Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 14. Що за логика?

 През тази нощ Ся Яо почти не заспа, той се въртеше от една страна на друга, мислейки за събитията, които се случиха през деня и колкото повече разсъждаваше за това, толкова повече му ставаше неловко. 

 "Как такъв великолепен мъж може да бъде привлечен от мен? Ако беше нежничък или поне женствен, всичко можеше да бъде много по-лесно, бих му казал няколко груби думи и бих го ритнал по задника. Но проблемът се състои в това, че този човек не е от страхливите и не е толкова лесно да бъде преодолян. Когато наблюдаваш неговото безупречно поведение, нима можеш да направиш нещо?" 

 Цялата тази ситуация много притесняваше Яо. Това беше събитие, което той по никакъв начин не очакваше - дръзко признание в любов и то пред вратите на полицейския участък. Поради тази причина всичките му мисли се объркаха. 

 Като правило в събота и неделя Ся Яо добре си поспиваше и дълго време се излежаваше в леглото, но днес нямаше сън в нито едното му око. Младият мъж дълго време прелистваше контактите в мобилния си телефон и най-накрая се спря на името на Пен Цзе, цялата му душа се напрегна, когато натисна бутона за повикване.

 - Ало ..... - от телефона дойде сънлив глас.

- Цзе, свободен ли си днес?

- Кога?

- Точно сега.

 Пен Цзе се прозя.

- А сега колко часът е?

  Яо тъжно въздъхна.

- Имам проблем и то доста сериозен, ако ти е удобно, излез веднага, ще те чакам в кафене около вратата Дунджимен  (врата и квартал в Пекин).

 След като затвори телефона, полицаят си изми лицето, преоблече се и веднага напусна къщата. Отначало си мислеше да сподели тайната си, но Цзе не дойде сам, а доведе още един човек със себе си. На всичкото отгоре този странен мъж беше облечен в западен стил и когато вървеше по улицата, минувачите го зяпаха.

- А този кой е?

- Това е моят приятел Ли Женгжен - представи го Пен Цзе.

Ли Женгжен лукаво се усмихна.

- Наричай ме просто Женгжен, става ли?

 Женгжен ..... - Ся Яо по неизвестна причина усети хлад, може би след разговора с Юан Цзун вече бе започнал да обръща внимание на гейовете, които биха могли да го погледнат. Във всеки случай той се чувстваше неудобно. Ли Женгжен поглеждаше някак си злобно, очите му пронизваха като отрова и настроението на офицер Ся се влоши, когато улови този поглед.