Мади 🐺 🌒 🐺

Обикновен живот

Часовникът иззвъня, беше пет часа и Мади трябваше да ходи на училище. След пет минути пак звънна, но момичето отново не се събуди. Будилникът звъна за трети път. В стаята нахлу жена на около тридесет и пет години и започна да отвива заспалата тийнейджърка.
- Мади, ставай скъпа, на училище си. - Пришпори я с висок тон.
- Шибано даскало, няма да ходя!- намръщи се момичето.
- Ако продължаваш да ми говориш така ще се наложи да ходиш пеша.- обърна ѝ гръб майка ѝ.
- Окей ставам след пет минути. - покри се с възглавница момичето.
- Ако не си долу до пет минути ще тръгна без теб. - Изкрещя вече от коридора късо подстриганата жена.
- Добре, добре спокойно. - сякаш каза на себе си, чернооката тийнейджърка с разрошена коса.
***
- Пак ли яйца? - измрънка момичето
- Утре ти ще станеш в четири и половина и ще направиш нещо друго. - Ния вече се ядосваше.
- Да бе. - отряза сърдито Мади.
***
Мади седна на задната седалка и потъна в книгата си. Постоянно четеше книги, най - вече фентъзи. Или по точно материали свързани с огромните вълци и върколаците. Вече знаеше абсолютно всичко свързано с тези същества, но не спираше да се интересува живо от тях.
Тя започна да се вълнува от това  още откакто стана на четири и се случи онова, което накара майка ѝ да ѝ наложи вечерен час до осем и да я кара и взима от училище всеки ден. Не, че Мади се оплакваше от карането до училище, но останалите неща бяха прекалени.
Също така петнадесет годишното момиче четеше и за вампири, те не бяха толкова интересни като върколаците ,но пробуждаха интерес.
Когато Ния  паркира пред училището, Мади си взе ченетата и излетя през вратата.
- Ще съм тук в два. - съобщи загрижената майка.
Мади се направи, че не я чува и дори не се обърна.
Училището беше тъпо за момичето. Там нямаше много приятели и постоянно се караше с хората.Оценките ѝ варираха от двойка до тройка, в най - добрият случай четворка. Не, че не знаеше , напротив беше много умна, но го правеше на пук на учителите. Два пъти беше изключвана от различни училища заради сбивания, псувни на учители( веднъж и директорката) , заради внасяне на алкохол, цигари, а последната година беше се забъркала и с наркотици. Единственото хубаво нещо в училище  беше часът по физическо. Мади играеше много добре волейбол, макар че не беше тренирала. Тя беше най - бързата сред момичетата и най - добрата във игрите, които организираше учителят.

                             ***

Качи се в колата зад майка си, която беше облечена със служебната си униформа на медицинска сестра, защото в обедната почивка ходеше да прибере дъщеря си и отново се връщаше  в болницата. Мади веднага започна да чете книгата си - "вълкът в мен "
- Няма ли да ми разкажеш как мина денят ти , скъпа. - опита да заговори дъщеря си за пореден път.
- Аааа! Как може да ме питаш това по дяволите! Ужасно, защо трябва да ме взимаш от даскало вместо да ме оставиш да се прибера със съучениците ми, които живеят в тази посока! Толкова е тъпо! Дори не мога да си намеря приятели в новото училище заради теб! - избухна, жестикулирайки с ръце, опитвайки  сложи край на поредният опит за разговор.
- Автобусът минава през гората, а знаеш, че ти е забранено да ходиш там. - стана сериозна 35-годишната самотна майка.
- Но нали няма да съм сама и ще съм в автобус мамка му! - изкрещя Мади .- Пък и никакви вълци няма да ме нападнат, никога никой не е бил нападнат от вълк в тази гора , мамо. - удари вратата в яростта си.
- Много добре знаеш, че те нападнаха веднъж Мадалин. Не се прави на глупава - Сега тя крещеше.
- Нищо не ме е нападало, колко пъти ще водим този шибан разговор по дяволите. Вълкът беше там, за ме защити и беше само един. - намали тонът на гласа си, защото минаха покрай момчета, които тя познаваше.
- Да те защити от какво, от зайците и катеричките ли. Той е вълк Мади щеше да те убие, те това правят .
Мади реши да не отговаря, разговорът отиваше в лоша посока пък и тя не беше споделяла с някого какво точно се случи тогава.
                             ***
Мади отключи вратата и беше готова да захвърли чантата си, когато Рафи, нейното куче и се нахвърли и започна да я целува. Тя го пусна на двора да потича и се качи в стаята си. Седна на бюрото и се загледа през прозореца в кучето, от породата вълчак. Направо си беше цял вълк. Рафи беше сив с дълга козина и тежеше около четиридесет килограма .
Спомни си когато каза на майка си, че иска точно такава порода куче . Жената направо откачи и възкликна, че това никога няма да стане, но спорът някак си беше отишъл към това, че майка ѝ никога не говори за баща ѝ и,че той може би щеше да ѝ позволи това куче, защото е почти същото по големина с немската овчарка ( бяха се уговорили за немска овчарка) и така майка ѝ се беше съгласила за вълкоподобното куче само, за да не говори за бившия си съпруг. Момичето искаше овчарка от много малко, но откакто проведе разговора с огромния вълк в гората си промени мнението и поиска вълчак. Така преди пет месеца Мади се сдоби с Рафи на рождения си ден.
След малко се излегна на леглото си и се замисли за баща си. Странно беше как той просто си е тръгнал като тя е била на 3 месеца и повече не се е сетил за нея. Майка ѝ се ядосваше безкрайно когато стане въпрос за Даниел- бившия ѝ съпруг и сменяше темата. Тя беше изхвърлила всичко негово. Всички снимки, дори тези от сватбата и всичко, което може да покаже, че тук е живял трети човек. Неговата стая сега се използвале за нещо като килер и бе натъпкана с ненужни вещи. Мади бе влизала там, търсейки нещо от баща си, но без успех. Буквално единственото нещо, което имаше от него беше името и фамилията му.- Даниел Смит.
След един час лежане и мислене Мади реши да хапне от яйцата, останали от сутринта. След това се зае да изпълни казаното от майка ѝ и да направи супа. Следвайки рецептата свърши тази работа. Беше станало четири и половина и момичето реши, че няма да учи днес, а направо ще излезе с приятелите си. Тези, които смяташе за истински приятели, а не смотаняците от училище. ( Е не бяха толкова зле,но Мади не ги харесваше. Дори не им даваше шанс, защото искаше да накара майка си да се чувства зле, казвайки и, че тя е виновна, че не може да си намери приятели.) След като облече късо потниче и тесни дънки, тийнейджърката среса кафявата си права коса и излезе, прибирайки Рафи отново в къщата. Събираха се на място наречено дупката (само те го наричаха така, останалите му викаха наркоманското свърталище) беше изоставен магазин със счупени прозорци и обитавано от мишки, но на Мади не и пукаше, просто искаше да пуши без майка ѝ да разбере. След като се събраха всички Джейд, Нейт, Кери, Ашли и останалите играха карти и пушеха цигари, слушайки музика. След като стана седем часа Мейсън откри, че са свършили цигарите. Мади не можеше без цигари цял ден (не че не можеше, но искаше да накара останалите да мислят така) . Младежите не искаха да стават и да ходят до магазинчето, за което знаеха, че продават и на непълнолетни и за това приеха предложението на Джули да пушат трева,а по късно ще отидат за цигари. Мади не се напуши, всъщност тя почти не докосна веществото, защото знаеше, че майка ѝ ще е съсипана ако се прибере по този начин отново. Неусетно стана осем и Мади каза, че трябва да си ходи. Едно от по- големите момчета в групата предложи да я закара, но той определено беше напушен и момичето отказа. Отиде до магазина за цигари, а след това хвана автобуса до къщата си.
- Къде беше осем и половина е? - усещаше се изморения глас на махка ѝ.
-Навън с приятели, слушахме музика и не видях кога стана толкова късно. - оправда се, сядайки на кухненския плот.
- Пушила ли си? - приближи се към нея, загрижената жена.
- Не, знаеш, че вече не го правя. Не искам още проблеми. - последва продължителен поглед между двете.
- Добре, да сядаме да ядем тогава. - успокои се майка ѝ.
- Съжалявам хапнах навън - не беше яла, но искаше днес да почете и да си легне рано
- Добре, но утре ще ядеш, все пак ти си сготвила днес. - каза Ния.
- Добре качвам се горе. Рафи е в стаята ми нали?
- Знаеш, че не ме интересува къде е този звяр! - почуства нужда да покаже недоволството си, спрямо кучето, припомняйки ѝ толкова болезнени спомени.
- Не говори така за кучето ми! - извика от далеч тийнейджърката
Мади се качи и завари Рафи легнал до леглото ѝ. Почеса го по врата и влезе да се къпе. Чете книга два часа , а след това се онесе и заспа.