В тази история главните герои са очарователния полицай Ся Яо, роден в богато семейство и бившия професионален войник Юан Цзун, който след като подава оставка, основава собствена компания за телохранители. Двамата се запознават благодарение на сестра...
В сърцето на Ся Яо сякаш се запали огън и автоматично последва силен удар по тила на Юан Цзун.
- Майната ти, кой тук е непристоен?
Бившият военен рязко протегна дланта си и с глух удар го сграбчи за юмрука. След това пръстите му започнаха да се свиват и прихванаха за дланта десницата на полицая. Той с всички сили се мъчеше да измъкне ръката си, ала атлетичния мъж дори не помръдна. Сърцето обаче не можеше да се смири и той опита да нанесе удар с другия си юмрук, но резултатът се оказа същия - голямата длан на Цзун прихвана юмрука.
- Пусни! - Яо рязко дръпна ръцете си.
Но Юан Цзун не само, че не отпускаше, а напротив още по-силно стискаше дланите си, сякаш искаше да смачка пръстите на Ся Яо, така че кожата му да се съедини с дланите на Цзун. Офицер Ся почувства ужасна болка, за известно време погледът му беше насочен към среднощния посетител, когато изведнъж някъде в дълбините на душата му възникна непонятен хлад. Юан Цзун втренчено се взираше в него, този поглед беше сходен на остър нож, подобен на пламнал огън, като че ли искаше напълно да притежава красавеца заедно с кожата и костите, със сърцето и душата. Изведнъж, поради вълнението си, Яо почувства прилив на сила. Младият мъж реши да измъкне ръцете си, използвайки цялата си мощ, но кракът му се хлъзна по пода и той падна в обятията на своя гост. Чу се приглушен звук и лицето на Ся Яо плътно се притисна към силните и еластични гърди на Цзун. Преди да успее да се изправи, отново изгуби равновесие и се облегна силно назад. Тъй като вече му беше непосилно да контролира движенията си той падна по гръб на леглото. Внезапно светлината изгасна, а през това време прекрасно и силно тяло така притисна Яо, че той дори не можеше да помръдне. Прииска му се да започне да ругае, но Юан Цзун закри устата му с длан.
- Нападение - една дума, която сякаш се впи в мозъка.
Ups! Tento obrázek porušuje naše pokyny k obsahu. Před publikováním ho, prosím, buď odstraň, nebo nahraď jiným.
Душата на Ся Яо се гърчеше в безумно отчаяние и възмущение. Той с всички сили се съпротивляваше и опитваше да се бие, като междувременно за част от секундата целия се изпоти. Грамадният мъж с ръка покриваше устата на човека под себе си и чувстваше как тънките устни енергично помръдват, докосвайки се до дланите му, а нервното и прекъснато дишане изгаряше вътрешната страна на ръката му.
Такова неприкрито отчаяно съпротивление и вълнение при телесен контакт даваше ясно да се разбере, че красавецът в сексуален план е напълно неопитен човек. Юан Цзун се усмихна, неговото усмихващо се лице и настоящите действия рязко контрастираха едно с друго. Поради тази усмивка полицая с цялата си душа искаше да го убие.
Внезапно в широко отворения прозорец се появи дулото на пистолет. Собственикът на охранителната фирма внезапно скочи и само за миг прелетя до прозореца, последва един удар и оръжието беше избито. Пистолетът с трясък падна на пода в стаята, след което Ся Яо светкавично реагира и се втурна към стъклото. Но тъй като Юан Цзун прекалено дълго беше лежал върху него, тялото му бе загубило присъщата си гъвкавост, така че, когато се оказа до прозореца, Цзун вече беше успял с трясък плътно да го затвори. Прозорецът беше затворен с такава мощ, сякаш бе зазидан в стената и каквито и усилия да прилагаше собственикът на дома, той не успяваше да го отвори. По принцип полицаят също притежаваше не малка крепкост и при нормални обстоятелства с лекота би се справил с него, но след като атлетичния мъж здраво беше стискал ръцете му, сега той не можеше да използва силата си напълно. Тогава Ся Яо стремглаво се втурна в гостната, за да отвори входната врата, но установи, че всички прозорци и врати са плътно затворени и е невъзможно да ги разтвори. Тогава се облегна на стъклото на прозореца, за да види какво става навън. Под завеса от дъжд Юан Цзун и непознат мъж се сблъскаха в ръкопашен бой. Точно в този момент офицер Ся разбра, защо Юан Цзун го беше хванал за ръката и изключил светлината в стаята, хвърлил на постелята, държейки устата му......
Той се измъчваше от угризения на съвестта, защото сам беше пуснал този отвратителен човек в своя дом.
На улицата ожесточената схватка беше в своя разгар, оказа се, че този мъж притежава добри умения, иначе в подобна ситуация би избягал много отдавна. Освен това стана ясно, че има още един пистолет в пазвата му и сега дулото беше насочено точно срещу Цзун. Сърцето на Ся Яо биеше диво.
Атлетичният мъж с голи ръце обезоръжи противника за един миг. Те се бориха още известно време, но сега и двамата опонента бяха невъоръжени. Юан Цзун се изтласка напред, за да хване престъпника за раменете, но той съумя да го хвърли на земята. Бившият военен отново направи рязък тласък с крак и сега бандитът падна на земята. Телохранителят притисна с коляното си гърба му и в същото време изви ръката на злодея, чу се приглушен звук от трошаща се кост и отчаяния вик на престъпника.
