Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 63. Самотна тайна практика

 След като Сюан Дяюй си отиде, госпожа Ся влезе в стаята на сина си и каза:

- Ръката ти е наранена и не можеш да я мокриш, затова мама ще ти помогне да се изкъпеш.

 Яо се смути:

- Аз съм вече възрастен. Как мога да ти позволя да ме къпеш? Не се притеснявай, аз ще опаковам гипса с найлон и леко ще приповдигна ръката по време на къпането, за да не попадне вътре вода.

- Я виж ти, синът ми умеел и да се срамува! - госпожа Ся се усмихна - А кой като беше мъничък, постоянно бягаше гол из стаята и ме караше да гледам голото му дупе?

- Е, добре мамо, престани да ме притесняваш и кога е било всичко тава, а ти все още го помниш - докато говореше това, синът положи здравата си ръка върху рамото на майка си и я избута през вратата - Върви да спиш, мамо! Аз ще се справя сам.

- Тогава бъди по-внимателен, за да не попадне вода върху гипса ти.

 Ся Яо влезе в банята, напълни ваната и бавно се потопи във водата. Отхвърли главата си назад и я постави на ръба на ваната, а топлата вода масажираше цялото му тяло. Красивите му очи бяха затворени, докато на лицето му беше заседнала умора след натоварения ден. 

 Вчерашната сцена, когато Юан Цзун му помагаше с обтриването, внезапно се появи пред очите му. Усещането на ухапване и сърбеж все още стоеше по кожата му, а съзнанието не преставаше да подхвърля спомени. Яо си спомни за целия разврат, който се случи по-късно в леглото. После си припомни думите на Пен Цзе, който говореше с пълна увереност. Той беше рационален и изглеждаше бездушен, сякаш лишен от душевна топлина. И отново в сърцето му се възцари хаос ...

 "Забрави, не мисли за това ..."

 Младият човек с една ръка разтриваше тялото си, когато изведнъж откри, че му е станал. Малката розова глава изглеждаше така, сякаш молеше: "Накажи ме!"

 "По дяволите, шегуваш ли се?"

 Челото на Ся Яо се покри с пот. Въпреки че му беше станал, в това нямаше нищо необичайно, защото това бе напълно нормално явление сред мъжете. Но сега той мислеше за друг мъж и освен това в този момент му беше тежко на душата, а мозъкът му се побъркваше от колебания и независимо от всичко, все пак му стана. За мъжа това бе напълно неочаквано. 

- Успокой се малко ... промърмори Яо, разговаряйки със своя малък любим член - По дяволите, престани да ме притесняваш! Ще броя до три ...

- Едно! - замръзна за минута.

- Две! - отново зачака за около минута - ... Е, добре ...

 Ся Яо беше безсилен, наложи се да вземе члена си в ръка и след това да започне, да движи ръката си по него. Ореолите на зърната му порозовяха, а мускулите на гърдите му се повдигаха и спускаха в такт с вдишванията. Бутна главата си назад, после протегна шията си, върху която адамовата му ябълка помръдваше. 

 Накрая мускулите в задните части на младия мъж започнаха да се съкращават. Между веждите му се образува мъченическа гънка, а върху красивото му лице се появи развратно изражение на наслада, което бе съпроводено от стон. И ако някой сега можеше да види тази картинка, тогава моментално щеше да му потече кръв от носа.

  Бяла течност се плисна върху керамичните плочки. Ся Яо затаи дъх, после се отпусна и рязко се потопи във водата.

 .....

 В този момент Юан Цзун вечеряше заедно със сестра си.

- Ай, най-накрая ми се отдаде да поям нормално. През тези няколко дни ти постоянно ме оставяше гладна. Ама какво, не можеш ли да поговориш с готвача да не готви едно и също всеки ден?

 Докато Юан Джу мърмореше, брат й позвъни на Ся Яо.

 Той се опита да се свърже с него два пъти: първия път никой не отговори, а втория - просто изключиха телефона.

 Юан Цзун предполагаше, че нещата ще се развият по този начин, затова днес не остана в компанията, а веднага се върна у дома, за да приготви вечеря.

 Той знаеше, че вчера малко е изгубил контрола върху себе си и Ся Яо несъмнено се нуждае от време, за да приеме всичко това. Цзун беше готов да му отпусне необходимото време за размисъл. Само че той не очакваше, че в този объркан период Яо ще излезе от границите, които можеше да си позволи.