Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 75. Изглеждаш страхотно

 По пътя си Ся Яо минаваше покрай един търговски център, когато изведнъж си помисли, че Юан Цзун никога не бе променял стила си на обличане и изведнъж в главата му се появи смелата идея да купи нещо за него. Само че в наличност не му бяха останали много пари, защото, честно казано, през този месец бе имал доста разходи и щеше да му дойде малко из нанагорно.

"Ти си длъжен да се отнасяш точно толкова добре с него, колкото и той с теб. Ти си длъжен да се отнасяш точно толкова добре, колкото и той с теб ..."

 Гласът на Сюан Даюй подобно на мантра отново и отново повтаряше в главата на младия човек тези думи. Поради това, скърцайки със зъби, той паркира колата си пред мола.

 Когато влезе в търговския център Яо погледна наляво, после надясно и осъзна горчивата истина: тук имаше всичко, което можеше да си представи, но не беше в състояние да си го позволи, защото не му беше по джоба, а онова, за което му стигаха средствата, изобщо не му се нравеше. Накрая той успя да избере яке, което напълно съответстваше на темперамента на бившия военен. Полицаят си представи, как атлетичния човек облича тази дреха, после сяда върху своя Харли Дейвидсън ... и цялата тази картина, в която главното действащо лице беше железният мъж с привлекателната си фигура, неволно го накара да изпита силно желание.

- Колко струва това яке?

- Новата му цена заедно с отстъпката е 3699.

- Толкова скъпо ... - офицерът се поколеба.

 Той беше взел заплата преди няколко дни, но след свиждането с Ван Чжишуй бе изгубил три хиляди и сега му бяха останали едва четири хиляди. Ако купеше тази връхна дреха, щяха да му останат всичко на всичко само триста юана за преживяване и ежедневни разходи.

 Поглеждайки към часовника си, Ся Яо разбра, че след половин час щяха да затворят търговския център и на него не му беше останало никакво време за обиколка на останалите магазини. Тогава стисна зъби и с твърда стъпка се отправи към касата, за да плати покупката си.

 Вечерта, когато курсантът пристигна в тренировъчния комплекс, всички стажанти вече си бяха тръгнали и главният треньор бе затворил вратите на своя кабинет. Младият човек известно време обикаляше наляво-надясно пред офисната врата, без да се осмели да влезе и неволно в главата му дойдоха тези мисли: " Как да му дам подаръка? Може би очи в очи? Хей, пич, подарявам ти това яке, защото забелязах, че всеки ден носиш една и съща дреха. Да му се не види, колко жалко звучи всичко това!"