Мади 🐺 🌒 🐺

След 10 години

Събудих се от допира по лицето ми. Простенах недоволно, след което се завъртях на другата страна. Едни груби ръце, но в същото време толкова нежни и изпълнени с любов ме сграбчиха през кръста и ме обърнаха към притежателя си.
- Ставай поспаланке- усетих топлите му устни върху своите и не се сдържах. Отвърнах страстно на целувката му за добро утро и преместих ръце на врата му. Той бавно се премести върху мен и започна да ме обсипва с малки целувчици от врата на долу.
- Ммммм ще закъснеем, скъпи!- простенах, но така и не го отместих от себе си.
- Ние сме шефовете, а шефовете идват когато си поискат.-Прошепна, премествайки устни до ухото ми.
- Е, добре тогава, но после ти ще направиш закуска.- само това ли ще поискаш, май си станала прекалено лесна.- усмихна ми се мазно и остави смучка на ключицата ми.
Извадих ноктите си и го одрах отзад по врата, оставяйки следи- повярвай ми мога и да съм лоша.

***

- Господин и госпожа Кларк- поздрави ни секретарката, а Тайлър само ѝ кимна. Аз естествено все още се дразнех от нея, но бях обещала нещо на съпруга си.
Влязозохме в залата, а аз дори не погледнах Аманда, защото знаех, че ще си помисля, че тя зяпа моя мъж и ще изревнувам за хиляден път. Тайлър, сякаш прочел мислите ми, ме придърпа към себе си, хващайки ме за кръста и ме целуна страстно точно преди да изчезнем от погледа и.

***

Срещата мина добре и всичко сякаш ни вървеше по мед и масло. Вече бях задобряла във воденето на бизнес-срещи и преговори, а това, че Тайлър беше до мен ме караше да мисля, че просто няма шанс да се проваля в каквото и да било.
- Справи се страхотно както винаги- целуна ме точно когато излязохме от залата пред погледите на всички.
- Не тук, всички важни клечки са във фирмата ,недей да ни излагаш- скарах му се.
- Това си е нашето място, а на който не му харесва да се маха.- усмихна ми се, а аз исках да го ударя.
- Знаеш, че това означава много за баща ми, нали.- нацупих се.
- Естествено, скъпа, но откакто ние поехме бизнеса всичко се развива повече от добре, няма какво да губим.
- Ама, че сиии...- той ме хвана през кръста и ме вдигна. Изпищях силно и веднага го сръчках с лакътя по гърдите.
- Пусни ме!- казах сериозно, но той се затича и ме изнесе през вратата без да му пука ,че официалните лица днес са тук.
- Тук вече мога ли да те целуна?- попита ме, усмихвайки се закачливо.
- Моля те, да отидем някъде другаде.- измрънках, но все пак отвърнах на целувката му.
- Добре, сваляме официалните дрехи, а след това си изцяло моя.- наклони глава с усмивка.
- Не съм ничия собственост, но с радост ще разкарам това от себе си.- дръпнах черното сако ,което бях навлякла.
- А не искаш ли да прекараш малко време с мен?- Каза го толкова сладко и невинно, че слях устни с неговите без да мисля за нищо друго.
- Добре, но ти ще си мой ,не аз твоя.- повдигнах вежда в очакване на отговора му.
- Винаги съм твой.- заяви гордо.