9months/boyxboy, mpreg/

Part 46

  Първото нещо, което направи Темин щом остана сам, бе да пусне парното.
След това просто взе Сю на ръце и започна да обикаля апартамента бавно и лежерно.
Колкото и да не можеше да повярва, всичко тук му липсваше. Беше до толкова свикнал с меланхонията в апартамента на Кий, че сега това място му се струваше, някак различно, някак ..ново, може би. Не знаеше. Още усещаше как сърцето му бие неудържимо от нетърпението Джонг да се върне. Знаеше, че той ще остане доволен, може би дори изненадан от присъствието им.
Но нали това бе идеята. Ключовете в ръката му. Няколко простички думи, но казани с такава твърдост.
За миг Темин осъзна, че при други обстоятелства, наистина би пренебрегнал думите му, но сега...сега.... Чувстваше се страхотно.
Затваряше една врата и отваряше съвсем друга.
Готов да покори нови висоти с Джонг. Знаеше, че да бъдат едно нормално семейство щеше да отнеме време, но той бе готов да даде целия си живот ако се наложеше. Важното бе да бъде до него. Обичаше го прекалено много, за да си позволи да се лиши още веднъж от присъствието му.
А и знаеше..усещаше, че сега Джонг е едно новородено пиленце, готово да преоткрие света около себе си. Беше щастлив, че той и Сю намираха място в него.
Темин открехна дървената врата към старата си стая. Всичко изглеждаше точно така както го бе оставил. Тази стая му връщаше толкова лоши, но и толкова мили спомени. Може би лошите бяха повече, но това бе минало, нали?
Той трябваше да забрави за това, за да бъде сигурен, че душата, сърцето и разсъдъка му са чисти за бъдещето.
За едно ново начало.
Темин напусна стаята, като отново затвори вратата. От днес нататък той щеше да прекарва всяка вечер в леглото до Джонг и ..о господи това звучеше като най-сладкото нещо на света.
Устните на Темин се разпънаха в глупава, детинска усмивка, която мислеше, че е загубим много отдавна, но ето че сега ся отново разцепваше плътните му устни, заплашвайки повече да не си тръгне и да остане завинаги.
Не можеше да повярва, че това се случва. Че най-накрая има път към сърцето на Джонг.
Беше като един дълбок сън, от който не може да се събуди. Който го поглъщаше и го оставяше изцеден емоционално.
Сю се разплака.
Тя беше толкова ослепителна дори когато плаче-реши Темин и започна да друса ръцете си, за да я успокои. Може би бе гладна. Темин беше толкова разсеян напоследък.
Знаеше, че някъде из багажите й имаше готово шише с мляко. Оставаше само да го стопли. Той реши да я положи в кошарката, която Джонг бе купил, за да свърши останалото, но когато се приближи, забеляза нещо изпуснато до нея. Остави Сю и клекна, като издърпа предмета, който бе почти скрит под кошарката. Когато го измъкна и погледна, усети как всичко в него се надига. Имаше чувството, че е получил сърдечен удар. Очите му се насълзиха при мисълта, че Джонгхюн отново се превръща в онзи непоколебим мъж, който го подлудяваше с неприязъна си. Не искаше това да се повтори, той се опасяваше, че ако премине отново през всичко, няма да удържи фронта си и ще се разпадне в самото начало. В спринцовката имаше все още остатък от дрогата, която Джонгхюн бе инжектирал в тялото си. Темин се притесняваше. Това означаваше, че той се е прибрал, но как, кога?
Темин се повдигна и погледна към все още плачещото момиченце. Изтри мокрите следи от сълзи по бузите си и откри куфара, като измъкна шишето мляко. Отиде в кухнята и го сложи да се топли, като с крак отвори коша и погледна спринцовката. Ако можеше, би затворил очи за това и би игнорирал страха си, но не можеше. Ядосано хвърли спринцовката и седна за малко. Усещаше, че тялото му отказва от безсилие.
Не знаеше, какво щеше да прави от сега нататък. Беше оставил живота си с Кибум и се беше върнал отново в началото на всичко. Страхът, че Джонг отново ще разруши „младите" му очаквания, го оставяше разочарован. Микровълновата спря и Темин се изправи, взимайки шишето. Пробва го да не би да бъде прекалено горещо и се върне в стаята на Джонгхюн, като отново взе Сю в ръцете си. Седна на ръба на спалнята и я постави върху бедрата си, докато с дясната си ръка придържаше тила й. Постави беберона около устничките й и тя ги разтвори, спирайки да плаче веднага щом млечната течност достигна до гърлото й. Тихи стенания на задоволство се разпънаха от устничките й, докато взимаше бързо топлата течност. Темин се вгледа в успокоеното й личице. Толкова много му приличаше на Джонгхюн. Беше толкова неземно щастлив, че я има, но разочарованието от това, което бе сторил Джонг..това разочарование, дори Сю, не можеше да утоли.
Когато Сю се нахрани, той я върна в кошарата. Тя не плачеше, но и не спеше. Темин остави празното шише на нощното шкафче и отново седна на спалнята.
Багажа му стоеше все още не разопакован в коридора, но той дори нямаше желание да го разопакова. Сякаш се страхуваше, че може отново да му се наложи да си отиде от тук.
Така ли щеше да продължава живота му?
Всекидневен страх за всичко, което отново може да се случи?
Не искаше да живее така. Искаше всичко това да спре.
Той усети как се задушава. Трябваше му чист въздух.
Душата му се напълни с мъка. А проклетия Джонгхюн го нямаше. Къде можеше да е?
Може би с Оню? Ами да...
Темин намери телефона си в джоба на дънките си и намери набързо номера на Оню, като го набра.
Няколко звука, той не вдигна, а когато го стори, Темин дори не отрази поздрава му.
- Оню, съжалявам, че ти звъня, но знаеш ли къде е Джонгхюн?
- Какво имаш предвид? Мислех, че още е в Пусан.
- Мисля, че се е върнал. Аз....../Темин замълча, сякаш се чудеше дали да каже, но само Оню знаеше, какво може да изпитва в момента/ - Открих използвана спринцовка. Мисля, че той отново се друса.
- По дяволите/Оню замълча дълго. Темин имаше чувството, че ще умре. Щом дори Оню не знаеше, къде може да е Джонгхюн...значи никой нямаше да знае/
И самата мисъл, че дори не може да разбере къде по дяволите се е дянал Джонгхюн, го оставяше резервиран и самотен.
- Виж, ще го потърся на няколко места. Не се тревожи.
- Не мога/въздъхна Темин и подпря челото си с ръка/ - Страх ме е че..че отново ще постъпи с мен, както преди.
Оню замълча. Ако някой знаеше с подробностите как Джонгхюн се държеше с Темин, то това е Оню.
- Това няма да стане Темин. Сега ти затварям. Ще ти се обадя скоро.
- Добре.
И връзката прекъсна.
Макар да искаше..нямаше как да се хване за думите на Оню, като за спасителен пояс.

*
Кибум отвори очи и първоначално реши, че е сутрин..рано сутрин, но се оказа, че всъщност е късен след обяд. Той се размърда в топлото легло и настръхна, щом голите му рамене си намериха път извън завивката. Няколко секунди му бяха нужни, за да осъзнае, че всъщност е гол. Напълно гол.
Замъглени сцени от изминалата нощ го удряха, сякаш с ток и той си припомни всяка секунда, всяко докосване, всяка дума.
Господи, беше луд.
Изправи се рязко в леглото и подпря главата си с ръка.
Както беше сторил снощи с Мино?
Как можа да си го позволи?
Мислеше се за човек способен да удържи желанията и действията си, но се оказа в голяма грешка. Той осъзна, че около Мино не може да се държи дори като възрастен.
Беше толкова нищожен в негово присъствие. Кибум се огледа и забеляза дрехите си прилежно прибрани на една черна, тапицирана табуретка. Той се изправи и ги взе, започвайки да се облича. Дрехите бяха студени и първоначално кожата му изтръпна. Огледа се. Не беше трудно да разбере, че се намира в спалнята на Мино. В неговия апартамент. В неговото легло.
Боже....мозъчните му клетки започваха бавно да умират, щом вършеше глупост след глупост. Кибум въздъхна и грабна якето си, обличайки го докато вървеше към хола. Миризмата на топла и ароматна храна го накара да се усмихне. А беше така гладен. Корема му се сви, но не...трябваше да си върви.
Оставайки тук се чувстваше като натрапник. В кухнята се чуваше тихото припяване. Мека, мелодична песен, която привличаше вниманието на Кибум. Той надникна над плота и забеляза Мино, който доста професионално боравеше с ножа. Устните му потръпнаха, на път да се усмихне, но прехапа долната, само за да не си го позволи.
Мино започна да си подсвирква, отваряйки фурната. Пъхна някаква тава, пълна с добре изглеждащи неща и я затвори, избърсвайки ръцете си в дънките си. Отвори хладилника и измъкна шише бяло вино, завъртя се и когато очите му зърнаха черната рошава коса на Кибум се стресна. Почти не изтърва шишето в краката си.
- Господи...щях да умра. Защо стоиш там ?
- Извинявай. Не исках да прекъсна нещо/отвърна спокойно Кибум и Мино сви вежди/
- Глупости/засмя се и почеса тила си/- Аз само...приготвих нещо за вечеря/усмихна се./
Лицето му сияе-реши Кибум. Той закопча ципа на якето си и повдигна ръка/
- Е..аз ще вървя.
- Чакай..Защо? Къде? Тоест, имам предвид, че можеш да останеш за вечеря...поне.
- Виж Мино, аз..
- Спри..../Лицето на Мино беше замязало на тъмна сянка/ - Не го казвай. Знам, какво ще ми кажеш/Той остави виното на страна и подпря ръцете си на плота, срещу мивката. Очите му се вгледаха надолу, сякаш търсеше нещо изпуснато в канализацията/
Сърцето на Кибум се сви. Не го беше планирал така, мамка му.
Той заобиколи плота и се приближи до Мино, подпирайки гърба си до него, за да може да вижда лицето му. Мино така и не вдигна глава.
- Не ме разбра правилно./отвърна тихо Кибум и Мино повдигна енергично глава/
- Исках да кажа, че трябва да се прибера. Да се изкъпя, преоблека. Да си почина.
- Разбирам/кимна Мино и се отдели от плота, тръгвайки към хола. Седна на дивана и се заигра с малко конче, което стърчеше от шева на дънките му/
- Какво трябва да значи това?/отвърна леко ядосано Кибум/ - Защо се държиш като дете?
- А какво искаш да направя? Всеки път, когато се разкриеш пред мен, след това бягаш. Аз ли греша някъде? В мен ли е причината?/Кибум гледаше безмълвно към другия. /
В опита си да прикрие колко объркан се чувства, беше допуснал тези грешни мисли да се зародят в Мино. Той кимна и се приближи сядайки до него. Улови ръката му, измъквайки я от дразнещото конче. Усети как Мино отпуска раменете си. Кибум се усмихна и бавно постави главата си на рамото му. Беше хубаво. Кибум знаеше, че всичко това значи само едно.
Колкото и да се опитваше да не се впуска в нищо сериозно, за да не бъде наранен..с всеки изминал ден прекаран с Мино той осъзнаваше, че беше невъзможно.
- Може би ще поостана още малко./Отвърна тихо Кибум и докосна с носа си рамото на другия/

*
Темин беше легнал на голямата спалня, но макар да искаше да поспи, очите му не смееха да се затворят. Тревогата от липсата на Джонг или на информация за него, го караше да се чувства безполезен.
Беше почти осем вечерта и Сю спеше от близо два часа. Топлината в апартамента се беше завърнала. Темин дори успя да направи пилешки бульон, за да може ако Джонг се прибере изобщо тази вечер, то поне да се нахрани.
Той въздъхна.
Точно когато си мислеше, че да чака Джонг бе голяма грешка, входната врата се отвори и той се изправи рязко от мястото си. Отви тялото си и погледна към вратата, където фигурата на Джонг се показа. По лицето му имаше засъхнала кръв, а очите му изглеждаха толкова изненадани. Яростта и болката на Темин бяха заровени надълбоко. Той стана бързо и се приближи до Джонгхюн хващайки раменете му.
- Какво ти се е случило? /гласът му изглеждаше толкова отчаян/
- Ти си тук/изшептя Джонгхюн и се свлече в краката му. Темин почти не извика от ужас/
Джонгхюн подпря тялото си на дланите си. Не искаше да изглежда толкова жалък в очите на своя любим, но болката и загубата на кръв го бяха направили една безполезна каша от чувства, които бушуваха в него като пламъци. От устните му се откъсна стон на тъга и Темин изправи лицето му. Мокри следи от сълзи си бяха прокраднали път по бузите му. Темин изръмжа.
- Не смей да плачеш Джонгхюн/Джонгхюн въздъхна/ - Не ти отива, любов моя.
Темин прекара дланта си по бузата му и изтри сълзите. Следите от кръв се размазаха и той въздъхна.
- Ела..да почистим тази каша.
Джонгхюн хвана ръцете на Темин. Изправи се бавно и седна на спалнята. Темин се загуби само за няколко мига, които позволиха на Джонгхюн да погледне в кошарката, сърцето му се успокои при вида на Сю.
Темин остави аптечката на нощното шкафче.
За миг похвали себе си, че беше купил някои неща преди няколко месеца, за всеки случай. Напои памуче със спирт и клекна пред Джонгхюн, поставяйки пръстите си под брадичката. Очите на Джонг се свиха. Темин не знаеше колко телесни удари бе понесъл Джонгхюн, но лицето му не беше красива гледка. Започна бавно да попива кръвта, стараейки се да не оставя и едно петенце. Когато лицето беше почистено от кръвта, Темин успя да огледа пораженията. За бога..как се беше случило това.
От очите му се спуснаха няколко сълзи, при което ръцете на Джонгхюн се повдигнаха и обхванаха бузите на Темин. Устните на Темин се отвориха за да си поеме дъх. Очите му блестяха срещу тези на Джонгхюн.
- Не плачи//Темин поклати леко глава и се повдигна обвивайки ръцете си около тялото на Джонгхюн/
И двамата не казаха нищо повече. Беше толкова приятно да го държи в прегръдките си.
Мирише на рози-реши Джонгхюн и се усмихна леко.
Когато се отделиха един от друг Джонгхюн отвърна.
- Тази вечер ще спя в другата стая/лицето на Темин придоби объркана физиономия./ - Вината не е в теб./побърза да каже Джонгхюн/ - Само за тази вечер.
Темин дори нямаше правото на мнение. Джонгхюн се изправи от леглото и измъкна няколко завивки от големия скрин зад спалнята. Погледна за кратко Темин, след което напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.
Темин все още стоеше клекнал на пода, объркан..дори леко наранен.
Защо Джонгхюн поиска това? Може би не бе готов да споделя леглото си с някого?
Той се изправи и седна на спалнята. Колкото и да мисли..така и не можа да обясни пред себе си, защо беше всичко това.
Легна бавно в леглото и се зави добре. Протегна се и загаси нощната лампа.
Може би на сутринта всичко щеше да изглежда по-розово.
Някъде между дванадесет и един часа през нощта, Темин се събуди. Не можеше да спи добре. Чувството, че лявата страна от леглото е празна и студена не му даваше мира. Не можеше да пренебрегне себе си и желанията си. Знаеше, че повече няма да може да заспи. Не и по този начин. Затова се изправи и провери Сю. Когато се убеди, че тя спи, отвори вратата и я остави така. Прекоси малкия коридор и открехна притворената врата на старата си стая, където Джонгхюн лежeше. Лунната светлина от прозореца грееше върху лицето му и Темин успя да различи чертите на отворените му очи.
Когато влезе в стаята бавно и тихо, това накара Джонгхюн да се размърда. Той погледна в лицето на Темин и няколко секунди така сякаш просто комуникираха с мислите си. Накрая Джонгхюн въздъхна почти облекчено и се пъхна навътре в леглото, правейки място за Темин. Другия се мушна и постави главата си върху ръката на Джонгхюн. Гърба му опря гърдите на Джонгхюн и той се почувства прекрасно. Сякаш това бе мястото му отредено от живота.
Джонгхюн плъзна ръката си по гърдите му, сякаш за да бъде сигурен, че чуждото тяло няма да му се изплъзне от захвата. Устните му издишаха горещия си въздух между русите коси и той затвори очи.
Аромата на рози го накара да заспи почти веднага.
Същото стори и Темин.

*Качвам тази глава днес, защото едно момиче ме направи много щастлива с милите си думи. !!!