9months/boyxboy, mpreg/

Part 50

Беше сряда и на вън беше облачно. Беше странно защото бе задушно, което пък предвиждаше бурята да удари скоро. Темин имаше чувството, че именно посещението им бе довело в Пусан тази буря. Когато слязоха от колата на Оню, която Джонг бе наел, Темин въздъхна. В гърлото му навлезе задушливия въздух на деня и той преглътна слюнката, насъбрала се в устата му. Джонгхюн затръшна вратата на шофьорското място и заобиколи колата, усмихвайки се леко на Темин. Наведе се и някак..бе все още тайна за Темин, откопча коланчетата, които закрепяха бебешката седалка за тази на колата. Стисна здраво в длан дръжката и измъкна Сю, която спеше така обезпокоено. Темин веднага разпери ръце, за да поеме седалчицата, но Джонг протегна свободната си длан напред в жест.
- Аз ще я подържа. Това тежи/Устните на Темин се размърдаха леко, а бузите му почервеняха./
Беше толкова странно все още, тази така дръзка промяна в Джонгхюн.
По изражението му се четеше неописуемото любопитство, а може би и страх от скорошния разговор с баща му. Предната вечер след като си взеха онзи така горещ душ, те просто легнаха и едва, когато сърцето на Темин се успокои, той реши да зададе въпросите си...един след друг, сякаш ги бе написал на въображаем лист. Джонгхюн бе наистина кратък в отговорите си, но какво можеше да очаква русокосият. Трябваше да е наясно с това, какви взаимоотношения споделя Джонг със своя баща.
Застанали пред дома на Джонгхюн, Темин огледа добре високата къща. Изглеждаше така сякаш е строена с векове, превърната в живопис заради зеления бръшлян, които обвиваше предните й стени. Сякаш приета в прегръдката на природата, тя просто си почиваше там, незасегната от влиянието на хората. Темин отвори устни. За първи път беше тук и се чувстваше като натрапник в чужд имот. Джонгхюн тръгна напред, а той остана загледан след него. Когато чернокосият не чу стъпките на другото момче да го следват, той се обърна и се вгледа във вкамененото, стройно тяло на Темин. Имаше нещо в погледа на половинката му, което го притесняваше и той бързо се върна, поставяйки длан върху прекрасната буза. Темин сне стъклените си очи, впервайки изплашен поглед в лицето на Джонгхюн.
Топлата кожа до неговата го накара да въздъхне накъсано, сякаш ток преминаваше по гласните му струни.
- Какво има?/тих шепот, съчетан с притеснение се изплъзна от плътните, розови устни на Джонгхюн и Темин отвърна веднага, сякаш имаше нужда от един единствен шанс да говори/
- Чувствам се като натрапник. Това е твоя дом. Може би трябваше със Сю да останем в Сеул.
- Стига/спря го рязко Джонг, но в гласа му нямаше заповед и студенина. По-скоро нежност и любов, която Темин все още не бе свикнал да усеща/ - Това е моя дом, а това означава, че е и твой. И на Сю. Тук израснах..ще е жалко да не споделя спомените си с новото си семейство, нали?/
Дума като 'семейство" оставяше онова горещо чувство в душата на Темин, което караше всяка тъмна част от миналото да изчезне сякаш с магическа пръчица. Темин се усмихна, не успял да сдържи прилива на радост, който го заля. Усети как губи топлината от дланта на Джонг, а малко по-късно тя се върна по-топла от всякога, стискайки неговата. Сведе поглед и съзря ръката му в тази на Джонг и очите му засияха сякаш бяха диаманти след камъни. Стисна я. Боже искаше да не я пуска никога повече. Имаше чувството, че сънува.
Така той последва послушно Джонгхюн, който закрачи напред. Щом вече застанаха пред огромната входна врата, чернокосият пусна ръката на Темин и другият за миг изпита отново нежеланото чувство на страх. Джонгхюн почука силно и отново стисна ръката на Темин, без да отделя очите си от дървената врата. Така се минаха точно тридесет секунди в нетърпеливо чакане. А на вън времето започваше да се влошава все повече и повече. Изведнъж вратата се отвори и от тъмната вътрешност се показа побелял мъж на средна възраст, който повдигна веждите си изненадан.
- Джонгхюн/изшептя напълно шокиран/
Джонгхюн стисна повече ръката на Темин, сякаш се страхуваше, че ако не я усеща ще припадне пред баща си. Той кимна и отвърна с равен, нисък тон. Не искаше да показва колко засегнат и изненадан бе от писмото на баща си.
- Може ли да влезем.?
Въпроса остави възрастния мъж за няколко секунди просто така...неподвижен. Когато се чу далечна гръмотевица, той размърда краката си и се отдръпна.
- Разбира се.
Джонгхюн го подмина, пристъпвайки бавно напред. След това влезе и Темин, все още стиснал ръката на Джонг.