Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 5. "Опасен човек"

Вечерта, след като приключи работа, Ся Яо излезе от полицейското управление и отиде до най-близкия магазин, за да си купи цигари.

- Един пакет Юйси лайт, моля!

 Продавачът извади цигарите изпод тезгяха и тъкмо, когато се канеше да върне рестото, през вратата влезе друг клиент. Търговецът механично погледна нагоре и рязко се напрегна, защото реакцията на всеки обикновен гражданин, след като видеше такъв човек на живо, веднага бе, инстинктивно да се уплашиш. Гласът на продавача, който едва-едва се изтръгна от гърлото му бе дрезгав и приглушен:

- Вие... вие какво ще желаете?

 От едната страна на Ся Яо се дочу дълбок и нисък глас:

- Същото като него.

Търговецът светкавично се наведе, за да вземе още един пакет цигари. Полицаят присви очи и погледна в посока към гласа. В страни от него стоеше мъж, висок не по-малко от метър и деветдесет, със силно телосложение, облечен в черно вълнено палто. Правите и черни като смола вежди бяха в противоречие с наклонените ъгли на очите му, а правилният нос, който сякаш бе изсечен от камък, в съчетание с удълженото му лице и мощната брадичка създаваха впечатление, че това мъжествено лице е оформено от метал.

 Докато Ся Яо разглеждаше Юан Цзун, онзи своевременно наблюдаваше самия него, като се наслаждаваше на смелото му лице и на открития взор, който струеше от дългите му тесни очи. А те, като че ли бяха равномерно подчертани с очна линия, която стигаше почти до слепоочията на красивия полицай. Горните и долните му клепачи пък бяха обрамчени със синкаво черни ресници, които покриваха прекрасните зеници като воал, оставяйки видим само съблазнителния му поглед. Ъглите на очите и върховете на веждите му бяха леко повдигнати нагоре, причинявайки непоносим трепет у всеки случаен наблюдател на съвършенство от подобно естество. Въпреки това, контурът на неговите устни говореше за труден характер, но съчетанието на такива очи с нежната снежнобяла кожа предизвикваше страстно желание, което можеше да докара всеки до ръба. 

 В следващия момент Яо сграбчи рестото си и с широка крачка се втурна към улицата. 

- Хей, хубавецо, ти май забрави да си вземеш цигарите? - извика продавачът след него.

 Младият мъж тъкмо се канеше да се върне, за да вземе пакета, когато до него внезапно се появи мощен силует. След това тила му бе облян от неочаквана прохлада, тъй като някой дръпна яката на дрехата му назад и пъхна нещо под нея. Движенията на Юан Цзун бяха удивително бързи и Яо изобщо не успя да реагира, камо ли да му благодари. Той застана на тротоара и се огледа, но онзи човек вече се беше качил в колата си. Младият мъж протегна ръка зад гърба си, после постави фините си пръстите върху яката в опит да достигне цигарите, но резултатът го зашемети - опаковката беше недостъпна.