Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 23. Поставянето на бельо

 След известно време наистина започна да вали и не просто някакъв си дъждец, а се изви силна буря. Въпреки че прозорците бяха затворени, Ся Яо ясно чуваше всички звуци, донасящи се отвън. Дъждът барабанеше по перваза на прозореца, разбивайки сърцето на младия човек на многочислени парчета. Той отиде до прозореца и погледна с горчивина през него. Ако беше само дъжд, това щеше да е повече или по-малко поносимо, но дъжд съпроводен с гръмотевици и силен вятър, на всичкото отгоре чадърът в ръцете на Юан Цзун беше в ужасно състояние.

- Отиди в колата! - гневно изкрещя Яо. И в резултат, разбира се изобщо не можа да повлияе на бившия военен, но за сметка на това пък привлече вниманието на майка си.

- Синко, нещо случило ли се е?

 Ся Яо си даде време да успокои дъха си и отивайки до вратата, меко отвърна:

- Добре съм, мамо.

- Навън има гръмотевици, не забравяй да затвориш добре прозорците!

- Добре.

 Но в следствие на това, той не само, че не затвори прозореца, а напротив, разтвори го широко.

- Влизай!

 Юан Цзун скочи през прозореца и в същия миг Яо ясно видя спокойното му лице, криещо ехидна усмивка. Вече в стаята собственикът на дома предложи на госта си да отиде да си вземе душ, тъй като беше напълно мокър и би било неудобно да седи в такъв вид. После извади от един шкаф огромна пижама и я протегна към Цзун. Влизайки в банята, самоназначилият се бодигард забеляза пълен асортимент от средства за грижа на мъжката кожа, принадлежащи на Ся Яо и не успя да сдържи самодоволната си усмивка. 

 След като се изкъпа, Юан Цзун излезе от банята, а в това време грижливият домакин вече беше проснал мокрите му дрехи да съхнат. 

- Твоите слипове са твърде малки, в тях е доста тясно - каза гостенинът.

  Яо позеленя от гняв.

- Майната ти, кой ти е позволил да ги обуваш?

- Бяха в банята и аз ги обух - отвърна Юан Цзун, сякаш нищо особено не се беше случило.

 Собственикът на въпросното бельо се втренчи право в него със студен и остър поглед. Цзун плъзна ръка по повърхността на силното си бедро и с умишлено изтощен глас попита:

- Или може би ...... да ги сваля?

- Не, няма нужда!

 Ся Яо с намръщена физиономия обиколи посетителя си и отиде до бюрото си. После отвори чекмеджето и извади дървената къщичка.