9months/boyxboy, mpreg/

Part 17

  - Хей, скачай/Темин се усмихна, когато червеното BMW на Кибум спря в ляво от него/ Той заобиколи електрическия стълб и се качи, като сложи веднага колана си/ - Защо не ме изчака, щях да те взема от входа.?
- Исках да повървя/прошепна Темин, което веднага включи сензорите на Кибум/
- Какво има? Джонгхюн ли стори нещо? Темин, кажи ми!
- Не...аз съм виновен за всичко. Може ли да отбиеш тук?/Кибум кимна напълно объркан и рязко отби, като спря двигателя на колата. При изключването, радиото спря да работи и тишината увисна около тях като въже върху езеро. Темин си играеше нервно с ръкавите на дългата си жилетка и тревожно премигаше, прехапал устни. Не се налага да си експерт, за да различиш кога някой е притеснен, объркан или просто разтревожен за нещо/
- Темин/подкани го внимателно Кибум. Следващото, което не очакваше беше рязката прегръдка от другото момче, което го стисна в ръцете си/
Кибум почти веднага положи дланите си върху гърба на русокосия, правейки внимателни кръгове за успокоение. Шепнеше, че е тук и, че всичко е наред дори без да знае каква бе причината за това състояние на русокосия. Не беше далеч от истината, че вината е на Джонг, но точно в момента Темин бе почти 100% сигурен, че не чернокосия е виновника за емоционалното му състояние, а той самият. Снощи не трябваше да се предава толкова лесно на желанията си и не трябваше изобщо да помага на Джонг. Тази сутрин нещата бяха дори по-зле. Той тотално се държа грубо с него и го игнорира, молейки Джой да смени лепенките на лицето му.
Същите тези лепенки, които той постави със своите собствени пръсти, сега лежаха в коша в кухнята, а Джой прилежно му постави нови.
Темин не знаеше дали той бе причината за студеното държание на Джонг към него. Не трябваше да мисли с другата част на главата си, която просто жадуваше за една усмивка от страна на чернокосия. Трябваше да мисли рационално и да се държи на ниво, макар това ниво вече да бе почти на границата с разрухата.
Стреса му идваше в повече и той не можа да не скрие притеснението си, особено след като д-р Ву го бе предупредил. Тази сутрин Темин отново изпита контракции. По-силни дори от последния път, в който го бяха накарали да загуби дъха си за части от секундата. И най-лошото беше, че Джонг стана свидетел на това, а единственото, което стори бе да го избута от пътя си и да се затвори в банята, където малко по-късно се чу душа.
В него момент се чувстваше толкова сам, дори не можа да спре сълзите. А Джой..тя дори не беше лошо момиче... а му се искаше..искаше му се тя да бъде кучка, за да може да я мрази, но единственото, което чувстваше Темин към нея, бе искрена благодарност.
Защо? Защото тя бе човека, който винаги му помагаше. Било то да вземе нещо от по-горния рафт в кухнята или да му помогне да стигне до леглото си, когато получи силна контракция..както тази сутрин. Тя бе там. Тя му помогна. Тя му направи чай за успокояване. Тя му говори докато го накара да се отпусне. Не беше той, а тя.... И това бе най-объркващото от всичко.
- По-добре ли си?
- Не../издиша Темин във врата на Кий, не желаейки да го пуска...не все още/
- Добре..няма проблем, ще поседим така. Когато искаш ми сподели.
- Уморих се Кий./Темин затвори очите си, усещайки лютенето в тях/ - Уморих се да се опитвам, а нищо да не се получава. Той ме мрази толкова много. Колкото аз го обичам.
Кибум въздъхна, когато стана въпрос за любовта на Темин към Джонгхюн.. малка частица от него му се присмя за глупостта да поддържа искрицата в себе си. Искрицата, която още гореше в надежда, че някой ден Темин би казал това за него..не за някого другиго.
- Ти знаеше това отдавна Темин.
- ....Мислех, че...че той ще се промени...че с напредването на бременността, ще усети нарастването на бащенския инстинкт, или знам ли... все нещо. Но той си остава все същия студен ледник, който разбива сърцето ми.
- Не знам как да ти помогна с това./добави тихо Кибум, напълно игнорирайки думите в полза на Джонг. Отдавна се беше научил, че колко по-малко чува, толкова по-добре се чувства/
- Не можеш..
Темин отпусна хватката върху гърба на чернокосия и се отдели, обхващайки лицето му в ръцете си. Устните му докоснаха тези на Кибум и чернокосия повдигна вежди напълно изненадан.
Въпреки това отвърна с такава страст, ръцете му не пускайки тялото на русокосия.
Знаеше..усещаше го. Това което правеше в момента Темин.
Опитваше се да забрави Джонг..опитваше се, но ако любовта му бе като тази на Кий..забравя нямаше как да има. Не и сега.
Предал се на всичко..потъпкал изцяло достойнството си, Кибум не можеше да спре да целува Темин и да се наслаждава, заблуден за един миг, че тази целувка е предназначена за него, в името на поне някаква частица любов. Не приятелска...просто Любов.
Когато се отделиха един от друг, Темин, помилва с палец бузите на чернокосия, не отделяйки влажните си очи от тези на Кибум.
Ако болката имаше изглед..имаше лице, то това щеше да е тъмнината в очите на Кибум. Темин въздъхна и кимна.
- Приемам Кий.. ще живея с теб след като родя. Но..не знам дали някога ще мога да ти дам това, което искаш от мен. Това, което ти ми даваш с такава страст и лекота.
Кибум не можеше да каже нищо в момента. Единственото което можеше да направи бе да кимне с глава и да придърпа другия в обятията си, поставяйки внимателно ръка върху коремът му.
- Важното е то да е добре.

*

На лицето на Джонг беше излязъл онзи израз, с който Джинки знаеше, че не трябва да се шегува. Затова той тихомълком се вмъкна на масата и седна. Усмихна се нервно на видно намръщения мъж и бавно измъкна малко пакетче дрога от джоба на якето си. Джонгхюн проследи как ръката на Оню я поставя на масата и леко я побутва към него. Нищо на този свят не можеше да го разсее, когато е ядосан и объркан...е нищо освен дрогата. Той видимо успокоително си отдъхна и нетърпеливо разкъса пакетчето, количеството което би му стигнало за точно три черти, в момента му се струваше прекалено малко.
Искаше така да се надруса, че да забрави дори че е мъж. По възможност да не помни и, че чака две деца, от двама различни човека, за които дори не искаше да чува повече. Сега се оказа закован за бащенската люлка, макар не по негова воля..
И за всичко беше виновен Оню...той и неговия пресметлив мозък.
Джонгхюн измъкна портфейла си, вадейки кредитна карта и прецизно заемайки се с първата лента. Джинки не можеше да отрече, че изгаря от любопитство да разбере какво толкова се бе случило, че Джонг толкова отчаяно се нуждаеше от отпускане.
- Стига си ме зяпал, сякаш имам гърди и пенис едновременно.
- Не те зяпам така..И какво по дяволите?/изрази недоволството си Оню, изхъмквайки досадно и вдигайки ръка/
- Бърбън и сода/бармана кимна с глава, докато в ръката си държеше чаша за уиски и кърпа, подсушавайки я/ - Не се дръж като ученичка в цикъл и ми кажи какво ти става.
- Няма ми нищо, защо винаги трябва да ми има нещо, когато се видим?
- Защото това си ти и защото знам, че аз съм единствения, на когото можеш да споделиш...така че..слушам те.
Джонгхюн изсъска и се наведе, полагайки малката, бяла и тънка сламка към ноздрата си. Наведнъж пое цялата линия и вдигна лицето си към тавана, затваряйки очи и подсмърквайки още няколко пъти, сякаш подсигурявайки, се че цялото количество дрога се намира в носните му канали. Усети онова натрапчиво чувство, че има нещо залепнало на гърлото си, но вкус нямаше. Когато бармана донесе бърбъна и содата на Оню се чу леко тупване на чашата върху дървото. Джонг сне лице и проследи как бармана се връща на работното си място, напълно игнорирайки любопитния поглед на приятеля си.
- Знаеш ли какво? Сетих се, че имам работа, нямаш нужда от мен/Оню се изправи и в мига, в който заобиколи Джонг, чернокосия стисна лакътя му силно не отделяйки поглед от масата пред себе си/
- Почти го целунах/изрече само и това накара Оню да се върне на масата/ - Почти целунах Темин.
- Какво по дяволите вършиш с момчето?
- Какво имаш предвид? Казах „почти"...
- Да..другия път няма да е „почти", за Бога Джонг...просто му признай, че го харесваш и да се свършва.
- Ти си луд. Той не е нищо повече от досадно хлапе, което мечтае за любовта.. Пълен филм без любители.
- Ти си този филм, знаеш ли. Още в началото бях наясно, че той ще промени нещо. За Бога, виж го. Дори не е нещо обикновено. Той е готино, мило хлапе, което изпитва чувства към теб.
Джонгхюн се изсмя нагло и придърпа чашата на Оню към себе си, за да отпие най-безсрамно.
- Чувства.? Към мен.? Що за глупости.? Той е просто едно използващо същество.
- Ти си глупав и сляп и определено това е моята чаша./Оню издърпа питието си, игнорирайки яростния поглед на надрусания си приятел и отпивайки една голяма глътка. След, което загаси огъня в гърлото си със содата./ - Виж сега..нека ти обясня. През твоите очи може да е така, но през очите на наблюдател нещата се виждат точно такива каквито са. Темин изпитва нещо към теб и дори да се опитва да го прикрие, просто не го бива в това. Та той е още хлапе..дори сигурно си няма на представа какво е любовта.
- О, ти си майстор в това нали?
- Подигравателния ти тон не ми допада/Оню свъси вежди и отпи отново от бърбъна си, облягайки се на столът/ - И кой по дяволите те подреди така?
Джонгхюн въздъхна и повдигна безразлично рамене. Не че трябваше да казва на Оню какво точно се е случило. Той рано или късно щеше да разбере...и определено нямаше да го поучава. Оню беше същата отрепка като него, разликата бе там, че той от време на време мислеше доста усърдно с главата си, докато тази, която се подслонява в гащите на Джонг не спираше да бачка вместо другата. Това и бе проблема в чернокосия.
Никога не слушаше мозъка, а пениса си. Затова и сега бе на този хал-реши Оню кимайки сам на себе си с глава. Той въздъхна и тупка няколко банкноти на масата, изправяйки се.
- Хайде ...да се поразходим.
- На вън е студено.
- Джонг/натърти сурово Оню и Джонгхюн нямаше какво друго да стори освен да стане и да плати своята сметка/
Когато излязоха от бара навън бе по-студено от колкото си мислеше Оню. Вероятно Джонг бе прав да останат в бара, но честно казано там бе задушно, вонящо и прекалено тъмно. Оню направи няколко крачки напред, не чувайки други зад себе си и се обърна, за да види Джонгхюн спрял на едно място, вперил поглед в екрана на телефона си. Оню въздъхна и бавно се върна до Джонг, поглеждайки го подозрително.
- Какво има?
- Майка ми/каза единствено Джонг и колебливо натисна червената слушалка/
- Защо не вдигна?
- Ще й звънна после.
- И двамата знаем, че няма да й звъннеш, Джонг.
Джонгхюн бе способен да се съгласи с Оню. Нямаше да звънне. Не беше чувал родителите си от почти година и не съжаляваше за това. Майка му мислеше, че живее с приятелката си, или по-скоро годеницата си и всеки път му натякваше за внучета. Самата мисъл, че мечтата на възрастната жена е на път да се сбъдне, като изключим новината за годеницата, никак не се понрави на Джонг...едва ли и на баща му щеше да се понрави. Той все още имаше някакви тайни надежди, че чернокосия ще се върне в родния си град и ще наследи и продължи ръководството върху цеха за дървена изработка,наследство от дядо му, към баща му и накрая към него.
Това не бе желание на Джонг и никога нямаше да бъде. Той не бе за там. Не бе и за семейство. Камо ли за наследник...той дори не можеше да се грижи сам за себе си.
Щеше да е трагедия да разкрие как всъщност се изхранва и колко често се друса... Не бе нещо, с което родителите му да се гордеят след това.
- Да вървим/Оню тупна Джонг по рамото и го побутна, чернокосото момче тръгвайки тихомълком/- Знаем ли.... Обмислям да спра с глупостите и да се захвана за нещо сериозно.
- Чакай. Какво?/Джонгхюн спря да върви и се обърна към Оню, напълно объркан от новите думи/
- Писна ми този живот Джонг. Не правя нищо, а трябва. Погледни ме, ...на колко години съм? Минавам 30-те, а дори не съм имал свястна работа.
- Какви ги говориш? Знаеш, че така ни е добре.
- На теб може би, но не и на мен. Виж..със Съни обмисляме сериозно да имаме деца.. а не мога да се грижа за семейство само като пласирам дрога.. Що за кариера?
- Ти луд ли си?/Джонгхюн избухна, вдигайки ръце над главата си/ - Искаш да кажеш, че ме зарязваш? И какво по дяволите с тези деца? Ако толкова много искаш деца, вземи моите, аз и без това не ги искам.
- Джонг/извика Оню, хващайки приятеля си за раменете/ - Спри да викаш/скастри го през зъби и се огледа, забелязвайки как хората странят от него/ - Ела насам
Оню издърпа приятеля си за яката, вкарвайки го в малкия парк от ляво на улицата. Тук по това време нямаше никой друг освен увехналите дървета и рози и всичко около тях.
- Спри да се държиш като дете и ме изслушай. Искам и ти да се промениш..ще ти помогна, обещавам./Джонгхюн се почувства предаден. Той премига няколко пъти, сигурен, че това е кошмар или халюцинация или сън или каквото и да е, но не и реалност/
- Ти говориш сериозно?
- Разбира се. Помисли над това.
Джонгхюн кимна, усещайки как ръцете на Оню го отпускат. В следващия миг, Джингки усети как юмрука на Джонг се забива в ченето му. Той се оттласна назад и избърса с опаковото на ръката си, червената линия кръв по брадичката си.
- Джонг? Какво ?/Джонгхюн издиша и вдиша тежко, очите му показвайки най-голямото объркване, което можеше да съществува ... Не можеше да намери нито думи, нито каквото и да е, за да обясни колко предаден и сам се почувства/
Чернокосия се обърна и тръгна напълно сам в противоположна посока, загърбвайки виковете на Оню зад себе си.
Значи това било чувството ?... Чувството, което Темин винаги изпитваше, когато той го игнорираше и отблъскваше, когато го зарязваше и нараняваше.
Джонгхюн не можеше да обясни колко болезнено се чувстваше в момента.. Ако съществуваше дума, с която да обясни наранените си чувства и сгромолясалото се приятелство, то той щеше да я използва. В момента мозъка му можеше да работи само на чистота „предателство" и да мрази вътрешно проклетите морални ценности на Джинки.
Опита се да мисли за друго, но това така и не стана. Минавайки покрай един видно пропаднал бар, той дори не се замисли, а се обърна и директно отвори ядосано вратата. Старите панти изскърцаха, всичките 5-ма души обръщайки се назад и впервайки мъгливите си погледи в новодошлия. Джонгхюн сведе поглед, крачките му толкова уверено отправени към бара, колкото ежедневно към ринга. Седна на един от старите, пожълтели столове и си поръча водка. Чиста, възможно най-силната. Получи я..след това втора..и трета...и четвърта, докато не си поиска цялото шише, прегръщайки го сякаш бе пояс, а той удавник. Допълни малката чаша, тип „шот" и я надигна, устните му извивайки се около края й. Пое течността, усещайки, че вече му се повръща. Очите му бяха по-скоро насълзени от ярост и яд от колкото от замъгления мозък, предизвикан от алкохола.
Не можа да спре думите на Оню, думите на Темин, думите на Джой..на всички. Всеки един участник в живота му, всеки един желаещ нещо от него, а той недостъпен да го предостави. Как можеше да се съгласи с това. Да остави приятеля си..същия този приятел който днес се отрече по един начин от него. И за всичко бе виновен Темин, само и единствено Темин. Той и неговата способност да предизвика съчувствие у всекиго. Ако не беше той, сега това нямаше да се случва. Сега Оню нямаше да се отрича от техния общ начин на живот. Сякаш всеки около него бе решил да промени нещо и да го остави настрана, като стара вещ.
Джонгхюн изсъска, стиснал чашата толкова силно, което предизвика белия цвят на кокалчетата му. Той въздъхна и сипа последната чаша водка, изпивайки я. Плати и се изправи, замайването веднага хващайки го неподготвен. .
Пътят до дома си остана пълна мъгла.
Когато най-накрая се намираше в коридора близо до стаята на Темин. Когато чу гласът му от другата страна..когато раздразнението в него взе връхна точка, нищо друго нямаше значение и нищо друго не можеше да го накара да се овладее. Той отвори рязко вратата на стаята на Темин, виждайки как русокосия свали телефона си от ухото и го погледна изненадан въз основи.
- Джонг?/попита напълно неразбиращо Темин/
- Млъкни/изсъска Джонг, залитайки във вътрешността на стаята, Темин сне повече телефона, мобилния апарат работейки все още в скута му/ - За всичко...за всичко си виновен ти/изфъфли Джонг и се подпря на шкафа в дясно/
- За какво говориш?
- Ти и шибаното бебе..за всичко. Живота ми..съсипан е, защото ти се появи Темин.
Темин отвори уста да каже все нещо, но това така и не стана. Сълзите в очите му го накараха да премига...колкото и да се опитваше да се въздържа емоцията в него му влияеше в друга посока.
- Джонгхюн какво си мислиш, че правиш?/Джой, влезе в стаята, завързвайки копринен халат около тялото, което накара коремчето й да се очертае перфектно.. Темин не можа да откъсне поглед от Джонг..дори когато Джой го издърпа към себе си/ - Защо се държиш така с Темин? Той чака твоето дете.. Не можеш да се държиш така
- Пусни ме Джой. Ти не си по-малко виновна. По същия начин, по който той се настани в живота ми, по същия начин и ти го стори. Кой ви каза, че аз искам да съм баща? Че бих се грижил за тези изчадия във вас. Смешни сте/Джонг се засмя гласно и залитна настрани, когато Джой го улови за ръката/
- Ела.. легни си/Тя го издърпа, Джонг продължавайки да мърмори/
Обърна се като прати извинителен поглед към Темин.
- Той е пиян.. Не взимай думите му на сериозно.
Темин кимна, макар да бе наясно, че нямаше как да не взима думите на Джонг на сериозно. Не заради друго, а защото знаеше, че той наистина мисли това. Не можа само да проумее защо се държа по този начин и с Джой, след като изпитва нещо към нея..но може би тя бе права. Джонг бе пиян и не знаеше какво говори. Жалко, че повечето неща..особено тези отправени към него бяха такива и в действителност.
Джонг не искаше това дете, а Темин бе наясно с това.. Желанието да го остави намира, за да е щастлив не бе достатъчно, защото Темин знаеше много добре какво е да нямаш родители...последното нещо което искаше бе да държи своето дете далеч от баща му.
...
А на телефонната линия Кибум все още стоеше и се опитваше да привлече вниманието на Темин.