Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 73. Ще те накарам да коленичиш пред мен

 От гняв лицето на Ся Яо почерня:

- Не си ли вече нагъл? Дадох ти толкова, колкото ще ти трябват и това е предостатъчно!

 Ван Чжишуй беше по старо му дебелокож и тъй като нямаше никакво понятие, що е съвест, продължи да проси:

- Е, добре де, дай още няколко банкноти! Все още съм гладен, защото не съм ял достатъчно вече от няколко дни.

- Ако ти дам всичките си пари, от какво ще живея? - раздразнено попита полицаят.

- Нима не си от богато семейство?

 Яо прониза Чжишуй с хладен поглед:

- Кой е казал, че съм от богато семейство?

- Ами, преди известно време охраната говореше нещо такова.

 Ся Яо посочи с пръст към челото на задържания и каза:

- Слушай ме внимателно, ще ти кажа само няколко думи: Това е пълна глупост! Моите пари не се появяват от въздуха. Когато има силен дъжд, ми се налага да проверявам покритията на канализацията и въпреки снежните виелици трябва да контролирам вагоните, само и само, за да спечеля няколко хиляди. Да не мислиш, че това е много лесно?

 След като изслуша Яо до края, арестантът се престори на много засрамен и започна да му говори с извинителен тон:

- Но Вие ми дадохте толкова малко! Разбирате ли, че когато изляза от тук, ще трябва да се изхранвам с нещо! В такъв случай няма да има накъде и отново ще се наложи да крада, а Вие пак ще бъдете принуден да ме арестувате и изпратите тук. Нима има смисъл във всичко това?

- Не се притеснявай, има някой, който ще се погрижи за твоето ядене! - с рязък тон отговори младия мъж.

 Ван Чжишуй удивено попита:

- Кой?

 Ся Яо наведе главата си надолу и погледна към младежа, на чието лице се беше изписало непонятно въодушевление. Полицаят помисли за това, че в бъдеще на това момче така или иначе му предстои трагичен изход и сърцето го заболя. Той отново извади портфейла си и му даде още пари за закуски и цигари.

 Чжишуй кратко благодари на Яо, като продължи тайно да го наблюдава.

- Офицер Ся, там действително ли не останаха повече пари? Още една банкнота поне ...

- Ти нарочно ли се навираш между шамарите? - изръмжа полицаят.

 Затворникът махна с ръка: