Мади 🐺 🌒 🐺

Тренировки с Том и Рита

Стоях на хълма и се вглеждах в гората около себе си. Снегът се беше стопил изцяло и почвата беше кална. Дърветата бяха без корони, голите клони се издигаха и се сливаха с вече изсветляващото небе. Луната не беше напълно изчезнала, сякаш с присъствието си приканваше нощта да се задържи за още час-два. Тук-там се виждаше по някоя група от иглолистни дървета, от хълма забелязах, че не бяха по едно, а по най-малко три. Елхите и борчетата придаваха на гората живия зелен цвят, който липсваше на зимния пейзаж. Погледът ми се простираше на километри и за това можех да наблюдавам цялата невероятна гора от този висок хълм по време на развиделяване. Подушвах тази неописуемо завладяваща миризма на дивата свобода на гората, на почвата под краката си, на дърветата, които ме заобикаляха от всички страни. Можех да чуя ранобудните зимни птички, които пяха песните си, за да ни накарат да се усмихнем от самия старт на деня. Беше уникално, чувствах, че това е моето място. Тази приказна гора и моята вълча същност бяха една за друга. Усещах топлината от тялото си, която сякаш се предаваше на дивия пейзаж и дивата природа, която ме даряваше със свежи мисли и топли усещания.
Останах, любувайки се на гледката докато зората не измести нощта изцяло, а след това се превърнах и слязох от хълма, тичайки към безопасното убежище. Тази нощ беше просто уникална. Първо с баща ми тренирахме почти през цялото време и аз научих адски много трикове, които със сигурност щях да използвам когато предизвикам някой отново или бъда предизвикана. Второ нахраних се като се осъзнах и се отдръпнах от избраното момиче без баща му да се намесва. Трето научих се да въздействам по най-добрия начин. И четвърто баща ми ми даде малко време за себе си, което посветих в тренировки да оставам вълк или човек и да се превръщам по желание. Останалото време прекарах на този хълм, наслаждавайки се на великолепността на гората.
Хората явно все още спяха , но глутницата беше навън. Някои си бяха около къщите, втори бяха на лов, а трети тренираха. Влязох в къщата на баща си и си направих сандвич,а след това реших да си взема душ. Изкъпах се със студена вода, защото тялото ми и без това не усещаше студ и беше вряло. Това ми подейства много освежаващо. Отделих време, за да помисля за майка си и мислено да и благодаря, че се е грижила за мен.
След като се изкъпах и се преоблякох нахраних кучето си и го пуснах навън, излизайки с него.
Запътих се към къщата на Джейн да проверя дали е там и ако е така да се поразходим заедно. Часът беше осем и предполагах, че всички в къщата са будни, така че почуках на вратата. Отвори ми майката на приятелката ми.
- Здравей, Мади, влизай.- предложи ми храна, но аз вече бях сита.
- Джейн в къщи ли си е? - попитах.
- Не, тренира с баща си, вчера му наду главата как ти тренираш, а тя не. - засмя се.
- Аха, а как е Лиза?- реших да попитам.
- Не е добре, страхува се, че и тя ще бъде превърната и то съвсем скоро. - май никога нямаше да свикне.
- Така ли е, Стивън ще го направи ли без тя да го иска? - не ми се вярваше.
- Не знам, но новите вълци трябва да започнат да се обучават заедно, поне така каза Стивън. - изглеждаше ми притеснена.
- Дааа...и аз мисля така. Е ще си тръгвам. - помахахме си за чао.
Не знаех какво да правя в този прекрасен топъл ден (е всъщност беше около три градуса, но аз не усещах студ) и за това се запътих към гората. Трансформирах се и се свързах със съзнанието на глутницата. Видях как Джейн напада баща си, а той я отблъсква грубо, видях Кевин, който се беше запътил към едно село, явно щеше да се храни, вниманието ми беше привлечено към Томас и Рита, които тренираха заедно, запътих се към тях. С огромните си черни лапи стъпвах много леко и грациозно, чувствах се сякаш летя из новия ми дом- гората. Първоначално двамата трениращи не ме забелязваха, но после явно усетиха съзнанието ми наблизо и се обърнаха към мен, прекъсвайки схватката си.
- Здравейте хора, какво правите? - намесих се.
- Решихме да се поупражняваме докато все още не сме започнали общи тренировки.- отговори Рита.
- Кои движения ?- попитах.
- Майка ми и баща ми вчера ми показаха нещо много ефективно и аз сега уча Рита. - отговори Том.
- Да, а на мен баща ми ми показа едно заблуждаващо движение и го показах на Том.- добави Рита.
- Искате ли да ви покажа какво знам аз?- попитах.
Тренирахме доста време, двамата бяха изумени колко добре се бия и колко бързо схванах движенията им. Том наистина се справяше уникално, докато на Рита и беше по-трудно. Ръмжахме, скачахме един върху друг и избягвахме схватките си, докато не се изморихме. Това беше много ползотворна тренировка, която ни сближи като глутница. След като се разделихме потичах още малко сред гората, но изведнъж усетих нещо и започнах да треперя. След малко се трансформирах отново в човек. Ставах все по-добра в контрола, но понякога се случваха и такива неща. Усетих позната миризма и се обърнах, Деймън стоеше зад мен. Как не го наруших по-рано?
- Ооо, Алфа най-накрая ме забеляза- беше по черна тениска и черен панталон. Усмихваше се и се направи, че ми се покланя.
- Какво искаш Деймън?! - изръмжах.
- Нищо, наблюдавах тренировката ти с другите хлапета.- как не го бях усетила толкова време?
- И?- повдигнах рамене.
- Ооо, я стига аз мога да ти покажа как да се биеш като истинска Алфа.- направо ми стана смешно от самочувствието му.
- И от къде знаеш как се бият Алфите като не си такава, а и на всичкото отгоре баща ми е Алфа и ме учи? - заядох се.
- По-силен съм от баща ти. - усмихваше се самодоволно.
- Да бе, това, че си го победил веднъж не показва нищо, а и беше много долно да кажеш тайната му, а той да пази твоите.- намръщи се от думите ми.
- Какво знаеш ти за тайните ми хлапе?- говореше с ирония.
- Знам всичко. - не знаех нищо, но исках да го уплаша.
- И какво по-точно.- заинтересова се.
- Знам какво си направил?- трябваше да кажа нещо.
- Хахаха и какво направих. - ухили се отново.
- Нещо много лошо.- казах тъпо.
- Ей, хлапе нали осъзнаваш, че слушам сърцето ти, можеш поне да опиташ да контролираш дишането си.- почувствах се много тъпо.- знам, че Даниел не би казал на никого, така ще изложи и себе си на опасност.
- Какво да каже?- наистина исках да разбера тайната му.
- Забрави за това. Помисли си за това дали искаш да те тренирам, хлапе, ще научиш неща, които той не може да ти покаже.  - пфф да бе.
Днешния ден мина прекрасно. Нямах никакво намерение да тренирам с Деймън, но признавам, че беше много силен и може би можех да науча нещо от него. В края на деня се нахраних с татко, но не му споменах за разговора ни с Деймън. Наслаждавах се на дивата и неопитомена гора, а най накрая реших да си легна.