Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 55. Два големи нара

 Поради рязкото понижение на температурите, изглеждаше, че дните се нижат все по-бавно и след това най-накрая идваше петъка. Преди, когато настъпваше уикенда Ся Яо заставяше себе си да отиде на тренировка, защото по време на работа, като правило, много силно се изморяваше и през почивните дни беше като изцеден лимон. Но сега той с нетърпение очакваше съботата и неделята, сякаш това му даваше енергия. Та всеки път по време на смяната си се стараеше да направи всичко възможно, за да приключи с работата си по-рано и да успее да отскочи до тренировъчната площадка. 

 В три часа следобед полицаят свърши със задачите си за деня, взе един кашон, пълен със зрели нарове и тръгна към компанията на Юан Цзун. Пристигна там във времето, в което отборът тренираше на чист въздух. Ся Яо стоеше в далечината и наблюдаваше главния треньор, който лично ръководеше тренировката на курсантите. В процес на движение той извади оръжие и след като се прицели в мишената, започна да стреля бум-бум-бум, звукът приличаше на ритъма на барабан, а всичките 25 цели паднаха на земята. 

 Доста дълго време със затаен дъх Ся Яо наблюдаваше съсредоточено мъжа, докато не прозвуча свирката, след което той сякаш отново възвърна способността си да диша и успя да тръгне към тренировъчния комплекс.

 След като влезе в залата за тренировки, младия мъж остави кашона и започна да разтрива премръзналите си ръце, да духа върху тях, опитвайки се да ги затопли, а след това избра от кутията двата най-големи и зрели нара. Скоро се върна и целия екип.

- Уау! Ся Яо, ти кога дойде? 

 Той махна с ръка на съотборниците си и каза:

- Хайде, елате, донесох ви нарове!

 Още не беше успял да завърши изречението, като тълпата скоростно се втурна към него и всички в надпревара започнаха да се съревновават, на кого ще се паднат най-добрите плодове. Всеки път, когато Ся Яо донасяше угощение, целия екип го приветстваше, оказвайки му сърдечен прием. От една страна това беше новост, тъй като той беше зет на Юан Цзун и всички високо го ценяха, като на никого не му хрумваше дори да каже нещо лошо за него. А от друга страна младият мъж действително донасяше добра храна, всеки път това бяха ексклузивни продукти, които не беше възможно да бъдат закупени на пазара. 

 След като всички си избраха плодове, Ся Яо незабелязано върна в кашона двата огромни нара, които бе подбрал преди малко.