Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 29. Тайни погледи

 Ся Яо минаваше през всички кабинети, попълваше учебния си график, поставяше пръстови отпечатъци, обсъждаше начина на обучение и му се налагаше толкова много да говори, че постоянно пиеше вода. Заради това той често тичаше до тоалетната и понякога толкова силно не можеше да търпи, че веднага щом стигнеше, вадеше малкия си приятел и веднага "пишшш".

 Такова е обичайно действие, но то можеше да разсекрети неговата девственост.

Обикновено в такива случаи само девствените бягат през глава в тоалетната, а мъжете, които вече имат опит в това, отиват в онова място спокойно, без да бързат, поглеждат встрани, после към писоара, слагат ръка в панталона си, претърсват там и с труд намират своя приятел. В този момент те стоят спокойно, без движение, замислят се, като че ли решават проблем от световен мащаб, а когато свършат работата, забелязват, че са попикали обувките си - ето това не е девственик.

 Но приятелят на Ся Яо така напираше, като пожарникарски маркуч, той дори напръска цялата стена пред себе си с такъв натиск, че потокът отскочи от стената и се върна обратно - това е точно девственик.

 И разбира се девствените много обичат да разглеждат интимните места на другите мъже, след което да правят сравнение със своя собствен инструмент. Всеки път, когато те отиват в тоалетната, човек би си помислил, че са много съсредоточени, а всъщност очите им шарят ту наляво, ту надясно.

 Ся Яо беше съзрял в полово отношение по-рано от останалите. В 6-ти клас в тоалетната един съученик дори го наричаше "бялата репичка", в такива моменти той вирваше носа си и беше много горд от себе си. Кой би могъл да знае, че 10 години по-късно "белите репички" на другите мъже ще станат "черни репички", а у него самия до този момент си е останала същата такава бяла.

Когато Ся Яо вече се бе справил с нуждата си наполовина, някой застана зад съседния писоар и полицаят веднага присви очи в тази посока. Ако потокът от струя на Ся Яо можеше да се сравни с поток вода от маркуч, тогава човекът до него можеше да бъде сравнен със салют от оръдие, този силен воден шум застави всички в тоалетната да се обърнат. Кой мъж би се въздържал да не огледа такъв огромен багажник? И Ся Яо не беше изключение.

 В резултат на това, когато погледът му се вдигна към адамовата ябълка, той вече почувства, че нещо не е наред, а когато погледна по-високо към очертанията на устните, на които единият ъгъл беше приповдигнат, видя, че този човек сега го гледа без никакъв срам. 

 "По дяволите! Защо отново той?"

 Вътрешно потръпна, като си спомни, как току-що се беше хвалил с възрастта си и бе правил сравнения. А сега разбра какво означава поговорката: "Дори гладката камила е повече от тлъстия кон."

 "Леле, това нещо дори в спокойно състояние е огромно!"

 Всъщност, в това време, в което Ся Яо гледаше към приятеля на Юан Цзун, то Юан Цзун също наблюдаваше неговия член. Той стърчеше от панталона наполовина, главичката му беше нежно розова на цвят, това още веднъж разсекретяваше девствеността му. 

 Ся Яо изглежда разбра това и бързо притягайки колана си, отиде да си мие ръцете.

 Юан Цзун не бързаше и не се колебаеше, но се озова до мивката едновременно с него. Два чифта очи се срещнаха в огледалото. От едните изхвръкна искра и после изгасна, а в другите имаше скрита насмешка. 

 Когато излязоха, хората бяха пуснати в почивка и Ся Яо отиде да поговори с обучаващите се.

 Няколко момичета, виждайки красотата на Ся Яо и начина, по който е облечен, се втурнаха да разговарят с него. Ся Яо винаги се стараеше да изглежда дружелюбен, усмихваше се на непознатите и неговото очарование безусловно привличаше другите.

- Казах ти, че Ли Юанян не е толкова специална, ако и аз имах това, щях да съм на върха от много отдавна.

- Още в мига, в който я видях, веднага загубих контрол.

- Емма, не мога повече!

 .........

 Всички разговаряха весело, когато Юан Цзун внезапно се появи зад гърба на Ся Яо, удари го по задника и погледна към първия човек, на когото се натъкна.

- За какво си говорите?

 Стажантите се изненадаха "Кога на него му е било интересно нашето бърборене?"

 В резултат на това те не успяха дори да отговорят, а той вече се беше обърнал и си тръгна и не, защото някой му е позвънил или го е повикал, а просто така взе, че си тръгна, без да бърза.

- Хм, странно, нима току-що не ни попита, за какво си говорим?

- Точно така.

- Ние даже още не бяхме отговорили, защо си тръгна така?

- И защо изобщо дойде?

 Всички коментираха и се чудеха каква е работата, единствено Ся Яо с мрачно лице потриваше задника си, където току-що се допря една ръка и разбираше какво се беше случило в действителност.