9months/boyxboy, mpreg/

Part 10

Мамка му/Джонгхюн захвърли една от кожените си ръкавици на земята, усещайки китката си наранена./ - Мамка му, мамка му, мамка му/не спря да вика дълго след това, сядайки на един от столовете и вдигайки стар парцал от пода./
- Джонгхюн, какво се случи?/по-възрастен мъж, клекна пред него и му подаде чист парцал, махайки мръсния/ - Глупав ли си? Така ще се подуе, ето ти лед.Дано не се инфектира./сякаш думата се вряза в главата му и моментално му напомниха за Темин/
„Може да се инфектира"-беше казал и той. Майната им на всички.
Джонгхюн избута възрастния мъж и захапа устна, опитвайки се да спре вика на болка. Не беше първия нито последния път, в който най-вероятно щеше да пострада. На работно място като това, болката и раните бяха присъщи. Не беше като да е искал да работи на подобно място, но сметките не се плащаха с песен. Джонгхюн заобиколи още няколко човека, които не спряха работа и влезе в малката, сумрачна съблекалня, където изкара малка, тъмно синя кутия и я отвори, вадейки бинт и някакъв крем, който смътно му напомняше на ванилов крем. Изстиска малко от тубичката и потърка удареното място, усещайки веднага прохладното чувство. Когато привърза китката си се облегна на стената и затвори очи, някъде далеч носейки се шума от викове и удари..
Изминалата вечер не беше спал добре..както и по-предната. Не знаеше на какво се дължи това, но безсънието и умората ясно личаха в днешния пореден инцидент. Ако продължаваше да бъде толкова разконцентриран щеше да пострада още повече.
- Къде е Джонгхюн?/чу се силен женски вик и той извъртя очи, сключвайки вежди, когато вратата на съблекалнята се отвори и в нея влезе леко пълна, ниска жена с коса вързана на кок и ярко червено червило/ - Плащам ти за да работиш, задник.
- Нараних си китката, г-жо Каной.
- И? Да извикам линейка?Днес не си спечелил и един вон, Ди Чу изпадна в несвяст след като му избиха всички зъби, а ти стоиш и си почиваш в съблекалнята. Размърдай се и се захващай за работа
Жената се завъртя и тръшна вратата след себе си, оставяйки Джонг отново сам. Той стисна зъби и затвори очи отново. Тази стара, злобна вещица. Кълнеше, се че един ден ще я нареже на малки парченца и ще я циментира на стената в апартамента си, за да й се наслаждава всеки ден. Сякаш беше родена от самия Дявол. Джонг си нямаше и на идея какво трябва да пие за да понася присъствието й.
Когато болката в ръката му спря, той въздъхна и се изправи, изтривайки потта от челото си с една от кърпите на закачалката.
- Дърта кранта/изстена преди да отвори и да се върне обратно на работа/
Помещението, в което се намираше не беше малко. Сякаш бяха свързани два големи цеха на едно. Имаше около 6 ринга, всеки от тях, заобиколен от ненаситни богаташчета, които се забавляваха с болката на другите. Джонгхюн не се гордееше много какво работи, но парите който печелеше за рунд не бяха малко, а той умееше да се бие. Често пострадваше повече от колкото той нанасаше на съперника си, но това бе напълно нормално. Той не бе перфектен нито безсмъртен. Когато стигна ринга, Джонгхюн бавно махна бинта от китката си и я раздвижи, чувайки пукане. Стисна зъби и издиша тежко. Не беше чак толкова зле..може би щеше да го издържи за два рунда. Джонгхюн съблече тениската си и се качи по външните стълби, пъхайки се между въжетата и оказвайки се напълно на ринга. Изпука пръстите си и впери погледа си в момчето срещу него.
За Бога...той дори нямаше 20. Джонг затвори за миг очи, след което се чу звънеца и всичко започна.