Мади 🐺 🌒 🐺

Самостоятелно хранене

Прекарах деня с Кевин, беше много хубаво как си говорехме и се смеехме заедно. Вечерта момчето дойде с мен и отново се нахранихме заедно. Знаех, че баща ми каза да се нахраня сама, но ми беше по-спокойно с Кевин.
Очаквах всеки момент татко да ме повика за тренировка и за това не се отдалечих от къщите. Наслаждавах се на мрака, напоследък ми харесваше много да излизам по тъмно. Открих кучето си легнало близо до една отдалечена къщичка и отидох да го погаля. Останах при него, докато не чух баща си да ме вика при себе си. Превърнах се и затичах към мястото, на което се намираше.
Не бързах много, исках да се насладя на миризмата на гора, на пръст, на преминалите през деня животни. Татко ме чакаше, готов за тренировка.
- Готова ли си?- попита.
- Да, какво ще правим? - бях повече от готова.
- Искаш ли ти да решиш?- замислих се.
- Научи ме да се превръщам бързо и без болка. - казах първото, минало ми през главата.
- По принцип това се учи след година от първата трансформация, но все пак ще ти покажа как се прави. - съгласи се.
- Добре. - казах ентусиазирано.
- Първо ми кажи как се нахрани?- хвана ме неподготвена, не исках да го разочаровам, но нямале да го лъжа.
- Бях с Кевин. - засрамих се.
- МАДИ! - скара ми се.- трябваше да го направиш сама.
- Съжалявам, другия път ще го направя, обещавам. - наистина щях.
- Добре, но този път наистина. Така за превръщането са важни няколко неща, трябва да докараш едно определено чувство, то е нещо като яд и желание за незабавна трансформация. В началото ще ти е нужен стимул, например някаква неприятна изненада. После ще усетиш вълна от топлина по цялото си тяло, а след това ще се озовеш във вълчата си кожа. Предупреждавам, че може и да не се получи, защото както казах това се учи на много по-напреднало ниво. - кратко и ясно.
- Разбрах, но как да се изненадам? - това беше проблем.
- Нека се превърнем и ще го измислим.
Трансформирахме се в хора.
- Опитай да си спомниш нещо неприятно.- каза баща ми.
Замислих се, Деймън беше най - неприятното нещо, Майк също не ми харесваше особено. Спомних си как Деймън се гавреше с родителите на Кевин и се отдадох на гнева, но нищо не стана, това не беше нещо, което да ме изненада.
- Така нищо няма да стане.- казах леко отчаяно.
- Да, прекалено рано е за това. - това ме ядоса.
- Е да, но веднъж го направих заради Деймън, даже два пъти. - контрирах го.
- Как така два пъти?- татко изглеждаше объркан.
- Оу, не ти казах. След като стана първия път се опитах да го повторя, но не се получи тогава Деймън видя, че опитвам, дойде при мен, наговори ми куп глупости и ме ядоса адски много, тогава се превърнах отново. - разказах му с леко негодувание.
- Значи го е направил?- замисли се.
- Кое? - не разбирах.
- Иска да те обучава, Мади. - беше сериозен.
- Да, като се замисля каза, че това ми бил първият урок или нещо от сорта. - замислих се
- Не мога да повярвам. - беше изненадан.
- Все тая няма да се занимавам с него. - бях твърдо решена.
С татко тренирахме до към четири през нощта, не се научих как да се превръщам бързо, но научих някои ефективни движения за нападение. Когато останах сама си обещах, че ще отида да се нахраня самостоятелно. Помотах се в гората, докато слънцето не изгрее, а после изтичах до едно село. Опитах се да бъда уверена, но много се притеснявах. Въздействах на едно момче да ме последва, а след това да затвори очи и да не мърда. Сега беше моментът, нахвърлих се, захапвайки врата и смучейки от топлата течност. Наслаждавах се на всяка капка кръв, но се осъзнах навреме и спрях. Най-срашното мина. Въздействах отново и се превърнах. Тичайки към вкъщи се радвах на първото си самостоятелно хранене, осъзнах, че не беше толкова сложно. Вече беше светло и на небето се виждаха купесто - дъждовни облаци, явно скоро щеше да вали. Като стигнах вкъщи си взех един душ (като се замисля не се бях къпала отдавна), а след това си направих нормална закуска (знам, че можех и без нея, но понякога исках да си припомня какво е да си човек). Тъкмо щях да излизам и на вратата ми застана Джейн.
- здравей, Мадс.- прегърнахме се.
- Здравей. - излязохме заедно и се запътихме към гората.
- Е, как е живота, нещо ново? - попита.
- Всъщност да, нахраних се сама.- съобщих гордо
- Наистина! - кимнах.- не те ли беше страх? - е, беше ме, но се престраших.
- При теб как е?- попитах.
- Добре, цяла нощ тренирах с баща ми и знаеш ли какво, Лиза ще се превърне утре вечерта.
- МОЛЯ!- истински се изненадах.- Как така?
- Така, татко ще я ухапе утре, всичко е уговорено. - не знаех какво да кажа.
- Тя как го приема? - наистина се притесних да не го направят против волята ѝ.
- Споко, приема го, всичко е наред. - съмнявах се я Тива.
- Сигурна ли си? - попитах невярващо.
- Да. - потвърди.
До обяд обсъдихме последния дуел. Разказах ѝ, че според татко Деймън обучава Майк и тя се изненада. Спестих ѝ, че може би иска да ме накара да приема предложението му да ме обучава и без това тя не знаеше за това.
До обяд стоях с нея, а след като се разделихме се срещнах с Кевин. Той беше много мил и дори ме посрещна с прегръдка. Казах му за това, че съм се нахранила сама, а той поиска да му разкажа с подробности. Беше ми малко неудобно да говоря за това, но все пак той ми казваше лични неща за себе си и си бяхме обещали, че можем да си казваме всичко и да си имаме доверие. Изслуша ме до края и ми каза, че се гордее с мен. Това прозвуча като нещо, което баща ми би казал, но си замълчах.
После реших да му кажа за това, че може би Деймън тренира Майк, но на него разказах и това, че е искал да тренира и мен и, че това може да е план да ме привлече. Кевин се ядоса изключително много и за малко щеше да се превърне, но се овладя, след като му казах, че не бих приела да ме тренира Деймън за нищо на света. Накрая той ми обеща, че това си остава между нас и няма да го разпространяваме. Общо взето Кевин ми разказа за деня си, а след това се превърнахме и тичахме като вълци, наслаждавайки се на прекрасната природа. По едно време заваля, а аз се забавлявах опитвайки да избягам от капките. Кевин ми се присмя, че се държа като дете,а аз му изръмжах на шега. Мирисът на дъжд беше нещо ново, но и много уникално за чувствителния ми вълчи нос. Дори почвата промени миризмата си от капките. Пейзажът се замъгли и виждах по-малко. С Кевин се боричкахме на шега, целите мокри и кални, но важното бе, че ни беше забавно.
Разделихме се когато се стъмни, а аз реших да се изкъпя отново, заради цялото това нещо с калта. Точно излязох от банята, когато чух воя на Алфа, който оповестяваше обща тренировка. Зачудих се, защо не ми беше казал по-рано днес. Не бързах, защото знаех, че другите ще закъснеят, пък и мястото беше наблизо. Съвсем нормално си вървях в гората, благодарна, че дъжда беше спрял и не бях отново мокра. Тогава чух шум, запътих се натам. Миризмата ми беше позната - Деймън, но не беше сам, надушвах и Майк. Приближих се безшумно , за да видя какво правят. Те тренираха. Деймън си беше извадил дългите, жълти нокти и ги размахваше към момчето, викайки някакви команди - клекни, завърти се, прескочи и тн. Майк изпълняваше всичко и така избягваше атаките на Деймън. Изглеждаха като реално биещи се химери, дори Майк беше като някого, който се биеше от много време. Беше съсредоточен и много ловък, ако не бяха заповедите на Деймън щях да помисля, че са еднакво силни, но знаех, че Деймън смекчава ударите си, за да му даде възможност да ги избегне. Изведнъж мъжът се обърна към мен.
- Какво искаш.- попита грубо, карайки ме да подскоча.
- Нищо, само минавам, баща ми ни вика за тренировка. - опитах да се измъкна и да се престоря, че не се промъквам.
- Ние вече тренираме. - обади се Майк с усмивка.
- Да, това правим, ако искаш да се включиш, заповядай.- намеси Деймън с насмешка.
- Не, не искам и никога няма да искам! - казах го яростно и му показах очите си на Алфа.
- Ти си решаваш, но да не се изненадаш като момчето те победи след малко. - ухили ми се и посочи Майк. Двамата изчезнаха с вампирска скорост. Замислих се дали наистина щеше да ме предизвика, и по-важното, дали щеше да ме победи.