Мади 🐺 🌒 🐺

Преследвани

- Хора, усещате ли го?- Попитах притеснено.
- Кое?- Отговориха наведнъж.
- Мисля, че някой опитва да се свърже с мен. - Потвърдих предположението си.
- Какво, не усещам нищо.- Каза развълнувано Кевин, явно мислеше ,че е някой от глутницата.
- Аз също.- Добави Джейн
- Тихо!- Скарах им се и опитах да се свържа с другия вълк. Усетих, че беше силен, май беше Алфа. Не можех да определя дали е сам, но очевидно беше доста далече и той също опитваше да се свърже с мен. Можех да определя, че не бе член от нашата глутница, но все пак ме заинтересова.
- Не е от нашите.- Направо чувах как Джейн изскимтя от отчаяние.
- Сега остава и други химери да ни нападнат, това ще е върхът на айсберга.- Оплака се тя.
- Аз не чувам нищо. - Намеси се Кевин.
- Заслушай се по-добре, доста е надалеч. -Казах.
- КАКВО Е ТОВА!- Кевин се обърна в посока на селото.
Сега, след като отделих вниманието си си от тайнствения вълк, дочух нещо друго. Някакво тракане на коли в гъсталака. Щом насочих обонянието си натам всичко ми се изясни. Усетих силна и остра миризма на върбинка и вълче биле, която изгаряше носа ми.
- БЯГАЙТЕ!- Извика Джейн.
Това и направихме, как бяхме толкова глупави, първо да се разкрием пред цял село, а след това да застанем на едно място, обсъждайки някакъв вълк в далечината, май съвсем се бяхме побъркали без глутницата си. Тичахме с всичка сила, но честно казано вече не ни беше останала такава. За наша радост, появилата се огромна луна, нощ преди пълнолунието ни зареди малко, а и страхът си беше основен фактор. Тичахме без определена посока и това беше грешка, осъзнах нещо. Ловците ни насочваха, чрез миризмата на върбинка и вълче биле и след няма и километър бягство, чух бръмченето на двигатели навсякъде около нас.
- Навлезте в растителността.- Изпратих мисъл на Джейн и Кевин. Това и стана тримата влязохме във възможно най-гъстото място и опитахме да се скрием в тъмнината. Тогава с вълчето си зрение видях някаква малка количка, май се казваше бъги, но беше остъклено, а през стъклата се подаваха някакви хора с черни качулки и маски, които бяха насочили някакви оръжия срещу нас, прицелвайки се.
- БЯГАЙТЕ БЪРЗО! - Веднага изпратих картина на това, което бях видяла на приятелите си, продължавайки да бягам изплашено. Ушите ми бяха прилепени до главата, а опашката между краката, ако имах възможност щях да се разкимтя от страх, но това би разкрило местоположението ми. Другите двама от глутницата също бяха в подобно състояние, използваха последните си сили за бягство. По едно време чух някакъв силен гръм, който едва не ме повали на земята. Това накара ушите ми да запищят и за няколко секунди видях звездички пред очите си. Разбрах, че ловците са възпроизвели изстрел и веднага огледах дали и тримата бяхме добре. Всичко беше наред, Кевин ми изпрати картина, с която ми показа, че изстрелът е бил близо до него, но за щастие не го е уцелил, за което бях благодарна.
- Хайде, на сам. - Чух, Джейн която ни насочи към участък в гората, в който имаше доста паднали дървета, които трябваше да прескачаме. Страхът запълваше вените ми и не знаех дали се бях побъркала или беше вярно, но чувах тракането на двигатели сякаш още по-близо. Бях изгубила представа за времето, но със сигурност бяхме пробягали повече от 10 километра, наистина не знаех откъде намерих толкова сили. Ловците пак стреляха по нас, но и този път не уцелиха, явно тъмнината и гъсталака им пречеха. Мислех, че по едно време си спечелихме преднина но, разбира се не бях много сигурна. Това беше пълна катастрофа, глутницата я нямаше, ловците бяха плътно зад нас, а силите ни се изчерпваха. Стана още по-зле когато чух някакъв писклив звук, който едва не спука тъпънчетата ми и в този момент видях как Джейн и Кевин спират и се сгромолясват на земята. Мигновено се свързах с тях, но съзнанията им сякаш бяха празни, какво по дяволите се случи? Тук бях много раздвоена от една страна трябваше да остана при тях и да им помогна да се изправят по някакъв начин, продължавайки бягството си заедно, но от друга страна ловците щяха да са при нас след по-малко от пет минути и ако останех щях да умра с тях.
- СТАВАЙТЕ! - Изкрещях в главите им с гласа на Алфа, заповядвайки. Двамата ми приятели се размърдаха и опитаха да се изправят на краката си, но им беше трудно, затова трябваше да им спечеля време. Вече превозните средства на ловците се виждаха близо, а аз се спотаих в един храст и скочих върху първият автомобил. Това беше грешка, лапите ми започнаха да горят, а аз искимтях от болка, падайки на земята. Тогава същото пискливо звучене се чу, но този път сякаш по-силно, да идваше от колата, която бях нападнала току-що. Този път мисля, че тъпанчетата ми се спукаха, а аз изпаднах в нещо като безсъзнание, всъщност не бях в безсъзнание, просто не можех да помръдна, нито да чувам, а зрението ми беше размазано. Не знаех точно какво се случи, но усетих четири ръце да ме вдигат, помислих,че съм заловена от ловци, но разбрах, че съм сгрешила когато ръцете ме понесоха с вампирска скорост в храсталака. След известно време тялото ми се възстанови и аз започнах да треперя, явно имах нужда да се превърна в човек. Бях поставена на земята, докато се трансформирам, а след това се изправих и хукнах заедно с Кевин и Джейн, които също бяха хора. Мигновено усетих страшният глад който ме завладя на секундата, но заповядах на себе си, че нямаше да се храня сега. Постепенно се отдалечавахме от гадната миризма на върбинка и вълче биле, бягайки от ловците, но това се превърна в проблем. Явно отвратителната миризма заличаваше аромата на прясната човешка кръв, която се носеше от някакво село наблизо. Положих всички усилия да се сдържа, но проблемът не бях аз. Джейн се отдели от мен и Кевин и хукна право към селото с показани зъби, готова да се нахрани. Двамата с Кевин я последвахме в опит да я спрем и отклоним от селото, защото бяхме сигурни, е поне аз, че и там щяха да ни пресрещат ловци. Когато приближихме още към миризмата нещо в мозъка ми се обърна и единственото, за което мислех беше кръв. Още не осъзнала какво става, грабнах първият човек, който видях, без въобще да се съобразявам с нищо и зябих зъби в него. Кръвта беше неповторима, вкусът беше невероятен, а а коремът ми започна да къркори още по-силно, искайки още и още. Смуках с най-голямата си бързина и затова течността сякаш пресъхна, а човекът падна на земята. Тогава въобще не мислех, че съм го убила, просто се насочих към следващия. Захапах и него без никакви намерения да спирам. Бях опиянена от невероятният вкус, но нещо ме извади от това състояние, нещо ужасно. Отделих зъби от плътта и се обърнах в дясно от мен, където видях Джейн, която се свлече на земята с прострелна рана в гърдите. Кевин стоеше точно до нея и затискаше раната с ръка, а аз мигновено се озовах до него и хванах Джейн под рамо. Двамата се стрелнахме в някаква посока в гората, носейки приятелката си. Ловците бяха навсякъде, зад нас, от ляво, от дясно, а сега излязоха и отпред. Нямахме избор или щяхме да умрем или да се бием, можехме и да се предадем, но това нямаше никакъв смисъл, така щяха да ни убият, но по-късно. Автомобилите започнаха да спират, заобикаляйки ни в кръг, а в това време аз, Кевин и ранената Джейн се трансформирахме във вълци и заехме бойни позиции.
Когато един от вонящете хора, облечени изцяло в черно се показа от прозореца, аз се затичах на там, захапах го и го изкарах от автомобила, разкъсвайки го. Този до него се приготви да стреля, но Кевин го хвана в захапката си.
Не знаех какво се случваше, но когато реших да се насоча към друг автомобил видях около десетина вълци, които се биеха с ловците. Бяха едновременно уплашена, притеснена, объркана от появата им и някак усетих как духът ми се приповдигна като видях, че се биеха на наша страна. Тези със сигурност не бяха от нашата глутница, но се радвах, че бяха тук точно в този момент.