Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 52. Най-накрая те хванах!

 Рано сутринта, с подаръци в ръцете си, Сюан Дяюй се отправи към дома на Ся Яо.

 Госпожа Ся, след като видя госта, се зачуди за миг, но след това осъзна, че това лице й е познато. Тя нежно се усмихна на този приятен сюрприз:

- О, Дяюй, ти ли си това? Колко години само леля ти не те е виждала? Сякаш за един миг си се превърнал в ослепителен млад човек! Преди няколко дни моят син ми каза, че си се върнал и аз през цялото време мислех да те поканя на обяд. Спомням си, когато беше още мъничък и дойдеше време за хранене, ти в този час притичваше в къщата ни и казваше, че нашата домашна помощница готви много вкусно. В последствие, когато аз смених жената, ти все така тичаше у нас и тогава майка ти ми каза, че идваш в нашия дом не за това, че обичаш вкусната ни храна, а просто харесваш нашия Ся Яо .... не е ли така?

 Сюан Дяюй се усмихна и след като размениха любезности, влезе вътре.

- Леля ще ти приготви чашка чай.

 Младият мъж незабавно отхвърли предложението й:

- Не се притеснявайте, продължавайте да вършите работата си, няма да пия нищо.

 Въпреки че Сюан Дяюй отказа, госпожа Ся все пак отиде в кухнята, за да свари чай за него.

 Гостът обиколи къщата и погледна във всяка стая и тъй като нямаше много помещения,  бързо намери спалнята на Ся Яо. Отваряйки вратата, той първоначално си помисли, че приятелят му все още спи, но после забеляза красиво оправеното легло, а чистата униформа, колосана и внимателно изгладена, висеше окачена на закачалка. Беше очевидно, че Ся Яо е излязъл от къщата.

 Сюан Дяюй започна да отваря всички чекмеджета в скрина и да наднича, надявайки се да намери там следи от миналото, което бе пропуснал за тези години. Резултатът напълно съвпадна с това, което казваше Пензи - Ся Яо през всичките тези години е бил доста самотен. Нито в една от кутиите не намери подарък от момиче, но за сметка на това беше пълно с разнородни работни документи. На рафтовете нямаше нито един роман, но за това пък беше пълно с издания, специализирани в ръкопашен бой и различни видове борба, освен това имаше и икономически списания. 

- Наистина Яо заслужава да го наречеш истински мъж ...

 Единственото нещо, на което Дяюй обърна внимание, бе модел на малка къща, която Ся Яо беше бутнал в долната част на бюрото. Той повдигна къщичката, за да погледне с едно око и забеляза врата, която беше заключена с малко ключе. Мъжът с любопитство я отвори и извади отвътре един глинен човек. Статуетката беше излято копие, мотамо като истинския Ся Яо. След като я видя, Сюан Дяюй весело се засмя, но после усмивката замръзна на лицето му. Върху глинения мъж имаше само едни гащи и любувайки се на бедрата и задника, човек можеше да бъде увлечен от фантазии и да се отдаде на очарователни мечти. Сюан Дяюй не беше толкова глупав да повярва, че приятелят му сам е направил това.