9months/boyxboy, mpreg/

Part 34

Беше късно вечер и Темин сметна това време за напълно подходящо за възможността да си отвори една малка „скоба” в която би могъл да се погрижи поне малко за себе си.
От както Сю се превърна в част от живота му, той нямаше време за почти нищо, освен да сготви и да свърши малка домакинска работа.
Макар Кибум постоянно да му се „караше” за това, че си позволява да чисти, вместо да си почива в моментите, в които Сю спи, Темин не можеше просто така да се съгласи с него.
Чувстваше се не точно длъжен, но съвестта, че един вид просто се разполага в чужд дом, а дори не помага за поддържането му го караше да се натъжава. 
Часовника на стената показваше точно 00:24, докато Темин си търсеше в гардероба бяла тениска и черен клин. Беше облечен само по къси, лилави боксерки, а косата му бе полу-влажна от скоро взетия душ. Когато откри заветните дрехи, той се облече бързо, защото имаше чувството, че тялото му е станало още по-чувствително след раждането. 
Беше му студено, а дори не беше дошла есента.
Той взе отново малката червена хавлия, която бе оставил на стол до леглото и започна да търка косата си, като тихо се приближи до кошарата, само за да провери Сю.
Малката принцеса спеше необезпокоено, за което той беше наистина много щастлив.
Последните дни бяха истински ад, тъй като бебчето имаше силни колики и посещенията до болницата бяха чести. Темин наистина се притесняваше за не отпочиналото си дете.
Усмихвайки се на пърхащите, къси миглички, той се завъртя и излезе от спалнята, оставяйки вратата отворена както винаги, за да има пряк достъп ако се случи нещо или Сю просто се събуди. 
Ако беше опознал дъщеря си вече достатъчно добре, то след точно тридесет минути, тя щеше да бъде напълно будна и да плаче за мляко, което напомни на Темин, че днес дори забрави да пише на доброволката. Имаше само още три шишета, а той искаше да знае, че когато и да му потрябва, млякото ще бъде в кухнята и ще го чака.
В хола беше пуснат само и единствено телевизора, а върху дивана стоеше Кибум, подпрял глава на облегалката му и гледащ, леко измъчено някакво ти-ви шоу. Темин се приближи и прокара пръстите си по рошавата черна коса, което моментално принуди Кибум да извърне врат и да го погледне.
- Изглеждаш по-добре/Темин се засмя и отдели ръката си, като заобиколи дивана и седна до Кибум, при което другото момче свали краката си/ 
- Защото в другите дни не изглеждам добре, нали така?/Кибум изпита смущение и се засмя нервно, размахвайки ръка сковано/
- Не, не, нямах това предвид. Исках да кажа, че..
- Шегувам се глупчо/засмя се Темин и погледна към телевизора, когато Кибум изсъска и дръпна хавлията от ръката му, само за да не му се пречка, когато го събори върху себе си на дивана. Русокосия въздъхна изненадано, щом устните му се озоваха на няколко милиметра от тези на Кибум. Погледна в близките орбити и след миг затвори очи, отваряйки плътните си устни и целувайки тези на Кибум./
Първо пое долната, след това се заигра и с двете, в което се включи и Кибум, сякаш танцувайки перфектния за тях танц. Сякаш знаеха стъпките толкова идеално и безпогрешно продължаваха, усърдно да взимат дъха един на друг.
Темин не можеше все още да махне онова чувство, че прави нещо грешно с някой грешен, но и той бе човек и той имаше нужда от нежност, от обич и докосване.
Не можеше да чака или да се моли на Бог, някои ден, Ким Джонгхюн да го погледне, докосне и дари с това, с което го дари Кибум през тези изминали месеци и в този миг.
Ръката му, докосна меката дясна буза и той я плъзна зад врата му.
Ръцете на Кибум нежно си проправиха път до кръста на Темин, деликатно и сякаш незабелязано пъхайки ги под блузата му.
Кожата в директен допир беше толкова нежна и привлекателна. Тялото на Кибум се разгорещи и скоро целувката не му бе достатъчна.
През всички месеци мислеше Темин за толкова секси в онова бременно състояние, но сега когато нямаше какво да му пречи и да го спира, Кибум усети, че може да постигне повече.
Стига и Темин да го иска.
Той бързо повдигна тялото си, карайки Темин да отвори за миг очи и да издаде изненадан звук в устата му. Но въпреки това Кибум не пусна устните на Темин, правейки целувката дори по-тежка и влудяваща. Кибум обгради тялото на Темин с ръцете си и за секунди го преобърна, озовавайки се над тялото му. Лявата му ръка се подпря на ръба на дивана, а дясната си проправи път от кръста, към корема на Темин, точно под блузата.
Вече вдлъбнатия стомах леко се сви от новото действие и докосване, и Кибум се отдели от устните на Темин, само за да ги премести върху брадичката му.
С леки пеперудени целувки, той се спусна надолу, достигайки ключиците му, през широкото деколте. Темин стисна очи, всячески опитвайки се да не си мисли или представя Джонг в момента.Не само, че това бе грозно но и нередно. А той точно това правеше. Ръцете на Кибум притиснаха бедрата му, към тялото си и щом плата успя да попречи на устните му, той стана нетърпелив. Леко невнимателно повдигна тениската и почти екстремно бързо, дори нетърпеливо засмука едното зърно, карайки Темин да издаде въздишка на неловкост и възбуда едновременно.
Пръстите на Темин се озоваха около собствената му главата, стискайки меката възглавница точно под нея и прехапвайки устна. Не искаше да издаде някакъв звук, който би могъл да събуди Сю или нещо такова.
Беше хубаво..не можеше дори да излъже, че не беше хубаво, но не беше и редно.
Темин притвори леко очите си и когато погледна надолу, виждайки как Кибум сякаш с език бърше слюнката от зърното, за да се повдигне и да завладее другото, Темин осъзна едно.
Не беше готов за Кибум все още.
Устните му се отвориха и малко преди Кибум да направи следващата крачка, той стисна косите му и прошепна.
- Кий, спри./Кибум не можа да не покаже разочарованието си, щом погледите им се срещнаха. Не бяха нужни дори думи, за да разбере, че Темин е несигурен в това което вършеха/
Той поизправи позицията си и въздъхна. Устните му бяха подпухнали, косата рошава, изглеждаше секси, дори сладко-реши Темин, но въпреки това не можеше да преодолее себе си и просто да се впусне в това. 
- Съжалявам, държах се глупаво.
- Не, недей. Наистина го исках..от една страна, просто... не съм готов да го сторя все още.
Кибум въздъхна и кимна. Беше наясно, че ще отнеме време Темин да забрави за Джонг. Не бе сигурен дали изобщо ще успее, знаейки, че всеки път когато вижда Сю, всъщност ще вижда някаква малка част от Джонг. 
Кибум вдигна ръката на Темин и целуна нежно дланта му, затваряйки очи, когато плача на Сю прекъсна всичко и Темин бързо се повдигна, напускайки хола.
И да искаше да излъже, не можеше. Беше наранен. Не защото желанието му да направи Темин-свой, се провали, а защото, макар да знаеше, че другия не е готов, се опита.