Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 18. Този мъж е идеален!

 Ся Яо и още няколко десетки служители от криминалната полиция устроиха засада на западната част на пътя, който водеше до Юанминюан. Вече година се разследваше углавно дело, в което фигурираше престъпна групировка, която бе замесена в убийства, грабежи и мародерства, укриваща се успешно до дадения момент, но в онзи ден беше дошла информация, че е твърде възможно престъпниците да се появят именно на тази улица. Сред тях имаше двама особено опасни гангстери, издирвани по член "А", който се квалифицираше като убийство. 

 Ся Хуей беше много нервен и постоянно поглеждаше към часовника си. Честно казано, той бе назначен в този отдел преди не повече от шест месеца и това беше първата операция, в която участваше. Неопитният полицай седеше като на тръни и може би нервничеше много повече в сравнение от онези бягащи бандити. За разлика от него, Ся Яо бе спокоен и съсредоточен. Плътно стиснал тънките си устни в права линия, той внимателно разглеждаше всяка кола, която се придвижваше по пътя. 

 Постепенно започна да притъмнява и в това време в полезрението на полицаите от Интерпол се появи черен миниван "Хонда". Капитанът на отряда излезе сам, за да спре колата и да обискира и разпита пътниците. Но въпреки очакванията, Хондата набра безумна скорост, излетя върху насрещното платно и се скри встрани. При тези обстоятелства служителите от криминалната полиция осъзнаха, че най-вероятно търсените престъпници се намират именно в този автомобил. 

 Бандитите изминаха няколко километра, движейки се покрай пътя, после завиха и след като се върнаха на главния път, продължиха да бягат. По време на набезите бяха обградени от две полицейски коли, които се опитваха ги пресират, но изведнъж гумата на Хондата се спука и минивана се завъртя. Внезапно по средата на пътя започна престрелка. Седмината, които изскочиха от Хондата, се заловиха без прекъсване да стрелят по полицейските коли. 

- Лягайте долу! - изкрещя капитанът и се прикри зад автомобила, за да даде заповед на своя отряд. Куршумите оставяха отвратителни дупки по предното стъкло, които ужасяваха и вледеняваха душите на хората. След дълга и безрезултатна стрелба полицаите излязоха от колите, преследвайки престъпниците. Въпреки старанието си, в сравнение с безмилостните убийци, стражарите се оказаха безсилни. Едни небрежно приклекнаха зад храстите, други се скриха зад вратите на автомобилите, а някои продължиха да натискат спусъците, даже след като всичките им куршуми бяха свършили. Но най-тъпоумен се оказа офицер Чжан, който се бе прикрил в близост до Ся Яо. Този човек като че ли не беше разбрал в действителност, колко точни можеха да бъдат онези злодеи и изпъна главата си, сякаш беше дошъл да погледа арестуването на някакви си там дребни джебчии. В резултат на това несериозно отношение, един куршум, който беше изстрелян от пушка, проби полицейския му шлем, като по този начин го рани смъртоносно и само след миг офицер Чжан умря. Подир този инцидент останалите полицаи бяха просто ужасени, страхът им беше толкова голям, че някои от тях не успяваха дори да сменят пълнителите на оръжията си, защото ръцете им трепереха неистово.