Мади 🐺 🌒 🐺

Това е ужасен план или пък не

От вътре къщата беше много мизерна. Същността и беше една голяма стая, в която имаше няколко легла и една маса по средата. Имаше и баня, която по някакъв начин използваше водата от езерото. Личеше си, че никой не поддържа къщурката. Абсолютно всичко беше в прах и беше адски задушно, на всичкото отгоре беше и много студено, наложи се да остана с якето си. На Деймън и Вероника не им правеше впечатление студа. Мъжът беше по тениска, а жената с тънко яке, което очевидно бе за пред хората. Кевин все още не се беше появил.
- Е това е къщата, не е нищо особено, но не разполагаме с повече. Хладилникът е пълен и можеш да хапнеш, ако огладнееш- Съобщи ми Вероника. -С Деймън сме отвън.
- Добре - прозвучах снисходително, но настина не харесва това място.
- Съжалявам, че трябва да минеш през това, Мади, наистина ме повикай ако имаш нужда от нещо, става ли?- изглежда сякаш ме съжаляваше и ѝ беше мъчно за мен, която просто ненавиждах.
- Всъщност мисля, че можеш да ми помогнеш... Кажи ми какво става и къде е баща ми? - реших да си пробвам късмета.
- Колкото и да искам да ти разкажа всичко, не мога да го направя, баща ти няма да е доволен, нали разбираш? - гледаше надолу и очевидно се чувстваше зле.
- Той ли ви командва?- реших да пробвам с друго. Тя се замисли преди да отговори.
- Може да се каже.- отговори тихо.
- Значи ви е Алфа? - погледна ме в очите, а след това излезе с бързи стъпки. Баща ми беше Алфа на глутница от химери, а аз не знаех за това, не е честно! Трябваше да измисля начин и аз да се превърна в една от тях, но за целта трябваше да го накарам да ме ухапе. Това ще бъде трудно. Чудех се какво да правя сега. Беше ме малко гнус да легна на прашлясалите легла, но си избрах едно и го направих. След около двадесет минути чух разговор пред къщата. Излязох и ведях, че Кевин, Деймън и Вероника са там. Олекна ми да разбера, че момчето е добре. Всички приковаха погледите си в мен, явно прекъснах разговора им, на който не бях желана.
- Има ли нещо? - попита ме Вероника.
- Не знам, има ли?- повторих въпроса ѝ, насочвайки го към нея.
- Не...- те се спогледаха.
- Поне се научи да лъжеш - извъртях очи, казвайки го и се върнах вътре.
- Чувах ги да си шушукат през тънките стени на съборетината, в която се намирах за незнайно дълго време. Бях изнервена, притеснена, но и някак нетърпелива за това, което ще се случи или, което ще науча в тази къща. Преди бях изплашена, но сега не чак толкова, все пак баща ми им беше Алфа, те нямаше да ме наранят. Погледнах в хладилника и установих, че е пълно с консерви, които не се разваляха лесно, явно не идваха тук често. Хапнах малко от безвкусната храна и си легнах. Стоях будна два часа, без да чувам нищо отвън, но знаех, че те са там, за да ме защитават. По някое време съм заспала, макар и да исках да остана будна още известно време.