върху дланта си и затваряйки за миг очи. Никога не харесваше йога вдишванията, но напоследък се хващаше как без дори да осъзнава ги правеше. Вероятно имаше нещо вярно в това, че помагат. Когато световъртежа намаля, Темин отново се изправи бавно, страхувайки се да не би отново да се залюлее. Когато всичко мина добре, той се отправи бавно към банята, все още по широката си туника и голи крака. Щом отвори вратата на стаята си, аромата на бира достигнаха ноздрите му и той сви вежди, устните придобивайки форма на права черта. Постави ръка на стената, сякаш за стабилност и бавно закрачи по мекия мокет до малката врата в края на коридора. Почука тихо, щом тя бе затворена и щом не чу шум си позволи предпазливо да я отвори., Беше празно. Видимо шумно, Темин издиша и се заключи, откривайки четката си за зъби в мивката, а пастата на земята. Не можа да повярва. Яда го заля като кофа със студена вода и той раздразнено, грабна четката и я метна в коша за боклук до мивката. Вдигна пастата за зъби, световъртежа връщайки се за миг. След което излезе връщайки се бавно отново в стаята си. Не можеше да повярва, че Джонг е способен на такава мизерност. Да използва четката му за зъби и най-вече да я захвърли като мръсна кърпичка в мивката. Не заслужаваше такава ненавист и несправедливост. Усетил как раздразнението и този апартамент го задушават, Темин реши да го напусне, тръгвайки малко по-рано за работа. Облече се свободно и обу леки платненки. Грабна раницата си и я преметна през рамо, сресвайки косата си и излизайки от стаята си. Когато потърси ключовете си, чу шум зад гърба си и звук на повръщане. Не искаше да знае какво става в стаята на Джонг...изобщо не искаше да се бърка в нещата на чернокосия. Той ядосано си взе ключовете и забеляза пакет ментови бомбони на етажерката,. Усмивката му се върна за част от секундата, последвана от дяволски пламъчета в очите. Прибра пакета така сякаш е негов и най-демонстративно напусна, заключвайки след себе си. Не, че някой би искал да си прибере пиян младеж в дома.
Темин прибра ръце в джобовете си и бавно се спусна по дългата улица, малко след това завивайки към светофара. След светофара идваше веднага сладкарницата. Беше близо и това означаваше, че за Темин нямаше да е проблем да работи до късните месеци на бременността си. Беше мислил за това и беше решил, че няма просто така да се остави на произвола на съдбата, защото бе убеден, че Джонг ни най-малко би поел задължението да осигури нужното за едно бебе. Темин беше наистина в задънена улица. Сложното идваше в това, че скоро той щеше да влезе в третия месец, което означаваше, че щеше да му личи малко по малко, а това го плашеше. Не знаеше как Кий би реагирал и дали ще го задържи на работното му място. Да, той беше добър човек, но и добрите хора имаха тъмни страни. Темин се беше научил, че всеки човек тъй нещо лошо в себе си. Беше наивен, но живота го направи по-силен до някъде. Когато светна зеленото човече, той тръгна бавно по пешеходната, умислен и блуждаеш сякаш във въздуха. Разбра, че е пристигнал едва, когато чу гласа на Кибум в другия край на сладкарницата. Той държеше малко момиченце....поне така реши Темин, зареди розовите дрешки. Беше толкова малка. Може би на годинка. Темин премига няколко пъти напълно объркан. Кибум хвана малката длан на момиченцето и я разклати така сякаш тя махаше на русокосия. Темин продължи да мига дълго след това. Едва когато Кибум спря пред него, успя да се съвземе и да погледне към Кий.
- Темин запознай се с племенницата ми./Темин върна погледа си на малкото бебче, сърцето му правейки тежки тласъци. Така сякаш някои го беше стискал между пръстите си./
Не успя да разгадае трепетите или неописуемото желание, което се зароди в него, но успя да разчете треперещите ръце, които все още държаха вратата отворена.
- Е? Темин...всичко наред ли е?/Кибум сключи веждите си, видимо притеснен и наклони глава настрана за да види по-добре погледа на русокосия, който все така стоеше върху малкото момиченце/ - Темин?/гласът му се покачи с една октава/
- Да?/подскочи русокосия, миглите му пърхайки сякаш се опитваха да изгонят снопче прашинки/ - Наред е. Наистина...вън е студено. Да влезем.
Кибум кимна бавно, все още незадоволен и несигурен в думите на русокосия. Темин остана малко след него, след което затвори след себе си и усети аромата на ванилия да се носи из въздуха.
- Мирише на ванилови кексчета
- Да...сестра ми се наложи да замине на командировка и ми остави Роза. Наложи се да се събудя в 3 сутринта защото беше гладна, а след това не можах да заспя. Реших да направя ванилови кексчета.
- О../бе единственото което каза Темин, погледа му все още паднал на малкото бебче. Когато Кибум я постави в количката и размаха една от свирещите играчки във въздуха, малкото момиченце разтвори устичка сякаш беше рибка и Темин не можа да скрие усмивката си/
Когато преди два месеца разбра за бременността изпита неописуем страх и ужас. Сега когато виждаше резултата през очите си можеше да изпита само и единствено възхита. Живота беше толкова прекрасно нещо, а малката беше толкова невероятно сладка. Темин се привърза в мига, в който се протегна и тя улови пръста му в здрава схватка. През тялото му преминаха безброй трепети и импулси, каращи сърцето и душата му да затанцуват от екстаз. Не би повярвал на думи, но сега когато го усещаше ясно можеше да каже, че чувството беше невероятно. Тя беше толкова крехка, а той толкова голям.
- Искаш ли да я подържиш?/Кибум се усмихна, щом Темин се обърна стреснат към него. Не беше глупав да разбере колко се промени лицето на Темин в мига, в който докосна малкото дете. Той беше толкова емоционална личност. /
- Не знам.... Страх ме е.
- О хайде де...няма нищо сложно.
Кибум запретна ръкави и обхвана отново малкото телце повдигайки го и притискайки го до гърдите си. Момиченцето издаде скимтящ звук и Темин рязко се отдръпна настрана.
- Спокойно. Нормално е да скимти... все още не може да говори.
Кибум отпусна захвата си, приближавайки Темин и бавно подавайки му я в ръцете. Темин изтръпна, ръцете му правейки вълни около тялото на бебенцето. Усети се толкова нестабилен изведнъж. Страха го застигна отново и той преглътна, видимото притеснение изписано по бръчиците на челото му.
- Постави си ръката зад главата й, а другата около кръста./добави спокойно и някак тихо Кибум, докосвайки ръцете на Темин и поправяйки местата им/
Той се прокашля, щом срещна изчервените страни на русокосия и направи крачка назад, чешейки се по главата.
- Точно така/кимна когато Темин някак инстинктивно започна да тресе ръцете си/
- Ами ако я изпусна?/попита тихо, сякаш страхувайки се да не я събуди/
Малките й очички започнаха да се притварят и Темин бе убеден, че това е признак, че й се спи. Той прегриза устна, дочувайки тихия глас на шефа си.
- Това няма да стане. Справяш се добре
Темин въздъхна бавно, в гърдите му все още тлеейки онова чувство на страх и несигурност. Той вплете пръстите си в материята на дрехичката й и я поклати още малко, докато тя не заспа. Малката ръчичка остана спокойна върху гърдите на русокосия. Темин не можа да спре порива да се усмихне. Не искаше да спира да я държи. Тя беше толкова невероятна. В мислите му изплуваха толкова много неща. За това как трябваше да се справя с нещо толкова крехко за в бъдеще. И за първи път Темин осъзна колко неподготвен беше всъщност. Това го разочарова вътрешно, макар външно да не го показа.
Решителността в него се пробуди и той си отбеляза задължението да се отбие до книжарницата на връщане. Трябваше да стори нещо..трябваше да бъде сигурен в способностите си, когато станеше време.
Кибум му показа как да я постави в количката и Темин го стори бавно. Пръстите му с нежелание се отделиха, все още наблюдавайки как Кий я завива и се отдалечава. Малката принцеса спеше.... И беше толкова прекрасна. Мигличките й потрепериха, а малките гърди се повдигана бавно и ритмично. Беше си извила личицето на ляво и Темин не можеше така добре да види прекрасното малко носле и тънките устни.
Сърцето и душата му се стоплиха, очите не искайки да избягат от задължението си да гледат тази гледка. Искаше му се отново да я прегърне и да не я пусна цял ден, но знаеше, че това е невъзможно.
Усети някак тежестта на това да си безсилен и се почувства наистина някак сам.
Осъзна пред себе си, че времето летеше, а той не правеше нищо, за да е убеден, че бъдещето на плода в него ще бъде осигурено. Искаше му се да бъде сигурен в това, но нямаше как да стане. Не и докато не измислеше как да накара Джонг да го поиска. Понякога наистина се отчайваше.
Темин се досети за скандала им преди седмица и някъде в себе си откри и своята вина. Джонг бе прав до някъде. Той наистина не се хранеше добре, макар да трябваше да го прави. А Джонг наистина не се интересуваше от своето дете.
Живота никога не беше подреден за русокосия, но сега той усещаше, че е дори по-заплетен.
Темин тихо се отдръпна от количката, оставяйки малкото същество да спи спокойно и заобиколи касата, влизайки тихомълком в малката съблекалня. Остави нещата си, умът му насочен все още към жалкото подобие на живот, който водеше. Опита се да спре да мисли, докато е на работа, но това не действаше. Преоблече се и завърза престилката си, излизайки от съблекалнята. В кухнята се носеше все още аромата от приготвеното от Кий и той се усмихна, устата му пълнейки се със слюнка. Изкара малката тетрадка с рецепти и графици на шефа си и отвори желаната страница. Днес беше сряда и това означаваше, че той трябва да приготви мъфини, оризови кексчета, канелени курабийки и ябълков щрудел.
Не беше нещо, с което не се е сблъсквал, единственото, от което се притесняваше бе приготвянето на ябълковия щрудел. Беше правил веднъж и повече не посмя. Това беше първия му провал в сладкарството. Темин се обърна и зарови из шкафовете за нужните продукти, когато в кухнята влезе Кибум. Личеше си че днес е щастлив. Усмихваше се постоянно и беше в настроение. Не че през останалите дни не бе, но сега изглеждаше различно. Темин с ръка на сърцето можеше да каже, че се дължеше на малкото съкровище в количката. Русокосия бе убеден, че от Кибум би излязъл прекрасен баща. Де и Джонг да приличаше поне малко на Кибум в това отношение. Русокосия въздъхна и обхвана с две ръце тежката тенджера. Вчера бе сварил мляко и го бе прибрал тук за през нощта.
- Чакай. Нека ти помогна./Кибум пое тежестта и освободи ръцете на Темин, усмихвайки се мило./
Темин трябваше да спре да се изчервява всеки път, когато Кибум му се усмихваше. Не беше просто защото беше леко засрамващо това, че е толкова физически слаб, колкото странното усещане, че Кибум се привързва повече към него и обратното. Темин благодари тихо и си взе нужните прибори и съдове, с които щеше да раздели необходимото количество.
- Млякото ти трябва за мъфините, нали така?/Темин кимна мълчаливо и съсредоточено отмери два литра с каничка/
- Идеално/въздъхна Кибум и Темин не можа да не усети напрежението, което изведнъж затисна душата му/
Той прати таен поглед към Кибум и се отдели от каничката, приближавайки се. Изглеждаше странно....Темин постави ръка върху рамото му и Кибум подскочи изведнъж, явно доста изненадан от докосването. Очите му се уголемиха няколко пъти и без да иска, проследи ръката на русокосия, която все още лежеше на рамото му. Темин бе изненадан. Усмихнатия мъж изведнъж изчезна.
- Добре ли си?/Кибум кимна и се усмихна....Темин не бе виждал толкова престорена усмивка/ - Лъжеш ме/отсече изведнъж и Кибум не можа да се сдържи/
- Темин, имам проблем. Знам, че не трябва да споделям такива неща с персонала, но честно казано няма на кого другиго да кажа.
- Кий...знаеш, че съм насреща. Кажи ми./Темин издърпа един от малките столчета и го постави до Кибум, принуждавайки го да седне. Той последва неговия пример и се настани на срещуположния стол, оставяйки млякото някъде настрана./
- Имам проблем с наема на помещението/въздъхна Кибум и постави ръка на челото си/ - Месеца минава, а аз нямам и половината от парите./Темин преглътна и отвори уста да каже нещо, но не посмя. Почувства се ужасно /
- Мислех, че сладкарницата се развива добре.?/изшептя Темин, получавайки кимване/
- И аз мислех така, но хората намаляват и намаляват, поръчките от центъра също. Преди седмица получих оплакване за намерена черупка в орехова сладка. Отказаха се от моите услуги./Темин разшири очи.........той ясно помнеше тези сладки, помнеше и колко бързаше и колко се надяваше да са станали хубави. Фирмата, която ги поръча бе голяма и Темин не можеше да спре да мисли колко много значи тази поръчка за Кий./
- Господи Кий./той сведе глава, сърцето му свивайки се виновно/ - Аз съм виновен.
- Това не е вярно/опонира го чернокосия и постави ръка на главата му/ - И аз правя грешни, но не се упреквам. Щом е станало, значи е трябвало да стане.
- Но ти загуби важни клиенти, ако всичко беше добре сега нямаше да имаш проблем с наема. А дори не мога да ти помогна финансово.
- Темин, знаех си, че не трябваше да ти казвам/Кибум въздъхна и потърка още веднъж ръката си по косите на русокосия/ - Знаеш ли. Бих ти простил всяка грешка./Темин повдигна глава изумен. Той се опита да отвърне нещо, но Кий го спря/ - От скоро си тук, но мога да усетя, че мога да разчитам на теб. Ти си единствения човек, с когото мога да разговарям открито.
- Кий...
- Ехоо/чу се вик и през вратата влетя Минхо. Това принуди Кибум рязко да се отдръпне от русокосия/ - Какво правите? И защо има бебе зад касата?
- О, ти си тук/Кий се прокашля и се надигна, тръгвайки бавно към Мино/ - Това е племенницата ми, ела ще ви запозная... но бъди тих, защото спи/Мино кимна безмълвно и се завъртя, напускайки малкото помещение. Кибум се спря преди да излезе и се усмихна на Темин искрено./ - Благодаря, че ме изслуша и моля те не се обвинявай. Ще се справя..нали така./Кибум се засмя окуражително, вдигайки палец във въздуха/
Защо Темин все още усещаше онази натежала обстановка около себе си....и ръката на Кий в косите си?
Малко след обяд Кибум освободи по-рано Темин, с думите, че днес свърши добра работа и той ще довърши всичко останало. Темин се почувства отново виновен зареди всичко около шефа си и макар протестирайки, бе принуден да се съгласи.
Думите „Аз съм ти шеф, изпълнявай", бяха категорични.
И той нямаше какво друго да стори освен да пожелае лека вечер и да излезе навън, където първите капки на дъжда го удариха в лицето. Беше по-хладно, от колкото бе сутринта и това сякаш го сряза, усещайки как корема му издава зов да бъде нахранен. Темин бе решен, че ще спре да се прави на силен и ще се погрижи за своята плът и кръв. След днешната среща с малкото момиченце, той бе някак променен. Искаше да покаже на себе си, на Джонг и на света, че от него щеше да излезе чудесен родител. Като за начало трябваше да се нахрани. Малко по-надолу от сладкарницата имаше малко заведение за бързо хранене. Предимно американска закуска, на която не беше огромен фен, но точно в момента не можеше да избира.
Още щом влезе го лъхна миризмата на прясно изпечени палачинки и донъти. Той седна на една странична маса, поръчвайки си две палачинки с кленов сироп и чаша прясно мляко.
Детството в него се завърна след първата хапка от сладкото изкушение.
Скоро бе сит и до някъде доволен от себе си. Изправи се, пращайки и връщайки се към студеното ежедневие. Вдигна качулката на якето си, щом дъжда се усили и на лек бегом се скри под стряхата на малката квартална книжарница. Малко звънче извести пристигането му, получавайки леко кимване от възрастния мъж зад касата. Имаше точно четири рафта, пълни с различни книги. Не бяха подредени и това отне повече време от колкото всъщност имаше Темин. Искаше да се прибере и да се изкъпи, след което да почете. А и трябваше да стори нещо за да помогне на Кий. Той бе мил и добър...Темин го харесваше, а на приятел не можеше да откаже помощ.
Когато успя да отрие три различни книги свързващи няколко интересни факти за бременността, той се почувства озадачен. Коя трябваше да избере? Огледа се ..беше сам. Остави две от книгите и разтвори третата, зачитайки се. Повтори това и с другите две, избирайки най-функционалната.
Когато плати на касата, получи похвала за това колко добър съпруг е щом купува книга на бременната си съпруга. Темин изпита срам и се поклони, изказвайки едно тихо „Благодаря".
Пътя към апартамента на Джонг се оказа по-дълъг, от колкото всъщност бе. Дъжда се бе усилил, а улиците останаха пусти. Когато най-накрая влезе в топлия и осветен вход на блока, устните му изпуснаха въздишка. Единственото, което се надяваше в момента бе да не е намокрил книгата, макар че бе прибрана в раницата му.
Когато избута желязната врата на асансьора, той остана вцепенен. На стълбите до вратата лежеше Джонг. Беше се свил на топка и изглежда спеше. Темин се приближи бавно и леко го побутна, при което той изхъмка.
- Джонгхюн/издиша тежко русокосия и продължи да побутва заспалия/ - Събуди се.
- Ммм...какво?/Джонгхюн разтвори бавно клепачите си, фокуса му размазан/ - Какво правиш в стаята ми?
- Ти си в коридора и спиш на стълбите......аз съм този, който трябва да пита „какво правиш?".
- Къде съм?/повтори объркано и се полу-изправи, оглеждайки се/ - О..тук ми е толкоовааа познато/Темин въздъхна, намествайки добре раницата си и подавайки ръка на пияното момче/
- Хвани ръката ми, ще те прибера.
- Добре/съгласи се послушно Джонг, и о...Темин беше очарован как пияната му половина е толкова разбрана и мила/ - Ето ти ключове/издиша той, алкохола карайки червата на Темин да се преобърнат/
Темин взе ключовете отключвайки и задържайки вратата с крак, когато ръцете на Джонг се увиха около врата му
Беше неловко, странно, а Джонг миришеше.
Темин се опита да не вдишва прекалено много от пияния му дъх, но това че по-големия беше забил лицето си до неговото не бе от полза. Не и когато той бе бременен и всяка втора миризма го караше да му се гади. Когато затвори след себе си, в малкия коридор се чуха пъшкания и изтерзани въздишки. Джонг се опита да събуе обувките си, но не успя.
- Остави ги..ще се погрижа за това по-късно/Темин не бе наясно до колко по-големия разбира думите му, но точно в момента можеше да мисли за това колко много му тежи./
Не знаеше дали бе добре да вдига толкова тежко, макар да бе в началото на бременността, но не можеше да остави пияндето на стълбите отвън.
Темин избута с другата си ръка вратата на стаята на Джонг и влезе, пускайки го на леглото.
Едва когато се изправи и въздъхна, оправяйки намачканите дрехи той успя да огледа помещението. Беше тъмно, миришеше на цигари и имаше няколко шишета на пода.
Беше меко казано бъркотия. Русокосия стисна устни в права черта и се опита да не вдишва прекалено много от натрапчивата миризма.
- Ммм... Темин/измърка Джонгхюн опитвайки се да съблече якето си/
- Чакай...нека аз/русокосия издърпва първо единия ръкав, след това другия и някак успя да измъкне плата из под тялото му./
Наведе се и отвърза кецовете, сваляйки ги и оставяйки ги настрана.
- Ако можеше да се видиш колко зле изглеждаш.
- Пх... аз винаги изглеждам добре/издиша тежко Джонг и за завъртя по корем/ - Къде беше....знаеш ли колко те търсих .......аз...не помня кога, но те търсих/Темин едва успя да разбере какво му говори Джонг, поради простата причина че по-големия беше наврял глава във възглавницата си/
- Сякаш ти пука къде ходя.
- Естествено....не съм толкова гаден, ок?
Темин се изсмя и взе едно от одеялата, паднали на пода. Положи го внимателно върху тялото на Джонг и въздъхна.
- Ако не беше толкова гаден с мен можеше да се получи нещо Джонг...но ти убиваш всяка моя амбиция.
Джонгхюн измрънка нещо твърде тихо и се унесе, оставяйки един много объркан Темин.
Русокосия въздъхна, изправяйки се и завъртайки се към изхода. Затвори, след като хвърли един последен поглед към купчинката на леглото.
Не знаеше как да интерпретира държанието на Джонг, но познаваше какво е чувството, когато си пиян и говориш неща, които не искаш. Ако беше наивен може би щеше да му повярва, но той знаеше много добре, че всичко което наговори сега Джонг бе просто защото алкохола така му заповядва. Щеше да е хубаво ако на момчето наистина му пукаше за русокосия.
Щеше да е хубаво ако можеше да види, колко го боли, но той бе сляп, макар не реално.