Мади 🐺 🌒 🐺

Среща с приятел

- Какво става?- попита ме Тайлър щом ме видя да приближавам ядосано.
- Дай аз да говоря с него!- отговорих грубо и го подминах, но той хвана ръката ми и ме издърпа.
- Няма да ти каже нищо каквото и да му направиш, повярвай пробвах с лошо, но не става.
- Дай ми един шанс! - погледнах го строго.
- Добре- той въздъхна.
Минах през един тесен процеп в скалите и се озовах в помещение три на три метра или там някъде. Вътре беше пълен мрак, а влагата ми се пропиваше в мозъка. Един мъж стоеше седнал на земята без да помръдва. Качулката му беше свалена и затова се виждаше лицето му, но дори с вълчето си зрение не виждах много ясно.
Насъбрах целият си яд и злоба от това ,което ми бяха причинили ловците и от държанието на Кевин. Без да мисля повече хванах нещастника за врата и го вдигнах във въздуха, но той не издаде нито звук само затвори очите си.
- Кой Си Ти!- ядосах се. Никакъв отговор.
Запратих мъжа в каменистата стена и той се строполи долу след сблъсъка си с нея.
- ГОВОРИ!- нищо. Просто мълчеше каквото и да правя, а знаех ,че беше лоша идея да го убивам.
- Мади, излизай - Тайлър влезе при мен и опита да ме дръпне, но аз го блъснах в гърдите.
- Не можеш ли да не ми се месиш в нещата поне за една минута!- извиках.
- В яда си ще го убиеш казвам ти.- пусни ме.- Казах ти ,че няма да стане с лошо.
Погледах към седналия на земята мъж и можех да се закълна ,че в момента вътрешно ни се смееше как се караме.
- Ела- казах на Тайлър и излязохме отвън при Кели.- не трябва да се караме пред него ,така става по-силен.- казах.
- Да, осъзнавам това, но те черпят енергия и от нашата безпомощност в това да ги накараме да говорят.- това момче всяваше такава самоувереност с думите си, че направо и аз се съгласих с него. Много ясно, че им е забавно, че не можем да ги накараме да говорят.
- Е тогава как смяташ, че ще ги накараш да говорят.- попитах.
- Не знам, но съзнах едно, това едва ли ще стане когато сме ядосани и си изкарваме яда върху тях.
Съгласих се с него и след малко реших да отида да се успокоя по друг начин. Не знаех какво точно да направя ,но със сигурност не ми се стоеше в тази дупка. Исках да изляза навън и да се на тичам едно хубаво, но знаех, че е опасно. Все пак се приближих до изхода на пещерата ,та поне да мога да видя слънчева светлина. Чистият див въздух ободри мозъкът ми, но аз излязох извън пещерата, за да се опитам да забравя за всички безкрайни глупости, които ми се случват. Трансформирах се и вече по навик опитах да се свържа с някой от глутницата ми. До някаква степен ме беше страх ,че след като чувам мислите на тази нова глутница нямаше да мога да чуя тези на старата ми, но това не беше вярно, защото този път усетих нещо. Сърцето ми се сви от вълнение и мигновено насочих цялата си мисъл и енергия към вълкът, който и да беше той. Да, това беше някой познат, но връзката беше много слаба. Отдалечих се от безопасното си обежището и тръгнах по посока на сигнала.
- Къде си?- опитах да общувам.
- Ела тук! - чух гласът на Деймън много тихо. Да, това беше той, а това означаваше ,че е жив. Затичах се с пълна сила към мястото ,на което мислех, че се намира. Картината, която ми изпрати не беше много ясна, но все пак бях решена да го намеря. Движих се бързо под обедното слънце, внимавайки да не вдигам излишен шум. Изминах може би около километър, подминавайки дървета с току-що поникнали пъпки, които скоро щяха да се превърнат в красиви цветове.
- Деймън?- намалих темпото и го повиках когато пристигнах на мястото, което ми беше изпратил. Тук нямаше никой.
- Къде си?- повиках го отново, но не получих отговор. Бях готова да извия ,защото така със сигурност щеше да ме чуе, но в главата ми се настани Тайлър.
- Какво правиш по дяволите! - скара ми се, разбрал, че съм на открито.
Набързо му разказах какво се случи и бях почти убедена, че ще поиска да се върна, което нямаше да направя ,защото не му се подчинявах. Е той не поиска това, изненада ме като каза ,че ще събере всички и ще дойде да помогне да открием Деймън, само ще остави няколко да пазят ловците. Различното при Тайлър беше ,че не беше страхлив и не за първи път ми помага. Дори когато моята глутница се криеше и бягаше той, заедно с оцелелите от неговата ,се изправи срещу ловците. Реших да изчакам останалите и да не вия, защото ако има ловци наблизо със сигурност ще ме чуят. Опитах още няколко пъти да се свържа с Деймън ,дори потърсих други от глутницата ( тази на татко), но нищо. Изгарях от нетърпение, защото знаех, че в този момент може да се случва нещо ужасно и Деймън да има нужда от помощ.
- Скрий се- чух гласът на Тайлър.
- Защо?
- Видяхме скрит капан по пътя.- сърцето ми запрепуска още по бясно, но все пак се покрих в шубрака.
Щом останалите дойдоха , започнахме да душим въздуха както и да се ослушваме за някакви следи от ловците, но нищо нямаше. Опитах отново да се свържа ,но и този път без успех.
- Какво предлагаш?- попита Тайлър
- Не знам, може би трябва да го потърсим.
- Но тук дори няма вълча миризма, това означава ,че не е бил тук.- да, това си беше вярно ,а защо тогава ми беше изпратил картина на това място.
- Хей, вижте- намеси се Кейли. Погледнах на там на където гледаше тя и видях един грамаден кафяв вълк. Да, беше ми познат но не беше Деймън, това беше Майк.
- Майк?- свързах съзнанието си с неговото, а той се приближи. На пръв поглед не беше ранен и се зачудих защо не отговаряше на призивите ми когато зовях глутницата.
Останалите от глутницата на Тайлър образуваха кръг около новодошлия. Кафявият вълк се приближи още малко към мен, а след това започна да трепери и се превърна в човек. Направих същото ,за да говоря с него.
- Мади?- каза той , а след това ме прегърна силно. Отвърнах на прегръдката му ,чудейки се какво е станало с него.
- Какво става, защо не се обади по-рано- попитах притеснено.
- Деймън...- в гласа му се долавяше страх.
- Какво за него, той се свърза с мен и ми каза да дойда тук но... ,ето че го няма.
- Заловиха го.- лицето му беше изморено, а косата му изглеждаше сплъстена и покрита с мръсотия.
- Как така?
- Ще ти разкажа после, важното е, че си открила тази глутница. Иии мисля, тоест Деймън мислеше, че знае къде ловците държат останалите от глутницата, както и от тяхната -посочи останалите.
Бях много объркана ,защо по дяволите Деймън е говорил с Майк не с мен и защо Майк не се е свързал с мене по-рано. Най-интересното ми беше как така знае къде държат останалите. Tайлър и другите също изглеждаха много объркани, но и заинтересувани.