Глава 31.Приятелите от детинство се събраха

55 2 0
                                    

 Вечерта, след занятията, Ся Яо проведе телефонен разговор и се втурна радостно към популярен частен клуб.

- Господине, моля, последвайте ме!

 Сервитьорът съпроводи Ся Яо до помещението и веднага щом отвори вратата, отвътре избухна оживена глъчка от мъжки и женски гласове и радостна компания от забавляващи се хора се появи пред Ся Яо. Очите му трескаво претърсиха тълпата и най-накрая забелязаха мъж, който пушеше в ъгъла.

- Даюй! - възкликна развълнувано Ся Яо.

 Сюан Даюй говореше с някого, но веднага щом чу гласа, неговият поглед веднага се устреми в тълпата, оглеждайки се наоколо. След като забеляза Ся Яо известно време беше изненадан, а в следващия миг сякаш червена огнена топка избухна пред очите му.

- Майка ти ...

 Сюан Даюй подобно на див леопард подскочи от дивана, разбута тълпата, която преграждаше пътя му и се втурна да посрещне приятеля си. Големите му ръце прегърнаха Ся Яо през врата и го повлякоха към дивана. После го постави на канапето и в изблик на чувства започна яростно да хапе и покрива с целувки лицето на приятеля си.

 Обикновено полицаят не обичаше, когато външни хора го докосваха, но в този момент беше толкова щастлив, че не отдаде на това голямо значение. Сюан Даюй отново го ухапа, Ся Яо в отговор също го ухапа. Двамата горещо любещи се братя още дълго време бяха въодушевени, докато накрая запъхтени не се отдръпнаха един от друг.

- Колко години не сме се виждали? Майка ти ...... не искаше ли да ме видиш? - преструвайки се на ядосан, попита Сюан Даюй.

 В кървавочервените очи на Ся Яо можеше да се забележи някаква странно вълнение:

- Кой ти каза, че не съм искал да те видя? Търсих те в течение на няколко години! Когато си тръгна, дори не ми каза сбогом, остави само някакъв телефонен номер, на който беше невъзможно да намериш някого.

- Не говори глупости! - злорадо се усмихна Сюан Даюй. - Няколко години? Ако ти искрено с цялото си сърце ме търсеше, майка ти .... много скоро щеше да ме намериш!

 Сюан Дяюй, Пен Цзе и Ся Яо бяха приятели и в детството си растяха заедно в един голям район. Понякога към тяхното веселие се присъединяваше Доу Ей, но тъй като той беше три или четири години по-възрастен, само от време на време се присъединяваше към техните игри, а връзката на тези тримата беше много силна. Разбира се, Ся Яо и Сюан Дяюй бяха особено близки приятели, дори спяха на едно легло, под едно одеяло и напикаваха постелята пак заедно, така си растяха двамата другари.

Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora