Глава 12. Секунден изстрел

42 5 2
                                    

 Ся Яо седеше в спалнята и чакаше, слънцето вече започна да се спуска отвъд хоризонта, когато изведнъж на балкона му се чу тихо шумолене. За няколко секунди той прекоси стаята с широка крачка и като дръпна завесите, видя лицето, което така силно ненавиждаше. Но за това кратко време Юан Цзун беше успял леко да открехне прозореца и с ловко движение бе взел клетката за птици, преди Яо да стигне до него. 

- Ах ти, кучи сине! - тонът на полицая беше опасен като остър нож.

 Новодошлият спокойно отговори на това:

- Тениската ти се е смъкнала от рамото и зърната ти се виждат.

 Дрехата наистина беше свлечена и това се бе случило, защото преди малко той скочи много бързо. Младият мъж носеше домашна пижама с подвити панталони, които покриваха гладките му стройни крака. Той стоеше леко разкрачен, а това изглеждаше някак си нежно и интимно, но в същото време не беше загубил своето мъжко достойнство. 

- Майната ти! Какво зърно, за какво изобщо говориш? Аз не давам мляко. Разграничавай понятията и избирай правилните изрази!(в китайския език един от йероглифите за думата зърно означава кърмене или просто мляко) - лицето на красавеца ясно изразяваше всичките му негативни чувства. Той издърпа ръката си от прозореца и каза спокойно:        

- Донеси го!

 Юан Цзун попита:

- Какво?

 Ся Яо хладно отвърна:

-  Подаръка, който сестра ти ми е изпратила.

 Неканеният гост се върна до колата и извади кутията с бисквити заедно с една опаковка птича храна, тъй като това бяха нещата, които Юан Джу бе изпратила. Когато Яо взе подаръците, окончателно отхвърли последните остатъци от самообладанието си и поемайки си дълбоко дъх, каза:

- Току-що ти успешно изпълни задачата си, надявам се в бъдеще никога да не се срещнем отново! - като каза това, той затръшна прозореца. 

 Първоначално Ся Яо искаше да хвърли "подаръка" в кофата за боклук, но след като размисли добре, реши да го остави. В края на краищата, през последните няколко дни трябваше да преживее толкова много неща заради него. В резултат на това полицаят все пак отвори кутията с бисквитите. Но когато видя съдържанието й, шокираните му очи широко се ококориха. Вътре лежеше дървена риба за монах ( това е дървена фигурка във формата на риба или безкрак рак, с която се отмерва ритъма, при четене на молитви), тази вещ беше ексклузивна. После младия човек разкъса наполовина опаковката на другата кутия, в която се оказа, че беше сложено едно от копията на древна каноническа книга (Хуан Ди Ней Цзин е канонистичн текст, който според повечето изследователи датира от  VIII век пр. н. е. и представлява дуалистична космогонична концепция). Кръвта на Ся Яо кипна и го удари в главата. Държейки тези две кутии в ръцете си, той отиде до прозореца с твърдото намерение да ги изхвърли, но когато отвори стъклото, видя, че Юан Цзун все още стои там, без да променя стойката си. Полицаят посочи с палец към него и каза:

Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)Where stories live. Discover now