Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 8. Върви по дяволите

 Фактите свидетелствуваха, че Юан Цзун наистина разполагаше с много свободно време и това свободно време по никакъв начин не зависеше от работния му процес, а същото свободно време изглежда се появяваше от само себе си. 

Ако у Ся Яо, който беше много зает през целия работен ден, случайно възникнеше пауза, той така или иначе си седеше в офиса до пет часа и едва след това напускаше сградата. За разлика от него, собственика на охранителната агенция беше свикнал да държи цялата си работа под личен контрол и едва приключил с всичките си дела, веднага се втурваше към полицейското управление, в очакване на Ся Яо.

 Полицаят изтърпя три поредни дни този визуален натиск, преди психиката му да стигне до границата на разцеплението. Може би, ако Юан Цзун поне от време на време поглеждаше към другите хора, а не бе приковал очите си единствено към Яо, в такъв случай младия човек, би могъл да пренебрегне особеното му отношение. Обаче взорът на бившия военен беше като остър трън. Дори когато полицаят се стараеше да го пренебрегва, така или иначе долавяше буквално с цялото си тяло дръзкия му поглед, прилепнал върху него и поради това се чувстваше силно некомфортно. На третия ден, изпитвайки подобно усещане, Ся Яо стиснал зъби, се отправи към претъпканото метро.

 От две или три години младият мъж не беше използвал градското метро, понеже от една страна да пътува с колата си бе много по-удобно, а другата причина, поради която избягваше електрическа железопътна линия беше, че той страдаше от леко психическо разтройство. Този така наречен психологически проблем се проявяваше в места претъпкани от много хора, като симптомите започваха със световъртеж и разтройство на храносмилателната система. Това заболяване можеше дори да се нарече професионална болест. Тя се появи за пръв път, след като младия мъж постъпи на работа в Интерпол и с течение на времето се разви още повече. Когато Ся Яо се намираше в помещение, в което имаше много народ, той веднага се напрягаше, започваше внимателно да се вслушва в думите на хората, опитвайки се да прочете нещо по лицата им и се измъчваше от какви ли не подозрения.

 "Тази жена върви и умишлено стиска краката си, може би иска да скрие наркотици между тях. Онзи мъж държи в ръцете си хлапе, което спи от дълго време, дали е възможно да търгува с деца?"

 Независимо от това, офицерът не се поколеба дори за миг и се отправи към метрото. Беше час пик, когато той се спусна в подземието. Шеста и втора линия се пресичаха на тази станция, после се съединяваха и образуваха първа линия. Пъстра маса от разнородни човешки същества се ръгаха, настъпваха и побутваха едно друго. Вагоните се изпълваха с остър мирис на човешка пот. Но това, което дразнеше Ся Яо повече от всичко наоколо, бяха две красиви момичета обути в супер къси мини поли, които стояха от двете му страни. Всеки път, когато влакът намаляваше или спираше, четири красиви крака случайно потрепваха, надявайки се да го докоснат.