9months/boyxboy, mpreg/

Part 47

Беше около пет сутринта, когато странно шумолене принуди Джонг да напусне съня си. В прегръдката му, топлото и уютно тяло на Темин, сякаш се беше разтопило като сладолед през лятото. Момчето спече непробудно, напълно отпуснал глава върху ръката му. Джонгхюн въздъхна, все още докато носът му беше забит в косата на Темин. Аромата на дом го приюти като загубено кученце. Отдели се леко и се огледа добре. На вън валеше шумно и бързо. Явно имаше буря. Няколко светкавици си проправиха път между тъмната завеса на нощта, но гръм не последва. Джонгхюн премляска тихо, за да не издава никакъв шум и да не събуди Темин. Измъкна почти незабелязано ръката си. Отви се и се изхлузи от мекото легло. Светлината от коридора го „издърпа“ като светулка и той тръгна на вън от стаята. Тихото шумолене продължи, като с всяка негова крачка шума се увеличаваше. Той избута открехнатата врата на спалнята си и тръгна бавно напред. Шума стана все по-силен и по-силен, докато не се озова до червената кошара. В нея лежеше малката Сю, която се мяташе. Лицето й изглеждаше угрижено и Джонгхюн свъси вежди. Не разбираше какво толкова я притеснява. В следващия момент още една светкавица разкъса мрака и Сю намръщи още повече лицето си. Гърдичките й се повдигнаха, а жълтото меко гащеризонче, в което бе облечена се изпъна по тялото й. Тя започна да скимти и Джонгхюн разбра. Тя се страхуваше. Той несигурно протегна ръцете си. Искаше да я успокои, затова постави дланта си под главичката й, а другата под гръбчето й. Притисна я към гърдите си, като с длан постави главичката й на рамото си.
Ръката му изглеждаше толкова голяма, когато нейната главичка лежеше в нея. Той приближи устните си, оставяйки едва забележима целувка. Когато отвори очи от крайчеца им потече сълза.
Не знаеше, защо се чувства така сякаш иска да плаче, но бе така. 
В гърдите му се заби усещането на любов, която сякаш бе заровена дълбоко. Чакаща някой да отключи веригите, с които бе обвита. Имаше чувството, че държи най-голямото съкровище на света. Сю се успокои. Той помилва гръбчето й. Ръчичките й невинно докоснаха голата кожа около деколтето на тениската, с която беше облечен и самия допир го прогори. Той отдели ръката си, като хвана ръчичката й, давайки  лека целувка.
Чувстваше се виновен. Виновен за всяка грозна дума, която бе казал на Темин. Виновен за това, че не искаше това малко същество в живота си. Виновен за това, че е роден дори.. Виновен до дъното на душата си.
Но времето не бе пясъчен часовник, който щом обърнеш ще започне да тече на обратно, за да може той да поправи всяка една от грешките си. 
Майка му винаги го учеше, че живота е колие от перли. Някои бели, други черни, но цената им бе една и съща. В крайна сметка колието си остава здраво и единствения начин да продължи да бъде такова бе да продължи да съществува. Джонгхюн като малък наистина не разбираше думите й. А когато я попита какво всъщност значи всичко това, тя просто му се усмихна и помилва бузата му.
Сега…толкова години напред Джонгхюн разбираше думите й прекрасно. Живота бе една дълга лента, оплетена от малки нишки на болка и щастие, без които той не ще бъде същия. 
Затова знаеше, че не може да върне времето назад и да поправи грешките си. Но важното бе занапред да спре да прави такива. И всичко щеше да се промени. Сега когато Темин и Сю бяха отново при него, той бе сигурен в бъдещето си. 
Нямаше да си позволи отново да преобърне всичко. 
Джонгхюн седна внимателно на спалнята като леко отлепи тялото на Сю от своето. Постави я да легне върху бедрата си. Тя се вгледа с малките си очички в тези на Джонгхюн и той се усмихна. Ръчичките й стиснати в юмручета, бяха взели в клопката си пръстите н Джонгхюн. 
Джонгхюн се засмя тихо, когато тя му се ухили насреща, явно радостна от постижението си да приложи такава сила. Джонгхюн докосна с опакото на ръката  си бузата й, при което тя успя успешно с устичка да намери показалеца на Джонгхюн.
- Това сигурно значи че си гладна нали?/Сю засмука пръста му и той въздъхна/ 
Изправи се като внимателно я сложи на голямата спалня, сигурен, че няма как да се преобърне и да падне. Той се оглед. Куфарите на Темин все още бяха прилежно оставени до гардероба, а един червен до кошарата на Сю. Той клекна пред него и откопча циповете. Огледа всички помещения от куфара, докато не откри бяло, прозрачно шише с капаче, пълно с мляко.
Ако помнеше добре, то това мляко трябваше да бъде стоплено. Джонгхюн хвърли последен поглед на Сю и излезе от спалнята, тръгвайки към кухнята. Пусна микровълновата, наблюдавайки през полу-затъмненото стъкло как шишето се върти, затопляйки се равномерно. След точно една минута той извади шишето и провери дали е достатъчно топло, но не прекалено. Вече го беше правил веднъж, така, че би трябвало да се справи. Нали?
Джонгхюн се върна в спалнята, заварвайки Сю в абсолютната поза в която я остави.
- Добре/изшептя той/ - Сега… трябва ли да те взема?/той постави ръка на врата си, замислено./
- Дали можеш да се храниш и така?/Джонгхюн прехапа устна/ - Добре… стои така/сериозно ли си говореше с бебе?/
Джонгхюн намери някъде телефона си. Пусна мобилните си данни и провери в интернет. В краката, ръката около гръбчето, придържайки главата. Добре..можеше да се справи с това.
Джонгхюн метна телефона си настрана като остави шишето на нощното шкафче и бавно вдигна Сю. Странна миризма се разнесе от облеклото й и той помръдна ноздри.
- О не..това не мога да го правя. Съжалявам Сю, но ще трябва да почакаш докато Темин се събуди.
Той кимна срещу личицето на Сю и я сложи с гръб към гърдите си, оставяйки крачетата и дупето й да тупнат на бедрата му. Обви тялото й с ръка, както беше видял на картинката до текста и взе шишето.
- Ето… 
Той положи биберона с шишето пред устните й, но тя го отказа. Джонгхюн сви вежди.
- Студено ли е? Или е прекалено горещо? Добре….не си гладна?/Джонгхюн отново се опита да й подаде биберона, при което тя отново го отказа/ - Добре предполагам трябва да те подсуша преди това, но те предупреждавам, че не знам как става това и ще си останеш голичка/При споменаването на това, Сю рязко пое биберона между устните си, карайки Джонг да се засмее/ - Ако знаех, че това ще проработи щях да те заплаша по-рано.
Сю започна да се храни бързо, като от гърлото й се разнесоха малки тихи стенания на задоволство. Джонгхюн наистина обичаше да я държи в ръцете си. Беше странно. Не беше правил това преди. Не си мислеше, че ще може да се грижи за бебе, а и още не бе напълно убеден, но имаше време да се научи, нали?!
Когато Сю преполови шишето, тя го пусна от хватката си и Джонгхюн го остави отново на нощното шкафче. Той се изправи и я остави в кошарата. Странната миризма отново се разнесе из въздуха около ноздрите му и той разтърси глава.
- Съжалявам Сю… това остава за Темин. Сега поспи…
Той започна да масажира коремчето й, докато малкото бебче не се унесе. Когато това стана той седна на спалнята и прекара ръка през косата си. Беше станало 6:30 сутринта. Малко му се спеше, но странната възбуда в гърлото му го накара да настръхне. Той погледна предпазливо към нощното шкафче. Знаеше, че трябва да има още поне две спринцовки с дрога. Тялото и сетивата му крещяха да сграбчи иглата и да я забие във вената си, но малкото разум които не спеше в този ранен час му крещеше да не го прави. Че това ще нарани Темин, че това ще влоши нещата. И всичко за което се опитваше да поправи щеше да пропадне. Джонгхюн бавно протегна ръка и издърпа шкафа. В него стояха точно три пълни спринцовки, все още не използвани. Той протегна ръка за да хване едната, когато силна длан стисна китката му. Главата му се вдигна рязко и погледа му се засече с уморения, сънен, но и разтревожен ..може би дори малко бесен поглед на Темин. Русокосия затръшка шкафчето, оставяйки го отново затворено, ръката му отпусна хватката си около китката на Джонгхюн, плъзгайки я нагоре по цялата й дължина до рамото. Пръстите му го стиснаха леко, при което от устните на Джонг се откъсна тих стон на удоволствие. Темин продължи да прави пътечка с пръстите си по врата му нагоре, обхващайки двете му бузи, но не прилагайки натиск. Устните му се приближиха до тези на Джонгхюн и чернокосия си пое дъх, очаквайки дългоочакваните плътни устни на Темин да се разделят върху неговите в сладка, болезнено гореща целувка. Но това не стана. Очите му въпреки това останаха притворени, и когато устните на Темин поставиха лека, деликатна целувка по челото му, Джонгхюн отвори очи и го погледна. Устните на Темин не издадоха нищо, но очите му говореха достатъчно и Джонгхюн преглътна. Не смееше да вдигне ръце, да не би да изплаши Темин като пребърза. 
На вън поредната светкавица се разпръсна между тъмнината и Темин се приближи до тялото на Джонгхюн. Краката му се повдигнаха и коляното му раздели бедрата на Джонгхюн, при което тялото на другото момче се плъзна назад върху спалнята.
Лактите му се забиха върху меките завивки, а гърдите му се повдигнаха когато ръката на Темин се плъзна по корема и гърдите му предизвикателно, но не напълно, което още повече заинтригува Джонгхюн.
Устните на Темин изпуснаха въздишка, когато бедрата му опряха тези на Джонгхюн и другото момче постави здравите си длани върху капачките на коленете му. 
Главата на Темин се наведе надолу, Джонгхюн затвори очи, когато Темин постави малка целувка върху брадичката му, бавно и дразнещо качвайки се нагоре, милиметър по милиметър. Отново за обиколи устните на Джонгхюн, поставяйки още една целувка точно в ъгъла на устните му и продължавайки нагоре. Устните му си проправиха пътечка от целувки докато не достигна слепоочието му. Аромата на спирт и йод раздразниха деликатните сетива на Темин и той сви вежди при острия аромат. Лицето му се повдигна от това на Джонгхюн, слагайки пръстите си под брадичката му, опитвайки се да не докосва ранените места по лицето му. 
- Обещай ми./прошепна едва/ - Обещай ми, че това ще е последният път в който те спирам да правиш тази грешка./Джонгхюн въздъхна. Той плъзна дланта на лявата си ръка докосвайки бузата на Темин. Палеца му помилва гладката, перфектна кожа. 
- Да… хиляди пъти да. 
- Аз съм тук…и съм с теб. Ще е трудно, но обещавам, че страхът няма да ми попречи да ти помогна, Джонг/душата на Джонгхюн се изпълни с почитание. Той погледна в очите на Темин и повдигна тялото си, улавяйки това на Темин в клопката си/ 
- Как може да си такъв/казаното бе по-скоро като ясно твърдение, отколкото въпрос/ - Моля те кажи, че ме обичаш. Имам нужда да го чуя/Темин се усмихна и кимна/ 
- Обичам те./Джонгхюн се усмихна като влюбен глупак/
Устните му стръвно намериха тези на Темин, сякаш другите бяха бягали години наред от клопката му. Отначало целувката беше страстна и изпълнена с нужда и желание, докато с течение на секундите не се превърна в бавно и ритмична. Джонгхюн стисна гърба на Темин толкова силно, сякаш не се страхуваше ако го прекърши, а се страхуваше да не би това да се окаже просто сън или някаква странна различна реалност, която имаше за цел само да насоли раната и да я остави отворена, за да боли още повече. Когато Джонгхюн се отдели от устните на Темин, той подпря челото си на гърдите му, въздъхвайки.
- Ако можех да върна времето назад….
Темин погали гъстите черни коси. Устните му опряха тила на Джонгхюн …
- Няма значение… няма значение.