Мади 🐺 🌒 🐺

Глутницата

Сънувах майка си. Сънувах, че сме заедно в колата когато... Чу се трясък. Блъсна ни огромен камион, колата се смачка, а майка ми...беше цялата в кръв. Очите ѝ ги нямаше, а едната ѝ ръка беше отделена от тялото. Черепът приличаше на смачкана тиква, но с много кръв. Аз стоях там и наблюдавах, не можех да помръдна или да говоря. Исках да викам, но дори не си отворих устата. Сърцето ми беше в плен на черна дяволска ръка, която го стискаше все повече и повече докато то не се пръсна. Събудих се и осъзнах, че крещя. Лицето ми беше обляно в сълзи. Споменът ми се въртеше в главата, а аз не можех да спра сълзите си. Чувствах пареща болка в гърдите, а главата ми пулсираше лудо. Прииска ми се да прегърна нещо, но осъзнах колко съм сама в момента, нямах никого до себе си. Останах в това жертвено състояние  доста време, а когато се съвзех видях, че е осем и половина. Имах половин час да изляза с Айзък. Станах и се оправих. Отидох да закуся когато осъзнах, че баща ми го няма. Почуках на стаята му, но очевидно бях сама в къщи. Звъннах му, но не вдигна. Реших, че ако го няма като се върна ще се обадя на полицията, края време беше. Закусих и се приготвих набързо. Бях навън в девет и петнадесет. Веднага се запътих към Айзък. Поздравихме се и решихме да се поразходим. Той забеляза, че нещо не ми е наред и аз му разказах, че баща ми го няма и, че ще звънна на полицията ако го няма като се прибера, не исках и да споменавам кошмара, който беше виновен за гадната ми суърин. Той пък ми разказа как вчера сестра му му е изнесла концерт и е бил крайно недоволен през цялото време. Говорихме си, разхождайки се около един час и се прибрахме. Молех се баща ми да си е вкъщи. Така и беше, разбрах по това, че обувките му бяха там. Една част от мен се успокои драстично, осъзнавайки, че няма да се налага да намесвам институциите. Явно си беше в стаята, защото не беше в хола или в кухнята. Реших да не влизам при него, да видим дали ще ми обясни сам. Отидох в стаята си и си заоправях дрехите. Бях си пуснала музика и така докато не стана обяд. Дали да отида да хапна? По-добре да го почакам да ме повика. Мина един час и не стана нищо. Трябваше аз да го повикам ли?
- Даниел, искаш ли да обядваме- бях раздразнена. Той отвори вратата и излезе.
- Добре. - отговори ми най-спокойно. Сипахме си. Трябваше някой да сготви или няма да има нищо за утре. Дано да се сети или аз ще трябва да се опитам.
- Свикна ли с квартала? - попита ме.
- Да, ходих и до училището.- бях ядосана.- къде беше?- не се сдържах.
- Нали ти казах - беше изненадан - на работа, разбира се.
- И през нощта?- попитах невярващо.
- Дааа...имах малко повече работа.- каза колебливо. Бях сигурна, че не е нужно да работи през уикенда, а камо ли през нощта. Нали беше собственик на компанията.
- Аха. - не му вярвах.
- Следобяд пак ще отида до работата? - съобщи ми преспокойно. Направо ми стана смешно, нима смята, че ще ме заблуди, че е на работа в нощта срещу неделя?
- Аз да не съм тъпа, знам, че не си на работа. Уикенд е, а ти си шеф. Сигурна съм, че ако има проблем можеш да го решиш и от вкъщи. А и няма никакъв смисъл да ходиш през нощта! - почти извиках.- няма смисъл да ме лъжеш, Даниел, ако искаш да отидеш някъде просто отиди. Ако искаш не ми казвай къде, но поне не ме лъжи, по дяволите! Знаеш ли колко се притеснявах, че ти се е случило нещо, за малко щях да се обадя в полицията?! -изкарах си го. Той ме гледаше учудено.
- Добре, съжалявам.- накарах го да се почувства неудобно.
- За кое съжаляваш, мамка му?!- изкрещях.
- Че те излъгах за работата.- гледаше ме с изпитателен поглед. Явно го интересуваше реакцията ми.
- Аха, само това ли е - дали ще ми каже къде е бил?
- Да - офф този поглед.
- Добре - казах твърдо.- хапнахме набързо без да разговаряме и се разделихме по стаите си