9months/boyxboy, mpreg/

Part 53

Беше късно вечер и Темин стоеше подпрян до прозореца, съзерцавайки почти отнесено как навън се разразява буря. Чудеше се какво ли прави Джонгхюн? Дали бе вечерял? Дали не му е студено? Дали и той мисли за него?
Миналата сутрин Джонгхюн се върна сам в Сеул. Темин реши, че Сю е прекалено малка, за да си позволят отново да я местят от град в град. Джонг щеше да уреди всичко с преместването и да запази апартамента. Щеше да е хубаво да знаят, че има друго място, което може да ги приюти отново в прегръдката си. Темин знаеше, че в живота нищо не е сигурно, затова отказа Джонг от идеята да продаде апартамента. Ако всичко просто ей така се промени.? За част от секундата? 
Винаги е добре да имаш резервен план, нали така?
На вън се чу силен гръм и Темин повдигна рамене, стряскайки се. Той пусна завесата, за да скрие светкавиците от Сю. Тя все още се плашеше от тях. Приближи се бавно и надникна в кошарата, където малкото момиче стоеше с отворени очи и с ръце дърпаше една от многото играчки, които бащата на Джонг й бе подарил преди няколко дни. Бе минала седмица от както бяха в Пусан и Темин наистина усещаше, че това е неговото място.
Бе много по-спокойно от Сеул. Бе някак семейно, някак както трябва. Темин усещаше уюта. 
Той се усмихна и се отдръпна от кошарата, сядайки на голямата спалня. Беше толкова тихо, беше дори малко скучно. Трябваше да си сложат телевизор, например. Темин въздъхна и се протегна като вдигна телефона си.
Искаше да се обади на Джонг, но преди да го стори, спря. Може би той вече спеше.. Тези дни бяха толкова уморителни за него. Темин натисна червената слушалка, за да се върне назад в менюто и дръпна с палец, за да разгледа контактите си. Името на Кибум изплува по-надолу в редицата и той се усмихна.
Боже..беше толкова отнесен около преместването и новата обстановка. Не беше чувал или виждал Кибум толкова отдавна. Липсваше му онзи така нежен, но сигурен глас. Липсваха му и прегръдките. Толкова сигурни, толкова любящи. 
В моменти като този, Темин трябваше най-вероятно да се чувства засрамен. Да се чувства така сякаш в мислите си изневерява на Джонг, но той не се чувстваше изобщо така.
А и не трябваше, защото Кий бе всичко друго за него, но не и притежател на сърцето му.
Няколко мига размисли и Темин натисна решително зелената слушалка. Чу се тътен от нова гръмотевица и сигнал от свободно.
Темин се излегна в спалнята и се вгледа в тавана. Видя паяжина, за която щеше да се погрижи още утре сутрин. Изведнъж се чу пукот, последван от глас.
- Ало/гласът бе толкова сънен, че за миг Темин съжали за позвъняването си/
- Нали не те събудих.?
- Ох, Господи. Темин ти ли си?
- Да. СЪжалявам, че ти звъня толкова късно.
- Не, няма проблем. Можеш да ми звъниш по всяко време/Темин се усмихна и въздъхна. Точно от тези думи имаше нужда в момента. Сигурността в това, че има на кого да се обади по всяко време на денонощието. /-Всичко е наред, нали? 
- Да…просто исках да те чуя. Мина много време.
- Прав си/въздъхна Кибум. Темин се усмихна отново. Спомените за дните прекарани с Кибум, изплуваха като парче лед на повърхността и очите му се насълзиха/ 
- Добре си нали?/въпроса напусна устните на Темин, като шепот. Някъде в сърцето си той просто искаше да бъде сигурен, че Кий е добре/ - А Мино как е? Добре ли се държи с теб?
- Да…всичко е наред. Мисля, че всичко ще бъде наред и за напред. Защо не минеш утре сутрин?. Ще пием кафе и ще си поговорим.
Темин запази мълчание известно време. Кибум не знаеше, че той вече не е в Сеул и може би няма да се върне. Може би трябваше да му каже преди да заминат за Пусан, но тогава всичко стана толкова бързо. Темин просто забрави за всичко друго и се съсредоточи само върху бъдещето.
- Темин? 
- Кий, аз…. Аз съм в Пусан./от другата страна се чу звук на изненада, но преди Кибум да бе задал въпроса си, Темин го изпревари/ - С Джонг се местим тук. 
- Просто така?/изскимтя разстроено Кибум и Темин затвори очи/ - Как се взема такова решение, за няколко дни? Това значи ли, че повече няма да се видим.?
- Не говори така. Винаги можем да пътуваме и да се виждаме. 
Кибум изсумтя и отвърна.
- Това много ще зарадва Джонг./Кибум беше абсолютно прав. Темин знаеше, че Джонг не харесва Кибум, а и Кибум не обожаваше Джонг. /Щеше да е като трън в задника темата за евентуалното му идване.
Въпреки това Кий бе най-добрия, а и единствения приятел на Темин. Темин не можеше просто така да загърби месеците на отдаденост на Кий и да спре да си общува с него. Затова Джонг трябваше да се примири с това. Навън се чу отново силен гръм и това накара Сю да се разплаче. Темин стана рязко от леглото, при което коремът отново го заболя. Напоследък това ставаше редовно и мисълта, че може би му има нещо, не оставяше Темин да спи добре. 
- Темин какво има?
Темин сви вежди зареди острата, но поносима болка и си пое дъх. Не трябваше да изглежда така, все едно не може да диша нормално.
- Нищо Кий. Сю се разплака. Ще ти затварям, но скоро ще се чуем. Чао
- Темин, чака.....
Темин хвърли телефона върху леглото и се приближи до Сю, като пъхна ръцете си под гърба й и я вдигна в прегръдката си. Сю продължи да плаче дълго след това. Темин закрачи бавно в стаята, припявайки детска песничка, за да я приспи. Помнеше тази песничка като десетте си пръста. Майка му всяка вечер му я пееше преди да заспи. Спомените, които бяха оплели сякаш с мрежа тази песничка, караха вътрешностите на Темин да се свиват мъчително. Още... макар след толкова години, той все още не можеше да преодолее загубата им. Но сега когато имаше Сю, когато имаше и Джонг, когато имаше семейство и дом...сега виждаше светлина, която преди това бе сякаш възпирана от висока стена. 
Сю скоро спря да плаче. Темин я постави внимателно отново в кошарата и я зави, тъй като бе малко по-студено. Приближи се до прозореца, под който имаше парно и увеличи градусите. След това отмести част от завесата, само за да се убеди, че бурята е към края си.
Тази вечер щеше да бъде студено.