Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 46. Зараждането на любовта

 Когато Ся Яо отвори очи, вече минаваше 7 часа сутринта и наоколо се зазоряваше. Събуждайки се, първата му работа беше да се огледа околовръст. Намираха се в някакъв пущинак, наблизо почти нямаше никакви къщи. Младият мъж почука по гърба на Юан Цзун и попита:

- Къде сме?

-  Току-що напуснахме града, най-вероятно в момента сме в района на Хебей.

- Какво? Преди малко сме излезли от града? - Ся Яо започна да се горещи - Кога ще успеем да се доберем до Хенан? И ако това изобщо се нарича "да направим разходка с вятъра", просто не знам. Спри, аз ще карам!

 Юан Цзун спря на една бензиностанция и след като напълни догоре резервоара на мотора с гориво, остави Ся Яо да седне зад волана.

 Двигателят изръмжа шумно и продължително, от тръбата се появи огнен език, който после се отдръпна от топлината .....

 Ся Яо даде газ с дясната си ръка, за да се изравни със скоростта на вятъра. Ако не беше визьорът на шлема, контактните му лещи можеха да се издухат от силния напор на вятъра. Това чувство на свобода като наркотик очароваше душата му. То го заставяше да забрави всичко лошо и го караше радостно да се устреми напред.

 Юан Цзун седеше отзад, слабините му бяха плътно прилепени към задните части на Ся Яо, които бяха покрити с кожени панталони. Изведнъж изпод шлема се разнесе щастливия глас на младия човек:

- Толкова е хубаво .... колко вълнуващо .... направо ще полудея от удоволствие ......

 В този момент Юан Цзун изведнъж пожела да вземе и да захвърли и мотора, и пейзажа, и всичко наоколо.

 С бясна скорост те преминаха повече от 200 километра, след това слязоха от големия път. Асфалтът вече не беше толкова гладък, понякога се натъкваха на неравности и дупки. Ся Яо вече беше седял зад волана доста дълго време, умората си каза думата и той намали скоростта.

 Ръката на Юан Цзун се обви около кръста му. Ся Яо, както винаги беше много чувствителен, той реагира толкова силно, че едва не скочи от мотора, веднага се обърна и почна да вика:

- Какво правиш?

 Юан Цзун отговори спокойно:

- Леко се държа, за да не падна.

 Ся Яо се вбеси:

- До преди малко карах с толкова висока скорост и ти нищо не каза, а сега какво се случва?