Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 48. Една стъпка по-близо до разбирането

 След като купиха няколко печени риби и десетина шишчета, отпивайки бира, двамата мъже седнаха на брега на реката с кръстосани крака и започнаха да си говорят.

- Защо отиде в армията?

 Ся Яо предполагаше, че Юан Цзун ще каже някаква красноречива реплика от типа на: "от чувство за дълг" или "станах войник, защото обичам оръжията", но отговора на бившия военен се оказа банално обикновен:

- Просто исках семейството ми да живее малко по-добре.

 Полицаят отпи две големи глътки бира, докато седеше мълчаливо, защото не знаеше какво да продума.

 - Баща ми нямаше образование и не можеше да обезпечи семейството си. Бил е на повече от тридесет години, когато се оженил. Майка ми имаше лошо здраве. Когато роди сестра ми вече беше на повече от четиридесет години и състоянието й се влоши, скоро след това умря. А аз, като завърших непълно средно училище (там 7-9 клас е средна степен в гимназията, в която се обучават деца от 12 до 14 годишна възраст), отидох в армията. В началото, заради прехраната, бях готов да се захвана, с каквото и да е, и именно поради тази причина се присъединих към войските. Но по-късно, по време на военната подготовка, постепенно се появиха нови познанства. Скоро сформирахме група от другари по оръжие, които бяха талантливи и верни на своя дълг, освен това имаха своеобразна привързаност към военното дело.

- Значи не си искал да напускаш армията?

 Юан Цзун отговори:

- Моята мечта винаги е била да създам частна военна академия.

 Ся Яо продължаваше да яде от месото си на шиш и да слуша за военните постижения на Юан Цзун. Ако бившият военен не беше подал оставка толкова рано, определено щеше да стане от най-добрите специалисти в страната. Разбира се тези разговори не можеха нищо да променят и Ся Яо прекрасно разбираше всичко, затова неволно въздъхна със съжаление.

 Юан Цзун забеляза, че мъжът до него се смръщи, за това взе бутилка бира и леко побутвайки Ся Яо каза:

- Стига сме говорили за мен. Хайде вече да поговорим за теб, например какъв си бил като дете, навярно много послушен?

- Какъв? - Ся Яо категорично опроверга това - Когато моя дядо беше жив, по това време още не се бяхме разделили и знаеш ли, имах няколко баби. Ние всички живеехме заедно под един покрив и никой не правеше интриги, както показват във филмите по телевизията, а в нашето семейство цареше пълна хармония. Всъщност, освен многобройните слуги, гувернантки и шофьори имах нормално детство, също като останалите деца.