Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 78. Загряващ компрес

 Когато Юан Цзун пристигна, сестра му беше в коридора и щастливо разговаряше с членовете на екипа. Един от кадетите забеляза главния инструктор и усмивката веднага замръзна върху лицето му. Той веднага побутна Юан Джу. Безгрижният смях на младата жена мигновено замлъкна. Всички погледи, които бяха насочени към нея, се преместиха към собственика на охранителната компания, а коридорът, който доскоро ехтеше от гръмогласен смях и шеги, се потопи в мъртвешка тишина. Юан Цзун с каменно лице хвърли към всички равнодушен поглед и след това попита със студен тон:

- Какво става тук?

Някои се бяха облегнали на стената, други пък бяха приклекнали ... Изведнъж всички скочиха и се подредиха по протежението на стените и два реда виновни, засрамени очи се устремиха директно към главния преподавател, който все още чакаше отговор. В този момент от тайната стаичка едва-едва се чу сърцераздирателен вик.

Тъй като стаята имаше много добра звукоизолация, а хората отвън бяха силно напрегнати, никой не му обърна внимание, но Цзун ясно дочу писъка и този глас със сигурност принадлежеше на Ся Яо.

 Директорът веднага се отправи директно към вратата на онази стая. Юан Джу искаше да му подаде ключа, но брат й вече беше разбил вратата с крак. Вратата, след като се отвори с трясък, се блъсна в стената и поради инерцията отскочи назад. В същата тази секунда отлетя от пантите си и се сгромоляса на пода, а по цялото й крило отчетливо се виждаше огромна пукнатина. Необяснимо чувство на страх обгърна съзнанията на всички присъстващи и накара сърцата им ужасено да се свият.

 От онова, което произхождаше в стаята, очите на Юан Цзун се напълниха с ярост и жажда за убийства, вените на челото му се издуха, а ноздрите му потрепнаха от гняв. Полицаят лежеше на леглото и около него се бяха скупчили няколко телохранители. Когато бодигардовете видяха началника си, лицата им веднага пребледняха и те побързаха да произнесат в хор:

- Директор Юан!

 След което четиримата елитни треньори бяха зашеметени от светкавичните ритници на своя ментор. А това бяха не какви да е прости удари, струваше си само да се погледне на това, как изглеждаше вратата след неговото съприкосновение, за да бъде окончателно осъзната силата на тези ритници. Четирима възрастни мъже, непоколебими като планини, сега лежаха на пода, удържайки се с все сила да не застенат от болка, като жилите на вратовете им се одуха, а лицата им ставаха все по-зачервени.