9months/boyxboy, mpreg/

Part 7

Когато Джонгхюн отвори очи, реши, че е мъртъв. Ярката светлина, заслепи очите му и той измрънка. В Рая ли се предполагаше, че не намира? Защото в Ада нямаше толкова светло място....предположи. Той подпря дланите си на мекото легло и се надигна, главата срязвайки го от раз. Изстена и седна бавно в леглото, краката му докосвайки мекия мокет. Подпря глава на дланите си и затвори очи. Устата му имаше вкус на алкохол, рецепторите на езика му обстойно обсъдиха, че това бе бира. Не помнеше какво пи снощи. Не помнеше и как се бе прибрал. Помнеше само някакъв нелеп разговор. Но дори не знаеше с кого, къде и какъв е бил. Главата го стисна още веднъж и той отказа възможността да мисли за миналия ден. С изправянето осъзна, че е бос и че якето му го няма. Беше все още с вчерашните дрехи, което бе добре...поне бе сигурен, че не е изнасилван. Намери кецовете си на пода до леглото, прекалено подредено поставени. Той повдигна вежда и въздъхна, с очи откривайки и якето, прилежно сгънато на стола до прозореца. Добре....той не сгъваше дрехите си...дори не ги оставяше на подходящи за това места. Имаше нещо странно..сякаш...сякаш някой бе влизал в стаята му и се бе развихрял. Щорите бяха вдигнати, което накара Джонг да осъзнае от къде идва тази ярка светлина. Никога не вдигаше щорите...
Когато отвори вратата, носът му веднага грабна аромата, който се носеше из въздуха. Миришеше на шибания омекотител на Темин и на нещо адски вкусно. Корема му извика в жизнено важен протест и той не устоя, а директно тръгна към кухнята. Банята щеше да почака. До масата стоеше Темин, четеше някаква книга с доста странна корица и пиеше кафе. На масата бяха подредени канелени сладки и прясно мляко. Имаше дори конфитюр. Езика на Джонг направи мимолетна диря по устните му, слюнката в устата му ставайки прекалено много. Когато Темин усети присъствието му, видимо за Джонг промени изражението си. Той остави книгата настрана и се изправи, обръщайки му гръб и поставяйки чашата си в мивката. След това като истинска домакиня си я изми.
- Има достатъчно закуска. Можеш да закусиш, ако искаш/Джонг изсумтя...макар да умираше да опита от тези сладки, егото и мъжествеността му бяха по-важни/ 
- Не искам от този боклук.
- Пресни са/допълни съвсем спокойно Темин и се обърна, подсушавайки ръцете си с малката хавлийка / - Направих ги преди час.
- Все тая. Дръпни се/Джонгхюн грубо избита русокосия, взимайки си чаша и наливайки си горещо кафе/ 
- Изумително е колко различен си когато си трезвен/Джонгхюн му изпрати остър поглед и му обърна гръб, сядайки на масата в кухнята. Очите му пратиха бърз оглед на вкусната храна, корема стягайки го, но той отново не си взе./
Темин въздъхна и взе книгата си, подпирайки я пред гърдите си.
- Трябва да тръгвам.
- Все тая/отсече отново Джонг ...Темин вече беше убеден, че това е една от любимите му реплики, с които режеше хората/ 
Когато Темин напусна малката кухня и чак, когато Джонг чу затварянето на външната врата, не успя да се стърпи и грабна една от сладките, натъпквайки я в устата си. Той я сдъвка бързо и преглътна, изсъсквайки. 
- Не е чак толкова вкусна./Джонг се изправи, оставяйки чашата си в мивката и се завъртя, грабвайки чинията и напускайки кухнята/
Проклет да бе Темин с неговите вкусни сладки.