Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 62. Разстроени чувства

 Скоро Ся Яо се прибра у дома и при него паникьосан дотича Сюан Дяюй

- Ей, Пен Цзе каза, че си ранен, какво означава всичко това? Раната сериозна ли е? 

- Нищо особено, само е счупено.

- Нима фрактурата не е достатъчна? - с болка каза Сюан Дяюй - Майка ти стара, ти какво искаш да бъдеш парализиран ли? Много ли ти се иска да бъдеш инвалид?

 Ся Яо се усмихна уморено, застана отзад и със здравата си ръка прегърна приятеля си през шията, облегна се на него странично, после допря главата си до гърба му и въздъхна:

- На лицето на Дяюй се появи ново странно изражение, той протегна ръка, плесна Яо по дупето и каза:

- Какво става? Ръката ли те боли?

- Не - изтощено отвърна Яо и като тупна главата си в рамото на Сюан Дяюй, бавно изтръгна от себе си:

- Чувствам се зле.

- Лошо ли ти е? Къде те боли?

- Боли ме сърцето.

 Дяюй се намръщи, издърпа Яо, който беше зад него и поставяйки го пред себе си, угрижено го попита:

- Защо те боли сърцето? Някой разстрои ли те? Пен Цзе току-що ми се обади и каза, че не си в много добро настроение. Кажи ми, моля те, в края на краищата какво се е случило?

 Ся Яо раздвижи устните си, но изведнъж установи, че за някои неща няма да може да разкаже така лесно на другаря си.

- Всъщност, няма нищо. Просто дясната ми ръка е счупена, така че заради това се чувствам неудобно и съм малко раздразнен.

- Това ли е всичко? - попита Сюан Дяюй - В такъв случай е необходимо някой да бъде постоянно до теб и да ти помага. Нека този помощник да бъде с теб 24 часа и да ти съдейства с всичко. Ако тази идея не ти допада, нека тогава аз да се грижа за теб. Когато не можеш да се справиш с нещо, просто ми кажи. Например, ако не можеш да си свалиш панталоните, когато отидеш до тоалетна или не успееш да си придържиш пишката ...

- Върви по дяволите! - разсмя се Яо.

 Госпожа Ся донесе поднос с десерти и се поинтересува:

- За какво говорите, че така весело се смеете?

 Гостът се ухили.

- Нищо особено, просто си бърборим.

 Вечерта майката на Яо застави Дяюй да остане на вечеря. Това беше първия път през този месец, когато синът й щеше да се храни у дома. Госпожа Ся толкова много искаше да се погрижи добре за сина си, че приготви няколко ястия, които лесно можеха да се ядат с лъжица. Но въпреки усилията на майка му, Ся Яо така или иначе беше нещастен.

 Госпожа Ся забеляза, че момчето й постоянно поглежда към часовника си и не можейки да се въздържи, го попита:

- Какво има сине? Защо не ядеш, а постоянно гледаш към часовника си? Някаква работа ли имаш?

- Не - Яо отпусна глава.

 Сюан Дяюй взе парче птиче месо, почисти го от костите и го поднесе към устата на приятеля си.

- Хайде, отвори устата си!

 Ся Яо я отвори и след като изяде това, внезапно заяви:

- Искам юфка!

 Майка му сърдито го изгледа:

- Значи, колкото по-неудобно е да ядеш нещо, толкова повече го искаш?

 Яо нищо не отговори, а майка му и Дяюй седнаха до него, за да си поговорят. Понякога той процеждаше по някоя и друга дума, но през по-голямата част от времето седеше погълнат в собствените си мисли.

"Трябва ли да се обадя на Юан Цзун, за да му кажа, че няма да отида? - чудеше се младият мъж - А необходимо ли е това? Ако позвъня, може би ще се окаже, че това е било излишно. А ако не позвъня, ще се почувствам виновен, сякаш искам нещо да скрия."

 След храненето терзаещите мисли, които измъчваха Ся Яо, така и не се успокоиха. По време на разговора със Сюан Дяюй, той постоянно поглеждаше през прозореца.

- Мътните да го вземат! Сега имам само едно желание - каза Дяюй.

 Мина доста дълго време, преди приятелят му да реагира:

- Какво?

- Искам, каквото и да става, да уловя този Ван Чжишуй!

 Яо се разсмя:

- Все още ли "копнееш" за този тип?

- Невероятно, нали? Но, толкова силно "копнея", че храната едвам влиза в гърлото ми и изобщо не мога да спя.

- Тези дни няма да бъде необходимо да патрулирам. Ще работя само в офиса и ще ти помогна с разследването. Да видим, дали ще можем да спипаме този тип.