Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 26. Липсата на голямата мейна

Двуседмичният тренировъчен курс на плажа бе завършен, Юан Цзун и неговите курсанти най-накрая можеха да се върнат от Янтай в Пекин. Преди да отпътува директорът на охранителната агенция възнамеряваше да купи някои от стоките, с които Янтай беше популярен. Един от така известните продукти бяха крушите от Лайян. Тъй като на пазара попадаха всякакви хора, имаше голяма вероятност да бъдеш измамен. Поради тази причина Цзун специално отиде в овощните градини, които се намираха в Лайян, за да може сам да се качи на дървото и да избере най-големите и хрупкави плодове. Лайянските круши бяха без конкуренция, за цената на един такъв плод можеше да се купи цяла кошница обикновени круши.

  Чак късно през нощта бившият военен пристигна в Пекин.

 Ся Яо вече почти седмица не беше виждал Цзун. Най-сетне той можеше да се отпусне и да се държи непринудено, но в същото време всичко стана някак си блудкаво.

 Голямата мейна все още изглеждаше зле, трябваше да се признае, че преди няколко дни тя наистина се простуди. Гласът й беше леко дрезгав и приличаше на смесица от гласовете на Шан Тян Фан(певец) и Ерик Цан (радиоводещ ), но въпреки това тя продължаваше да разговаря все така, без да млъква. Това беше истинско мъчение за ушите на Яо, от което беше невъзможно да се спаси. С престорен глас тя продължаваше да преразказва пасажи от разни истории, сякаш повтаряше радиото. Затова младият мъж се вцепени, когато изведнъж от близко чу гърлен глас.

 - Чик-чирик! В последно време под небесата говорят за глобална тенденция, в която отдавна разделените трябва да се съберат, а отдавна събраните са длъжни да се разделят..... Всичко ще бъде наред, Ерик Цан  беше с вас .....

 Ся Яо многократно си беше мислил за това да даде на някой си там птицата на заем, но в момента, в който вземеше клетката, голямата мейна с мил глас започваше да казва:

- Обичам те!

 И това беше достатъчно, за да разтопи сърцето на Яо.

 Ето защо, през последните два дни, той с такова нетърпение очакваше завръщането на нейния собственик, за да може веднага да му върне този малък разбойник.

 Когато Юан Цзун пристигна, Ся Яо стоеше на балкона и разговаряше по телефона с Пен Цзе. Забелязвайки фигурата на атлетичния мъж, той обърна разговора и бързо изтърси.