Мади 🐺 🌒 🐺

Новият дом

Събудих се с натрапчивата мисъл за смъртта на майка ми която ми съсипя деня от сутринта. Не помня дали съм я сънувала, но се чувствах ужасно по някаква причина. Погледнах си телефона и видях, че е дванадесет часа на обяд. Това беше нетипично за мен, та аз ставах рано.
- Май съм спала прекалено дълго и ми се е схванал вратът? - колата беше великолепна, но все пак не беше спалнята ми.
- Спокойно след малко спираме. - отвърна ми баща ми.
- Как така след малко, Даниел?! Нима стигнахме?- офф пак го нарекох по име, но не съм готова да му казвам татко. Пък и той не показа признаци на недоволство. Сега се огледах. Бяхме в някакъв град, но и преди сме минавали покрай градове и села. Дали това е нашият град?
- Не спря ли да си починеш през нощта?- попитах учудено. Никой нормален не може да кара толкова дълго без почивка.
- Ще си почивам вкъщи- хванах го. Той не се нуждаеше от толкова сън колкото нормалните хора. Знаех, че има нещо нередно в него.- за какво си мислиш? - попита ме.
- Нищо - излъгах. Дали можеше да чете мисли. Ако е върколак мисля, че не може.- Ще хапна, искаш ли и ти?
- Не, не съм гладен... Ще ям в къщи.- отговори.
- Аха - вече вадех сандвича. Дадох половината на Рафи. Горкото куче отиде до тоалетна чак когато спряхме на бензиностанцията, сигурно му се пишкаше, а и аз не бих отказала.
- Мисля, че на Рафи му се пишка.- казах.
- Преди да вляза в града спрях за десет минути и го видях да се изхожда.
- Добре. - дали наистина го беше направил? Реших да не повдигам повече темата. След като се наядох включих телефона на книгата си и започнах да чета. Прочетох няколко страници когато той проговори.
- Какво четеш? - вече не ме ли пита това?
- Вълкът в мен - защо да не му кажа. Все пак така отваряме темата за върколаците и ще следя за доказателства, че не е човек.
- За какво се разказва?- попита ме.
- За момиче, което разкрива, че баща му е върколак.- не се разказваше за това, но си го измислих, за да видя реакцията му. Тя беше налице. Погледна ме странно и без да мисли бързо каза:
- Лъжеш.- бинго. Как би разбрал ако не по ритъмът на сърцето ми. Ще бъде забавно ако го попитам.
- Какво да не би и ти да си върколак и да слушаш ритъмът на сърцето ми? - е сега вече се изненада.
- Да добре, пак се вкарваш във фантазиите си, Мади. Просто предположих.
- Щом казваш. А аз само се шегувах. - с това разговорът приключи. Стана един когато  баща ми паркира колата в модерен гараж.
- Пристигнахме. - съобщи ми той.
-Окей - хванах каишката на Рафи и се приготвих за слизане. След като излязохме от колата и се натоварихме с багажа бавно се запътихме към...наоколо имаше само блокове. Нима ще живеем в блок? Аз винаги съм живяла в къща. Последвах го във входа, а след това в асансьора. Апартаментът беше голям. Освен неговата стая имаше още две свободни. Едната от тях каза, че е моята, а другата за гости. Апартаментът имаше огромен хол и кухня с трапезаря. Имаше и балкон. Намирахме се на десетия етаж. Направи ми впечатление, че е безупречно чисто и мебелите бяха чисто нови. Сякаш тук не живееше никой. Преместихме багажа в моята стая.
- Е това е. Ще вляза да си взема един душ, а ти се настанявай.
- Окей- отговорих. Легнах на леглото до прозореца( имаше две ъглови легла в моята стая, както и в тази за гости, това ми напомни за медицинската сестра) и се отпуснах. Бях толкова изморена от пътуването, че ми идваше да заспя. Полежах още малко и реших, че ще вляза да се изкъпя след баща ми. Наистина имах нужда. Приготвих си нещата, когато той излезе. Все едно беше облечен със същите дрехи, черна тениска и дънки. Дали винаги носи това?
- Отивам до стаята си.
- Добре. Нещо против да се изкъпя?
-Не разбира се, къпи се когато поискаш. - сякаш се засмя, но е бях сигурна.
- Окей.- влязох в банята.
Излязох след около тридесет минути и заварих Рафи заспал до леглото ми. Скоро трябваше да го разходя. Отново си легнах и се загледах в тавана. Осъзнах, че не знам какво да правя тук. Бях на ново място и не познавах никого. Дори не знаех как да стигна до училището си. Дали той ще иска да ме води и взима от училище? Едва ли. Не изглежда като такъв човек. Честно се чувствах обърнала и не на място, но истината беше, че трябваше да свиквам. Докато мислех за новото място се унесох. Спала съм два часа и когато се събудих беше четири и половина. Вече се стъмваше по-рано и реших да изведа кучето и да опозная квартала си. В най-добрия случай ще се запозная с някого на моята възраст. Оправих се и преди да изляза почуках на вратата на баща си.
- Ще изляза с Рафи. - извиках, за да ме чуе.
- Добре, отговори през заключената врата. - каза го сакаш не се притесняваше, че след час и половина навън ще се стъмни и може да се изгубя на място, което не познавам. Ако беше мама досега да ми се е скарала. Вързах кучето и излязох. Заобиколих блока и видях огромна поляна. В средата и се бяха събрали хора с кучета. Реших първо да пообиколя малко, а после да отида при тях.
Вървях по пътеката известно време. Подминах поляната и минах покрай някакви магазинчета. На едно място имаше много тийнейджъри, събрани заедно, но ги подминах. Вървях половин час, по моя преценка и реших да се връщам по пътеката. Минах през поляната и се приближих до кучкарите. Поздравиха ме, както и аз тях. Пуснах Рафи да потича с техните кучета и се зарадвах, че най - после  ще поиграе на свобода. Тогава видях едно момче на около моята възраст при тях. След малко се приближи до мен.
- Ти си нова нали, не съм те виждал тук с кучето? - изглеждаше мил.
- Да преди няколко часа се преместих.- отговорих му. Беше с поддържано тяло, тъмни очи и с лек перчем.
- Аз съм Айзък - каза ми името си.
- Мади - отговорих.
- Значи ще се срещаме наоколо?
- Да?
- Всяка сутрин разхождаме кучетата тук, ако искаш утре излез в девет и ще се видим. - харесваше ми, беше странно любезен, но ми харесваше.
- Добре - е намерих си приятел.
- Хайде Рокси!- извика и някакво дребно кученце дотърча до него. Върза го и ми помаха за довиждане. Когато видях, че наближава шест реших да се прибирам. Преоблякох се вкъщи и си легнах. Отново мислех за новия живот, който ми предстоеше и останових, че са минали два часа, прекарани най - вече в тревоги. Бях огладняла и реших да питам баща си кога ще вечеряме.
- Даниел,ще вечеряме ли?- Офф пак го нарекох по име, но какво толкова, той нали не се оплакваше. Наистина бе бях готова да му викам татко все още. Излезе от стаята си и отидохме в трапезарията. Сипахме си от храната, която той беше сготвил най - вероятно. По време на вечерята ми каза, че ще започна училище в понеделник(сега беше петък). Горе долу ми обясни къде се намира то(пътуваше се пет спирки с метро) И разбрах от него къде са главните магазини, от които пазарува. Разказа ми за разположението на нещата в квартала. Бях по-сигурна, че няма да се изгубя. Аз му казах за разходката ми и за Айзък, както и, че утре пак ще се видим, той не изглеждаше разтревожен. Накрая ми съобщи, че утре трябва да отиде до работата и, че ще бъда сама, не  че имах против, бях свикнала да съм сама. След като вечеряхме аз отидох до леглото си и си легнах. Прочетох няколко страници, но мислите ми ме отвежда към майка ми. Как ли щеше да реагира тя при положение, че съм с Даниел. Очите ми се насълзиха, но този път не се мъчих да спра сълзите, а просто заплаках и така докато не се унесох и заспах.

Ако има правописни грешки, казвайте, моля, говоря за книгата, не само за главата. ❤️❤️❤️