Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 17. Само ако ми се усмихнеш .....

 След тази смяна Ся Яо напусна отдела и с безжизнено лице се отправи към колата на Юан Цзун. После на мига хвърли малката къщичка с глиненото човече през отвореното стъкло на автомобила и това се случи, още щом собственика на агенцията за охрана спусна прозореца си.

- Вземи глупавите си играчки обратно!

  Цзун отвори вратата на дървената къща и извади от нея "малкия Ся Яо". Сетне неговата груба голяма ръка умело и нежно погали малката му пипка, след което с нисък развълнуван глас произнесе:

- И ти ще позволиш, това да остане при мен ...... тогава може ли да си представям сексуални фантазии с него? 

 Само няколко пошли и вулгарни фрази изречени набързо от грамадния мъж и офицер Ся  успешно беше доведен до изблици на гняв.

- Махни си мръсните лапи от мен!

 Юан Цзун отвърна, без да бърза:

- Това вече не е твое, така че защо все още се интересуваш от него и продължаваш да ми се пречкаш? 

 Ся Яо стисна зъби, замря за миг, а после се наведе през автомобилния прозорец, за да вземе малката статуетка от ръцете на човека, който я държеше. Цзун умишлено дръпна ръката си, колкото се можеше по-надалеч и заради това на Яо му се наложи почти целия да се мушне в колата. Меката му ароматна коса докосваше брадичката на мъжа, който седеше зад волана и разтърсваше сърцето и душата му. Ако някой погледнеше отстрани, сигурно щеше да си помисли, че полицаят умишлено се е шмугнал в колата, за да попадне в грамадните обятия на Юан Цзун. А той, възползвайки се от ситуацията, продължаваше да държи брадичката си в косата на Яо и крадешком нежно целуваше връхчетата на космите му. Накрая младият мъж успя да грабне малката фигурка и в отговор на това Юан Цзун каза:

- Само ако ми се усмихнеш поне за малко, може би ще размисля и ще сложа на статуетката малки гащи. 

- Мечтай си! - с целенасочено равнодушен тон отвърна Ся Яо, докато стискаше в ръка малкото човече. - По-добре той да бъде гол, отколкото аз да ти се усмихвам!

- В такъв случай е желателно да го заключиш в къщичката, защото има риск някой да го измъкне в такъв вид от нея.

 Ся Яо с голямо нежелание взе дървената къща и си тръгна с мрачно лице.

 В петък следобед, когато полицаят влезе в офиса, забеляза, че Ся Хуей и Чжан Тян бяха погълнати от гледането на някакво видео, което наблюдаваха с интерес.