9months/boyxboy, mpreg/

Part 8

На следващия ден Темин не отиде на работа, на по-следващия също. В умът му се въртеше само една мисъл. Кибум не искаше да има нищо общо с момче от персонала, което бе целунал. До някъде Темин го разбираше. Щеше да е непрофесионално и най-вероятно щеше да повлияе на бизнеса му. Можеше да разбере това, но не разбираше, защо Кий отбягваше да водят разговор като истински възрастни хора. Един прост смс, гласящ „Давам ти два дни почивка", какво точно трябваше да значи?
Че това, което се случи беше най-голямата грешка, която можеше да бъде допусната?
Че от тук нататък той не се водеше служител в сладкарницата?
Че Кий се чувства виновен за целувката?
Или, че това са просто едни обикновени два дни отпуск?
Темин беше объркан. Някак наранен, но повече бе объркан.
Искаше да отиде в сладкарницата и да поговори насаме с Кий. Да обсъдят всичко надълго и нашироко и да стане ясно какво всъщност беше всичко това.
Миг на слабост, на нужда, на съчувствие.?
От край време Темин предизвикваше само съчувствие и някак това го накара да се почувства тъжен. Кибум бе човека, от когото най-малко искаше съчувствие.
Имаше все някаква гордост...все някаква.
Когато на сутринта не завари Джонг в апартамента, сметна, че той е на работа. Все още не знаеше какво точно работи, но бе убеден, че е доста натоварваща дейност. Не веднъж бе забелязвал раните по ръцете на Джонг. Грубите пръсти, които така не можа да изтрие от мислите си. Можеше да се закълне, че последния път когато намери тениската му в банята, бе окарвавена. Мисълта, че той бе пострадал тежко, го изяждаше отвътре, но смелостта не му достигна за да попита.
Трябваше да го мрази и да се радва на болката, която можеше да изпитва чернокосия, но противно на всякаква логика той не го правеше.
Вероятно Джонг също имаше проблеми. Вероятно, за да притежава този апартамент се е сбогувал с много неща. С няколко заема, може би и нещо повече.
Темин не можеше да мисли толкова широко за възможностите, които биха му позволили този лукс. А можеше и да е наследство. Все още бе загадка за него.
Ако го разпитваше малко за живота му, Джонг всячески го отрязваше и грубо го пренебрегваше. Трябваше да е свикнал за почти трите месеца живот с по-големия, но напротив. Всяко следващо студено държание, бе дори по-болезнено.
Колкото и да искаше да бъде силен и независим от думите и постъпките на Джонгхюн, Темин не можеше да прикрие колко раним и нежен бе всъщност.
А трябваше да е силен. Трябваше да е силен зареди рожбата си.
За първи път...за първи път, от както бе бременен, Темин се осмели да се докосне. Да усети корема си, леко повдигнат..някак по твърд, но все още достатъчно слаб. Усещаше как всичко в него се променя, и макар да не можеше да го обясни, той го чувстваше прекалено ясно. Искаше му се да изкрещи, да покаже на Джонг какво се случва в живота му, но едва ли той би приел това така добре, както Темин. В апартамента бе задушно, а гърлото на Темин отново се раздразни, щом до ноздрите му достигна миризмата на застояло и цигарен дим. В мислите му се настани спомена за грубостта на Джонг и в гърлото му заседна голяма буца, която го стисна така сякаш някой го душеше.
Тогава се почувства някак смазан. Емоционално и физически смазан. Непознатия се интересуваше повече за плода в тялото му от биологичния баща. Що за човек трябваше да бъде Джонг в момент като този?
Темин дръпна тежкото, тъмно кафяво перде и светлината се прокрадна като змия из цялото помещение. На плазмата още вървеше сутрешното, ранно, готварско шоу и Темин въздъхна, вдигайки дистанционното от дивана и спирайки го. В холът възцари тишина. Той се огледа и за миг се зачуди от къде трябваше да започне. Беше пълен безпорядък. Джонг бе наистина разпръсната личност.
На масата имаше празни опаковки от чипс и някакви странни найлонови торбички. Имаше и от онзи бял прах. За Темин бе все още мистрия от къде се появяваше. Той взе малък парцал, който висеше закачен за колана му и бавно премина по повърхността на масата, взимайки и смачквайки опаковките, след това поставяйки ги в една торба на пода. Предназначена за боклуците, които успееше да намери и хвърли. Издърпа покривалото на дивана и бавно прокара ръката си, изпъвайки плата. Заобиколи го и се приближи до фотьойла, на когото по принцип стоеше Джонг. Той огледа добре набраната покривка и въздъхна, разтрисайки глава. Този човек знаеше как да превърне нещо в нищо. Темин протегна ръце и дланите му се сключиха около плата, в дясната изведнъж усещайки остро пробождане. От гърлото му се откъсна стон на болка и той рязко издърпа ръката си, виждайки как от лявата страна на дланта му потича тънка линийка кръв.
- Какво..?/Той сключи вежди над очите си и погледна отново към фотьойла, в първия момента не различавайки предмета, който лежеше там/
Щом го обхвана внимателно с другата си ръка и го повдигна, успя ясно да разпознае малката спринцовка, в чийто цилиндър имаше малко количество течност. Имаше леко бледожълт цвят, а иглата бе окървавена.
Очите му потрепериха, бяха му нужни секунди, за да осъзнае какво се случва.
Той се бе пробол на замърсена игла. Това значеше само едно. Всеки го знаеше.
Той трябваше спешно да иде до болницата. Имаше вероятност тази игла да бъде заразна от бог знае какво. Изведнъж през тялото на Темин преминаха няколко емоции едновременно. Болка, страх, ярост, объркване.
Можеше да мисли само за това как тази игла се е появила тук и каква е течността в нея.
Русокосото момче, остави всичко настрана и заобиколи фотьойла, тръгвайки припряно към стаята си. Изкара малка лепенка, залепяйки я върху прободеното място, за да спре кръвта и грабвайки якето и портфейла си.
Още не се беше облякъл и вече слизаше по стълбите, тичешком.
В умът му имаше само една мисъл.
Бебето.
Той трябваше да направи всичко възможно, за да не пострада...ако то пострадаше..едва ли русокосия би си простил. Още по-малко на Джонг.
Темин вдигна ръка и едно от преминаващите таксита спря, той качвайки се бързо.
- Моля възможно по-бързо към най-близката болница.
Шофьора кимна тихомълком и потегли с умерена скорост.
На таблото, скоростта бе 60км в час, но той определено не ги усещаше.
Беше притеснен, разтревожен, уплашен и несигурен в нищо.
Когато пристигна, плати и слезе, прекрачвайки входната врата и веднага приближавайки се по рецепцията.
Имаше толкова много хора...толкова болни, Темин не харесваше това място.
След кратък разговор, рецепционистката звъна на няколко места и скоро млада, сладка сестра го придружи към една от лабораториите. Той се настани върху болничното легло и махна внимателно лепенката, за да може да даде изглед на сестрата.
- Да...пробождането е дълбоко, ще ви взема кръв и ще го промия. Трябва да сме сигурни, че не сте заразен с нещо, и че няма да получите някакъв вид инфекция.
- Добре/бе единственото което каза Темин и нетърпеливо зачака да му бъде взета кръв./