Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 37. Конфликт

 Докато Ся Яо тренираше, Сюан Дяюй стоеше наблизо и пушеше, наслаждавайки се на гледката. Винаги, когато полицаят демонстрираше красив и точен удар или оригинална техника, Сюан Дяюй започваше да пляска и свирка, като по този начин го окуражаваше. И всеки път по време на такива атаки Ся Яо се оглеждаше и когато погледите им се пресичаха, двамата се разбираха без думи и започваха да се усмихват.

 Сюан Дяюй изчака почивката и веднага подаде на Ся Яо кърпа и вода. След това приятелите седнаха един до друг и започнаха да си говорят весело. Настроението на Ся Яо беше толкова приповдигнато, че едва ли не танцуваше от радост, докато активно жестикулираше и с въодушевление разказваше за нещо си там. Изглежда, че тези десет минути не бяха достатъчни, за да имат време да се наговорят и всеки път след свирката на треньора Ся Яо ставаше и се отправяше към групата от трениращи хора, но продължаваше да се оглежда назад и отново добавяше по няколко думи. 

 Юан Цзун забеляза, че Ся Яо е многостранна личност. Ако някой човек му беше симпатичен, тогава можеше да говори с него за всичко с цялата си страст и сърдечност, но ако субектът му беше неприятен, той ставаше мълчалив и равнодушен. Юан Цзун беше попаднал в златната среда. Нямаше ясно изразени чувства като симпатия или неприязън, нямаше ни горещина, ни студенина, нито солено, нито сладко. Но такова отношение караше телохранителя да се чувства така, сякаш множество нокти разкъсват сърцето му.

 Още повече, когато тази "симпатия" през цялото време се намираше пред очите му, той започна да усеща привкус на оцет, в който са потопени краставички и колкото и да се стараеше, му беше невъзможно да се противопостави на тази ужасна киселина.

 След обяда, когато трябваше да започне първия урок, Юан Цзун напусна кабинета си, за да контролира лично обучението на стажантите. Сюан Дяюй, както преди седеше на своето място, когато срещу него сякаш изпод земята израсна фигура и блокира видимостта към Ся Яо. Сюан Дяюй помисли, че това е просто случайност и се отдръпна, за да може да вижда по-добре, но резултатът се оказа същия. Фигурата го следваше и продължаваше напълно да скрива гледката към Ся Яо.

"Майната му! Той какво да не би, да няма очи?"

 Сюан Дяюй изгаси цигарата си, след това стана, за да мине през тренировъчната зала и се огледа. Отстрани погледнато някой можеше да помисли, че той просто разглежда наоколо, но всъщност очите му бяха насочени към центъра на отбора. Но в резултат, независимо от това къде се местеше Сюан Дяюй, Юан Цзун препречваше ъгъла на видимост, като при това доста точно го изчисляваше. Дори когато Ся Яо се движеше, Сюан Дяюй само за миг можеше да улови част от коляното му и толкова. Повече от тази гледка беше невъзможно да се види. Не помогна дори това, че Сюан Дяюй се разбърза, тъй като Ся Яо се намираше доста далеч от него, а Юан Цзун беше значително по-близко. На мъжа в далечината се налагаше да прави няколко широки стъпки, докато този, който беше близо, просто пристъпваше лекичко и това беше напълно достатъчно, за да прегради неговата видимост.

- Майка ти стара! Да видиш ти чудо!

 И тази въртележка продължи повече от час. Сюан Дяюй естествено разбра, че човекът пред него прави всичко това нарочно и от този момент нататък той спря да гледа към Ся Яо, а започна внимателно да наблюдава Юан Цзун. Независимо от факта, че този мъж беше облечен в същата униформа, както и всички стажанти, благодарение на мощната си аура значително се открояваше от многочислената тълпа. Изключително острите черти на лицето, с високо чело и проницателен поглед, създаваха усещането, че той произхожда от северните народи, също толкова сурови и величествени. Всеки един от студентите гледаше към мъжа с някакво благоговейно трептене и бдителност, а онези стажанти, които се намираха в близост до него, проявяваха крайно неспокойствие и тревога. Очевидно това беше главния треньор, за когото Ся Яо неотдавна беше споменал. 

 Може би, поради това че обръщаше специално внимание на Ся Яо, Сюан Дяюй имаше смътното усещане, че Юан Цзун, въпреки че уж наблюдава всички, погледът му обаче беше фокусиран към една точка - фигурата на неговия приятел.

 По време на битката в екип Ся Яо беше възпрепятстван от млад стажант, който стоеше пред него, заради което той се движеше по-бавно. Поради тази причина един свиреп чуждестранен инструктор с цялата си сила безмилостно ритна Ся Яо по задника и сърцето на Юан Цзун пропусна удар. В този момент той забрави да се премести и не скри гледката от Сюан Дяюй, който на секундата видя всичко. В сърцето на Сюан Дяюй се разгоря пламък, който започна да се разпространява по цялото тяло, та чак до главата. Той хвана четката за миене на под и с крак счупи дръжката й после държейки здраво дървото се спусна към тълпата от хора.

- Мръсно куче, да те вземат дяволите! Майка ти стара, кой ти даде правото така да биеш този човек, без дори да провериш кой е виновен?

 Сюан Дяюй не успя да достигне до чуждестранния инструктор, защото бе уловен от няколко стажанта. Побеснелият мъж осъзна, че няма никакъв шанс за победа, затова се изтръгна от захвата и се втурна в стаята с оборудването. Там последва вихрушка от удари, които разбиваха и разхвърляха всичко, което се изпречеше срещу погледа му. Чуваха се невероятни трясъци, а ехото, което идваше отвътре, обезсърчи всички щатни сътрудници. Отне им известно време да дойдат на себе си, за да се спуснат към залата и да го спрат.